Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Хелий

Index Хелий

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.

Съдържание

  1. 57 отношения: He, ITER, Кафяво джудже, Канопус, Кислород, Кипене, Коефициент на топлинно разширение, Плътност, Планета, Показател на пречупване, Период 1 на периодичната система, Периодична система, Асимптотичен клон на гигантите, Атмосфера на Меркурий, Атмосфера на Земята, Атом, Азот, Алдебаран, Никола Пенчев (химик), Неметал, Неон, Радиоактивност, Разсейване на Ръдърфорд, Син гигант, Специфична топлина на топене, Специфична топлина на изпарение, Топлина на изпарение, Термоядрен синтез, Уран (планета), Уилям Рамзи, Фраунхоферови линии, Фред Хойл, Флуор, Хранителна добавка, Химични елементи по атомен номер, Хелий-3, Хелиос, Ърнест Ръдърфорд, Модул на свиваемост, Металичност, Звезда, Балон с горещ въздух, Бор (елемент), Бетелгейзе, Берилий, Въглерод, Вискозитет, Водород, Вещества по плътност, Гигант (звезда), ... Разширете индекс (7 Повече ▼) »

He

#виж Хелий.

Виж Хелий и He

ITER

Макет-разрез на установката ITER е международен токамаков (магнитно ограничаван ядрен синтез) инженерно-изследователски проект, създаден с цел да докаже научната състоятелност и технологичната осъществимост на производствен (не експериментален) термоядрен реактор.

Виж Хелий и ITER

Кафяво джудже

Кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето.

Виж Хелий и Кафяво джудже

Канопус

Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус.

Виж Хелий и Канопус

Кислород

Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.

Виж Хелий и Кислород

Кипене

Кипяща вода Кипенето е физичен процес на интензивно изпарение на течността, при което тя завира, т.е.

Виж Хелий и Кипене

Коефициент на топлинно разширение

Коефициент на топлинно (температурно) разширение е величина от науката механика, част от физиката.

Виж Хелий и Коефициент на топлинно разширение

Плътност

Мензура, съдържаща няколко различни течности с различна плътност. Най-гъстата отдолу, а най-малко гъста отгоре. Симулация на плътност. На снимката е плаващ предмет в течност.

Виж Хелий и Плътност

Планета

Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.

Виж Хелий и Планета

Показател на пречупване

Показател на пречупване (използва се също коефициент или индекс на пречупване) е физична величина, която представлява отношението на скоростта на светлината във вакуум и скоростта на светлината в дадената среда: n.

Виж Хелий и Показател на пречупване

Период 1 на периодичната система

Период 1 на периодичната система е първият от редовете (периодите) на периодичната система.

Виж Хелий и Период 1 на периодичната система

Периодична система

мини Менделеев, портрет от Иля Репин (1885 г.) Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства.

Виж Хелий и Периодична система

Асимптотичен клон на гигантите

Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел: асимптотичният клон на гигантите за звезди с 2 пъти масата на Слънцето е отбелязан с ''AGB'' Асимптотичният клон на гигантите е област от Диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, включващ еволюиращи звезди с малка до средна маса.

Виж Хелий и Асимптотичен клон на гигантите

Атмосфера на Меркурий

Първичната атмосфера на Меркурий се разпръсква малко след формирането на планетата, както поради малката гравитация и виската температура на повърхността, така и заради ефектите оказани от слънчевия вятър.

Виж Хелий и Атмосфера на Меркурий

Атмосфера на Земята

Атмосферата на Земята е слоестата обвивка на земното кълбо, съставена от различни газове и наричана общо въздух.

Виж Хелий и Атмосфера на Земята

Атом

хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.

Виж Хелий и Атом

Азот

Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.

Виж Хелий и Азот

Алдебаран

Алдебаран (α Tauri, Алфа от Бик) е звезда червен гигант от първа величина.

Виж Хелий и Алдебаран

Никола Пенчев (химик)

Никола Петров Пенчев е български учен химик, доктор на химическите науки, член-кореспондент на БАН, дългогодишен професор по аналитична химия в химическия факултет на Софийския университет „Св.

Виж Хелий и Никола Пенчев (химик)

Неметал

Неметалите са химични елементи с типично неметални свойства, които заемат десния горен ъгъл на Периодичната система.

Виж Хелий и Неметал

Неон

Неонът (νέον, „нов“) е химичен елемент с атомен номер 10 и атомна маса 20,1797 u, означаван със символа Ne.

Виж Хелий и Неон

Радиоактивност

Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).

Виж Хелий и Радиоактивност

Разсейване на Ръдърфорд

Разсейване на Ръдърфорд (също Ръдърфордово разсейване) е физическо явление, еластично разсейване на заредени частици от атомни ядра вследствие на кулоновото взаимодействие.

Виж Хелий и Разсейване на Ръдърфорд

Син гигант

Алгол, Слънцето, червен гигант и някои планети. Син гигант е гореща звезда с клас на светимост III (гигант) или II (ярък гигант).

Виж Хелий и Син гигант

Специфична топлина на топене

Специфична топлина на топене на цинк (Zn); показани са точките на топене и изпарение. Топлината, необходима за разтапянето, е 7323 J/mol. Специфична топлина на топене е физична величина, изразяваща количеството топлина, което е необходимо да получи единица маса от дадено вещество, за да премине от твърдо в течно състояние.

