Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Атила и Улдин

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Атила и Улдин

Атила vs. Улдин

Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи. Улдин или Улдес (Uldin, Uldes; † ок. 409 или 412 г.) e вожд или крал на хуните (ок. 390 – ок. 411) на северната част на Долен Дунав по времето на управлението на източноримските (Византия) императори Аркадий (394 – 408) и Теодосий II (408 – 450).

Прилики между Атила и Улдин

Атила и Улдин има 7 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Теодосий II, Мундзук, Мизия, Западна Римска империя, Бледа, Дунав.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Атила и Константинопол · Константинопол и Улдин · Виж повече »

Теодосий II

Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.

Атила и Теодосий II · Теодосий II и Улдин · Виж повече »

Мундзук

Мунджук e владетел на Хунската държава.

Атила и Мундзук · Мундзук и Улдин · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Атила и Мизия · Мизия и Улдин · Виж повече »

Западна Римска империя

Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.

Атила и Западна Римска империя · Западна Римска империя и Улдин · Виж повече »

Бледа

Бледа (Βλήδας; Bleda; * 390; † 445) e крал на хуните.

Атила и Бледа · Бледа и Улдин · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Атила и Дунав · Дунав и Улдин · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Атила и Улдин

Атила има 101 връзки, докато Улдин има 25. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 5.56% = 7 / (101 + 25).

Препратки

Тази статия показва връзката между Атила и Улдин. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: