Съдържание
34 отношения: Comes, Катания, Картаген, Капуа, Квинт Клодий Херногениан Олибрий, Кордоба, Консул (Древен Рим), Константинопол, Атина, Аквилея, Александрия, Антиохия, Нарбон, Рим, Римски път, Средновековие, Сиракуза, Тулуза, Трир, Тарагона, Франция, Хекзаметър, Милано, Италия (римска провинция), Бургундия, Брага, Бордо, Валентиниан I, Грациан, Галия, Дунав, Древен Рим, Едуи, Елагабал.
- Древноримски оратори
- Древноримски поети
- Починали през 4 век
- Преториански префекти на Галия
- Родени през 4 век
Comes
Comes (мн. ч.: comites) e титла в Древен Рим.
Виж Децим Магн Авзоний и Comes
Катания
Ката̀ния (Catania) е пристанищен град и община в Сицилия, Южна Италия.
Виж Децим Магн Авзоний и Катания
Картаген
Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.
Виж Децим Магн Авзоний и Картаген
Капуа
Ка̀пуа (Capua) e град и община в провинция Казерта, регион Кампания, Южна Италия.
Виж Децим Магн Авзоний и Капуа
Квинт Клодий Херногениан Олибрий
#пренасочване Квинт Клодий Хермогениан Олибрий.
Виж Децим Магн Авзоний и Квинт Клодий Херногениан Олибрий
Кордоба
Ко̀рдоба (Córdoba) е град в Южна Испания, център на едноименната провинция в автономната област Андалусия.
Виж Децим Магн Авзоний и Кордоба
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Децим Магн Авзоний и Консул (Древен Рим)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Децим Магн Авзоний и Константинопол
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Виж Децим Магн Авзоний и Атина
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
Виж Децим Магн Авзоний и Аквилея
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
Виж Децим Магн Авзоний и Александрия
Антиохия
#виж Антакия.
Виж Децим Магн Авзоний и Антиохия
Нарбон
Нарбо̀н (Narbonne, на окситански Нарбуна) е град в Южна Франция в регион Лангедок-Русийон.
Виж Децим Магн Авзоний и Нарбон
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римски път
#пренасочване Древноримски път.
Виж Децим Магн Авзоний и Римски път
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Децим Магн Авзоний и Средновековие
Сиракуза
Амфитеатърът на Сиракуза Сиракуза (Siracusa; на сицилиански: Sarausa; Συρακοῦσαι; Syracusae) е италиански град на източния бряг на остров Сицилия и столица на провинция Сиракуза с население 124 453 души (2009).
Виж Децим Магн Авзоний и Сиракуза
Тулуза
''Капитолият'', сградата на общината в Тулуза, построена през 18 век Тулуза (Toulouse, Тулуз; Tolosa) е град в Югозападна Франция с население около 466 297 души и 1 312 304 души за градската агломерация (2014).
Виж Децим Магн Авзоний и Тулуза
Трир
Трир (Trier) е най-старият град в Германия.
Тарагона
Тарагона (Tarragona) е град в Североизточна Испания, на брега на Средиземно море, административен център на едноименната провинция Тарагона в автономната област Каталония.
Виж Децим Магн Авзоний и Тарагона
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Виж Децим Магн Авзоний и Франция
Хекзаметър
Хекзаметърът (От гръцки: hex, шест и metron, стъпка) в тоническото и силаботоническото стихосложение е стихотворен размер, при който стиховете се състоят от шест стъпки.
Виж Децим Магн Авзоний и Хекзаметър
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Децим Магн Авзоний и Милано
Италия (римска провинция)
Италия (Italia) е римска провинция на територията на Апенинския полуостров по време на Републиката и наследилата я империя.
Виж Децим Магн Авзоний и Италия (римска провинция)
Бургундия
Герб на Бургундия Рихард Застъпник Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди.
Виж Децим Магн Авзоний и Бургундия
Брага
Брага (Braga) е град в Португалия, център на едноименния окръг.
Виж Децим Магн Авзоний и Брага
Бордо
Изглед от Бордо с река Гарона Бордо̀ (Bordeaux; на гасконски Bordèu; Burdigala) е пристанищен град в Югозападна Франция, център на регион Аквитания.
Виж Децим Магн Авзоний и Бордо
Валентиниан I
Флавий Валентиниан (Flavius Valentinianus) е император на Западната римска империя от 364 до 375 година.
Виж Децим Магн Авзоний и Валентиниан I
Грациан
Флавий Грациан (Flavius Gratianus) е римски император, управлявал като император на Западната римска империя в периода 375 – 383 г.
Виж Децим Магн Авзоний и Грациан
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Виж Децим Магн Авзоний и Галия
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Децим Магн Авзоний и Дунав
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Виж Децим Магн Авзоний и Древен Рим
Едуи
Едуите и съседните им племена по времето на Цезар Едуите или хедуи (Aedui, Haedui) са галско племе от Лугдунска Галия, населяващи територията между реките Арар (Сона) и Лигер (Лоара) в днешна Франция.
Елагабал
Елагабал (Elagaballus) или Хелиогабал (Heliogaballus), роден като Варий Авита Басиан (Varius Avitus Bassus), е римски император от династията на Северите, който се отъждествява с едноименното сирийско или финикийско божество Елагабал.
Виж Децим Магн Авзоний и Елагабал
Вижте също
Древноримски оратори
- Августин Блажени
- Апулей
- Арелий Фуск
- Боеций
- Гай Марий Викторин
- Гай Скрибоний Курион (консул 76 пр.н.е.)
- Гай Скрибоний Курион (народен трибун)
- Гай Сулпиций Гал (консул 166 пр.н.е.)
- Гней Домиций Афер
- Децим Магн Авзоний
- Касий Север
- Квинт Муций Сцевола (понтифекс)
- Квинт Хатерий
- Квинтилиан
- Клавдий Елиан
- Лициний Мацер Калв
- Луций Елий Стилон Преконин
- Луций Лукцей
- Луций Фуфий
- Максимин (преториански префект)
- Мамерк Емилий Скавър
- Мардоний (ретор)
- Марк Антоний Гнифон
- Марк Грацидий
- Марк Корнелий Фронтон
- Марк Порций Латрон
- Марциан Капела
- Присциан
- Публий Корнелий Тацит
- Публий Рутилий Луп (ретор)
- Рубелий Бланд
- Сенека Стари
- Сулпиций Корнелиан
- Тит Албуций
- Цицерон
Древноримски поети
- Адриан (император)
- Алфий Авит
- Балбин
- Блосий Емилий Драконтий
- Вергилий
- Гай Валгий Руф
- Гай Валерий Флак
- Гай Корнелий Гал
- Гай Мемий
- Гай Меценат Мелис
- Гай Цилний Меценат
- Гней Корнелий Лентул Гетулик (консул 26 г.)
- Гней Невий
- Дамас I
- Децим Магн Авзоний
- Домиций Марс
- Емилий Мацер
- Ений
- Корип
- Лициний Мацер Калв
- Луций Варий Руф
- Марк Аней Лукан
- Марк Фурий Бибакул
- Немезиан
- Персий
- Петроний
- Публий Валерий Катон
- Публий Калвизий Сабин Помпоний Секунд
- Публий Теренций Варон
- Сабин (поет)
- Силий Италик
- Тит Калпурний Сикул
- Тит Лукреций Кар
- Флор
- Хораций
- Христодор
- Цезий Бас
- Ювенк
- Юлия Балбила
Починали през 4 век
- Аврелий Виктор
- Акакий
- Амний Аниций Юлиан
- Асанга
- Бонифаций Тарски
- Валерия Максимила
- Варониан
- Васубандху
- Гай Ветий Косиний Руфин
- Гай Цейоний Руфий Волузиан
- Гала (съпруга на Юлий Констанций)
- Грациан Старши
- Двадесет хиляди мъченици, изгорени в Никомидия
- Децим Магн Авзоний
- Евтропия (съпруга на Максимиан)
- Зинон Веронски
- Квинт Клодий Хермогениан Олибрий
- Макриан (алемани)
- Марина Севера
- Марциана от Мавретания
- Нина (светица)
- Септимий Бас
- Сосиан Хиерокъл
- Флавия Максимиана Теодора
- Флавия Юлия Констанция
- Харитон Изповедник
- Хермагор Аквилейски
- Хрок
- Цезоний Бас
- Юлий Фирмик Матерн
Преториански префекти на Галия
- Авит
- Агрикола (консул 421 г.)
- Вулкаций Руфин
- Децим Магн Авзоний
- Магн (консул 460 г.)
- Максимин (преториански префект)
- Петър Марцелин Феликс Либерий
- Постум Дардан
- Секст Клавдий Петроний Проб
- Тонантий Фереол
- Флавий Еводий
- Флавий Клавдий Антоний
- Флавий Малий Теодор
- Флавий Неотерий
- Флавий Салустий
- Флавий Флоренций (консул 361 г.)
- Цецина Деций Агинаций Албин (консул 444 г.)
Родени през 4 век
- Авит
- Аврелий Виктор
- Аврелий Картагенски
- Амиан Марцелин
- Аниция Фалтония Проба
- Антемий (префект)
- Ардашир II
- Бахрам IV
- Варониан
- Василий Велики
- Васубандху
- Гаинас
- Гибика
- Годомар
- Децим Магн Авзоний
- Донат
- Евсевия
- Елия Евдоксия
- Епифаний Кипърски
- Жан Мин
- Исакий Далматски
- Калидаса
- Константин III (узурпатор)
- Лъв I (папа)
- Мария (дъщеря на Стилихон)
- Олимпий
- Олимпиодор от Тива
- Патрик
- Пелагий (теолог)
- Пимен Велики
- Света Исидора
- Серена
- Терманция
- Улдин
- Феликс II (антипапа)
- Флавий Виктор
- Флавий Евгений
- Фравита
- Хипатия
- Шапур III
- Юстина
- Яздегерд I