Съдържание
19 отношения: Константинопол, Павел Орозий, Октар (хуни), Атила, Аркадий, Ругила, Радагайз, Стилихон, Тракия, Теодосий II, Мундзук, Мизия, Западна Римска империя, Зосим, Бледа, Византия, Гаинас, Дунав, 408.
- Починали през 410-те години
- Родени през 4 век
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Павел Орозий
Страница от манускрипта „История“ на Орозий, Флоренция Павел Орозий (Paulus Orosius, * ок. 385; † ок. 418) е иберийски късноантичен историк и християнски теолог.
Октар (хуни)
Октар или Уптар (Octar, Oktar, Oktarm, Ottkar, Uptar; † 430) е владетел на европейските хуни през 5 век.
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Виж Улдин и Атила
Аркадий
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius; * 377/378; † 1 май 408 г.) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година.
Виж Улдин и Аркадий
Ругила
#пренасочване Руа.
Виж Улдин и Ругила
Радагайз
Радагайз (Radagaisus; Ροδογαισοζ; † 23 август 406 г.) е готски крал, вероятно гревтунг, евентуално скит.
Виж Улдин и Радагайз
Стилихон
Флавий Стилихон (Flavius Stilicho, понякога споменаван като Стиликон) е високопоставен военачалник (magister utriusque militiae) и патриций на Западната римска империя, който е с полуварварски произход.
Виж Улдин и Стилихон
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Виж Улдин и Тракия
Теодосий II
Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
Мундзук
Мунджук e владетел на Хунската държава.
Виж Улдин и Мундзук
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Улдин и Мизия
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Улдин и Западна Римска империя
Зосим
Зосим е римски историк от края на 5 век.
Виж Улдин и Зосим
Бледа
Бледа (Βλήδας; Bleda; * 390; † 445) e крал на хуните.
Виж Улдин и Бледа
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Улдин и Византия
Гаинас
Гаинас (Gainas; † 400 г.) e римски военачалник от готски произход по времето на императорите Теодосий I и Аркадий.
Виж Улдин и Гаинас
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Улдин и Дунав
408
Хуните навлизат в Тракия.
Виж Улдин и 408
Вижте също
Починали през 410-те години
Родени през 4 век
- Авит
- Аврелий Виктор
- Аврелий Картагенски
- Амиан Марцелин
- Аниция Фалтония Проба
- Антемий (префект)
- Ардашир II
- Бахрам IV
- Варониан
- Василий Велики
- Васубандху
- Гаинас
- Гибика
- Годомар
- Децим Магн Авзоний
- Донат
- Евсевия
- Елия Евдоксия
- Епифаний Кипърски
- Жан Мин
- Исакий Далматски
- Калидаса
- Константин III (узурпатор)
- Лъв I (папа)
- Мария (дъщеря на Стилихон)
- Олимпий
- Олимпиодор от Тива
- Патрик
- Пелагий (теолог)
- Пимен Велики
- Света Исидора
- Серена
- Терманция
- Улдин
- Феликс II (антипапа)
- Флавий Виктор
- Флавий Евгений
- Фравита
- Хипатия
- Шапур III
- Юстина
- Яздегерд I