Виж Хелий и Специфична топлина на топене

Специфична топлина на изпарение

Специфична топлина на изпарение е физична величина — количеството топлина, което е необходимо да получи единица маса от дадено вещество при постоянна температура, за да премине от течно в газообразно състояние.

Виж Хелий и Специфична топлина на изпарение

Топлина на изпарение

Топлина на изпарение е нужното количество топлина, за да се изпари някаква течност.

Виж Хелий и Топлина на изпарение

Термоядрен синтез

Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.

Виж Хелий и Термоядрен синтез

Уран (планета)

Уран е седмата планета от Слънчевата система.

Виж Хелий и Уран (планета)

Уилям Рамзи

Сър Уилям Рамзи (William Ramsay) е шотландски химик.

Виж Хелий и Уилям Рамзи

Фраунхоферови линии

Спектърът на синьо небе. Могат да се видят спадовете в дължината на вълната на Фраунхоферовите линии. Във физиката и оптиката, Фраунхоферовите линии са набор от абсорбционни линии, които са видими на фона на непрекъснатия звезден спектър.

Виж Хелий и Фраунхоферови линии

Фред Хойл

Сър Фред Хойл (Fred Hoyle) е британски астроном, член на Британското кралско научно дружество.

Виж Хелий и Фред Хойл

Флуор

Флуорът (Fluorum, означение F) е халогенен химичен елемент от период 2.

Виж Хелий и Флуор

Хранителна добавка

Добавки в храните (или добавки към храните, Food additive, често наричани хранителни добавки) са вещества с изкуствен или естествен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като преобладаваща съставка при производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства.

Виж Хелий и Хранителна добавка

Химични елементи по атомен номер

Това е списък на химичните елементи, подредени по атомен номер.

Виж Хелий и Химични елементи по атомен номер

Хелий-3

Хелий-3 (3He) е изотоп на хелия, съдържащ 2 протона и 1 неутрон.

Виж Хелий и Хелий-3

Хелиос

Хелиос (Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея.

Виж Хелий и Хелиос

Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.

Виж Хелий и Ърнест Ръдърфорд

Модул на свиваемост

Пример, показващ свиването на тяло, което е подложено на изостатично напрежение Модулът на свиваемост (наричан още модул на всестранно свиване, модул на обемна еластичност или модул на обемните деформации; означение – K или B) е свойството на дадено вещество да се съпротивлява спрямо всестранно свиване.

Виж Хелий и Модул на свиваемост

Металичност

Кълбовидният звезден куп M80. Звездите в него са бедни на метали. Металичността е величина, с която в астрофизиката се описва изобилието на елементи в дадена звезда или друго космическо тяло, които са по-тежки от водорода и хелия.

Виж Хелий и Металичност

Звезда

Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.

Виж Хелий и Звезда

Балон с горещ въздух

Монтголифер Ранни проекти на балон с горещ въздухБалонът с горещ въздухе въздухоплавателно средство, по-леко от въздуха, което се състои от торба, или плик, която съдържа нагрят въздух.

Виж Хелий и Балон с горещ въздух

Бор (елемент)

Бор е химичен елемент, означаван със символа B, от 2-ри период, 13 (IIIA) група на периодичната система, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.

Виж Хелий и Бор (елемент)

Бетелгейзе

Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.

Виж Хелий и Бетелгейзе

Берилий

Берилият (Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be.

Виж Хелий и Берилий

Въглерод

Въглеродът (Carboneum, от латинската дума carbo – „въглища“; химичен символ С) е химичен елемент от 14 (или 4А) група, 2 период.

Виж Хелий и Въглерод

Вискозитет

Изливане на флуид с малък вискозитет (вляво) и голям вискозитет (вдясно) Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други.

Виж Хелий и Вискозитет

Водород

Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.

Виж Хелий и Водород

Вещества по плътност

Това е списък на вещества и материали, подредени по плътност във възходящ ред.

Виж Хелий и Вещества по плътност

Гигант (звезда)

Звезда гигант е звезда със значително по-голям радиус и светимост в сравнение със звезда от главната последователност със същата повърхностна температура.

Виж Хелий и Гигант (звезда)

Горене

Горене на кибрит Турбулентен пламък на мощен клиновъздушен ракетен двигател за едноетапен космически кораб за многократна употреба Локхийд Мартин X-33 Горене или изгаряне е окислително-редукционен процес, при който се излъчва енергия под формата на топлина и светлина.

Виж Хелий и Горене

Дюаров съд

Дюаровият съд представлява специализиран термос, предназначен най-вече за съхранение на криогенни вещества (например, течен азот или течен хелий), чиято температура на кипене е много по-ниска от стайната температура.

Виж Хелий и Дюаров съд

Електронна конфигурация

460x460px В областта на квантовата химия и атомната физика, електронната конфигурация е термин, с помощта на който се описва електронната обвивка на атомите.

Виж Хелий и Електронна конфигурация

Електроотрицателност

Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка.

Виж Хелий и Електроотрицателност

Луна

Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.

Виж Хелий и Луна

Литий

Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.

Виж Хелий и Литий

Левкип (пояснение)

Левкип (Λεύκιππος, Leukippos, Leucippos, Leucippus,.

Виж Хелий и Левкип (пояснение)

, Горене, Дюаров съд, Електронна конфигурация, Електроотрицателност, Луна, Литий, Левкип (пояснение).