Съдържание
22 отношения: Косово, Призрен, Поречка река, Поморавие, Поморавие (регион), Пек (река), Сава (река), Тимошко, Тимок, Централна Сърбия, Шопи, Южна Морава, Млава, Метохия, Западна Сърбия, Българска Морава, Браничево, Вардар, Войводина, Велика Морава, Дунав, Динарски планини.
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Призрен
Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.
Поречка река
Региона на Поречка на немска карта от 1917 г. Поречка река или само Поречка е малка река в Източна Сърбия, в района на Железни врата.
Виж Източна Сърбия и Поречка река
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Поморавие
Поморавие (регион)
#виж Поморавие.
Виж Източна Сърбия и Поморавие (регион)
Пек (река)
Карта на долното течение на Пек от 1912 г. Пек е река в Източна Сърбия.
Виж Източна Сърбия и Пек (река)
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Източна Сърбия и Сава (река)
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Тимок
Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (Timok, понякога Велики Тимок; Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска област – община Брегово).
Централна Сърбия
Централна Сърбия (Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
Виж Източна Сърбия и Централна Сърбия
Шопи
Шоп от Трънско „Притеснени, но щастливи – току-що сгодени младоженци“, сп. „Нейшънъл Джиографик“ 1915 Елинпелинско Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония Шоплукът в България Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание.
Южна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Южна Морава или Българска Морава (Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Източна Сърбия и Южна Морава
Млава
Карта на северния район на Млава от 1912 г. Карта на южния район на Млава от 1912 г. Млава е река в областта на Подунавието в Източна Сърбия.
Метохия
Метохия (Метохија; Rrafshi i Dukagjinit) е историко-географска област на Балканския полуостров, обхващаща приблизително югозападната третина на Косово.
Западна Сърбия
Западна Сърбия включва т.нар.
Виж Източна Сърбия и Западна Сърбия
Българска Морава
#виж Южна Морава.
Виж Източна Сърбия и Българска Морава
Браничево
Браничево е средновековен български град.
Виж Източна Сърбия и Браничево
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Виж Източна Сърбия и Войводина
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Източна Сърбия и Велика Морава
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Динарски планини
Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.
Виж Източна Сърбия и Динарски планини