Прилики между Първа българска държава и Християнство в България
Първа българска държава и Християнство в България има 7 общи неща (в Юнионпедия): Покръстване на България, София, Тракия, Македония (област), Мизия, Борис I, Богомил.
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Покръстване на България и Първа българска държава · Покръстване на България и Християнство в България ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Първа българска държава и София · София и Християнство в България ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Първа българска държава и Тракия · Тракия и Християнство в България ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Първа българска държава · Македония (област) и Християнство в България ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Първа българска държава · Мизия и Християнство в България ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Първа българска държава · Борис I и Християнство в България ·
Богомил
Поп Богомил е български духовен учител, считан за създател на новата християнска ерес на богомилите, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927 – 969) Поп Богомил е споменат в редица средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър.
Богомил и Първа българска държава · Богомил и Християнство в България ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Първа българска държава и Християнство в България са по-чести
- Какви са приликите между Първа българска държава и Християнство в България
Сравнение между Първа българска държава и Християнство в България
Първа българска държава има 154 връзки, докато Християнство в България има 33. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 3.74% = 7 / (154 + 33).
Препратки
Тази статия показва връзката между Първа българска държава и Християнство в България. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: