Съдържание
86 отношения: Nature, Кубан, Крим, Каспийско море, Кавказ, Калмикия, Класическа античност, Констанца, Партско царство, Панония, Плиний Стари, Полско-литовска държава, Полша, Понтийско-Каспийска степ, Осетински език, Овидий, Октавиан Август, Олбия (Украйна), Ахемениди, Аралско море, Авестийски език, Азовско море, Алани, Амиан Марцелин, Нерон, Ранно средновековие, Римската империя, Ренесанс, Сърдаря, Сарматия, Скития, Селевкиди, Тракия (римска провинция), Трансилванско плато, Тиса, Тиберий Юлий Митридат, Терско-Кумска низина, Урал (регион), Урал (планина), Фарнак I (Понт), Филип II Македонски, Хаплогрупа, Хиркания, Хетман на Запорожката войска, Херодот, Централна Азия, Черкаси, Черно море, Шахнаме, Ямна култура, ... Разширете индекс (36 Повече ▼) »
- Археологически култури в Азия
- Археологически култури в Европа
- Боспорско царство
- История на Балканите
- Кавказки народи
- Сарматия
Nature
#пренасочване Нейчър.
Виж Сармати и Nature
Кубан
Кубанска област, 1900 г. Кубан (Кубань; Пшызэ) е географски регион в Южна Русия около река Кубан, между Понтийско-Каспийската степ, делтата на Волга и Кавказ.
Виж Сармати и Кубан
Крим
Кримският полуостров, Крим (Крим, Кримський півострів; Qırım, Qırım yarımadası / Къырым, Къырым ярымадасы; Крым, Крымский полуостров) е полуостров в северната част на Черно море, на югозапад от Азовско море.
Виж Сармати и Крим
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Виж Сармати и Кавказ
Калмикия
Карта на Република Калмикия Република Калмикия, съкратено Калмикия (Респу́блика Калмы́кия; Хальмг Таңһч) е субект в състава на Руската федерация, намираща се в Южния федерален окръг и Поволжкия икономически район.
Класическа античност
#виж Античност.
Виж Сармати и Класическа античност
Констанца
#виж Кюстенджа.
Партско царство
Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Плиний Стари
Гай Плиний Секунд (Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (Plinius maior), роден около 23 г.
Полско-литовска държава
#виж Жечпосполита.
Виж Сармати и Полско-литовска държава
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Виж Сармати и Полша
Понтийско-Каспийска степ
Понтийско-Каспийската степ е обширен степен регион в Източна Европа.
Виж Сармати и Понтийско-Каспийска степ
Осетински език
Осетинският език (ирон æвзаг) е езикът на осетинците.
Овидий
Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.
Виж Сармати и Овидий
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
Олбия (Украйна)
Олбия и други гръцки колонии, 5 век пр.н.е. Останки от Олбия Олбия (Pontic Olbia/Olvia, Olbia, Histros, Istros, Istria, Skiluros) е древен град на Черно море.
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
Аралско море
Анимирана карта, показваща спадането на нивото на Аралско море от 1960 до 2014 г. Аралско море (Арал теңізі; Orol dengizi, каракалпакски: Aral ten'izi, Дарёчаи Хоразм) е било голямо безотточно езеро, в Централна Азия, към 2018 г.
Авестийски език
Язката ѝ съседните и култури. Авести́йският ези́к е древен ирански език.
Азовско море
Градове около Азовско море. Азовско море (Азовское море; Азовське море; Azaq deñizi или Азакъ денъизи) е море в басейна на Атлантическия океан, като на юг чрез Керченския проток се свързва с Черно море.
Алани
Аланите са иранска народност, част от сарматите, обитавала през I век териториите североизточно от Черно море.
Виж Сармати и Алани
Амиан Марцелин
Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.
Нерон
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Виж Сармати и Нерон
Ранно средновековие
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.
Виж Сармати и Ранно средновековие
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Сармати и Римската империя
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
Сарматия
Сарматия (лат. Sarmatia) е названието на Древна Скития, с което започнала да се нарича тя след завладяването на Северното Причерноморие от сарматите през 3 - 2 век пр.н.е. Степната територия на днешна Южна Русия и Украйна от началото на новата ера е обозначавана като Сарматия, а не като Скития, включително и от Клавдий Птолемей.
Скития
Скития, понякога и Голяма Скития (Scythia, Σκυθική, Scythia) – условно означение на лесостепните райони, основно в Северното Причерноморие.
Виж Сармати и Скития
Селевкиди
Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. чрез неговия македонски генерал и диадохСелевк I Никатор, който през 305 пр.н.е.
Тракия (римска провинция)
Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.
Виж Сармати и Тракия (римска провинция)
Трансилванско плато
Трансилванското плато Podişul Transilvaniei, Erdélyi-medence) е разположено в Централна Румъния, в рамките на историческата област Трансилвания, между Източните Карпати на изток, Южните Карпати на юг и Западнорумънските планини на запад.
Виж Сармати и Трансилванско плато
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Виж Сармати и Тиса
Тиберий Юлий Митридат
Тиберий Юлий Митридат, известен и като Митридат III Боспорски (Tiberius Julius Mithridates Philogermanicus Philopatris,; † 68 г.) от династията на Аспургидите, е римски клиент-цар на Боспорското царство през 38/39 – 44 г.
Виж Сармати и Тиберий Юлий Митридат
Терско-Кумска низина
Тѐрско-Ку̀мската низина (Терско-Кумская низменность) е обширна низина в най-южната част на Източноевропейската равнина, източната част на Предкавказието, съставляваща югозападната част на Прикаспийската низина.
Виж Сармати и Терско-Кумска низина
Урал (регион)
Урал е географски регион, разположен около планината Урал, между Източноевропейската и Западносибирската равнини.
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Фарнак I (Понт)
Фарнак I (Φαρνάκης) е петият цар на Понтийското царство и наследява баща си Митридат III.
Филип II Македонски
Филип II Македонски (Φίλιππος Β΄ o Μακεδών) е цар на древна Македония от 359 г. пр. Хр.
Виж Сармати и Филип II Македонски
Хаплогрупа
Хаплогрупата е понятие на популационната генетика – науката, която изучава генетичната история на човечеството.
Хиркания
Хиркания (Ὑρκανία: Hyrkania, на староперсийски 𐎺𐎼𐎣𐎠𐎴:Varkâna, на средноперсийски 𐭢𐭥𐭫𐭢𐭠𐭭: Gurgān) е историко-географска област в югоизточната част на каспийското крайбрежие.
Хетман на Запорожката войска
Хетман на Запорожката войска, официално – Хетман на Малорусия, Хетман на Украйна или Хетман на Русите, по-често просто хетман – първоначално е титлата на командващия Регистърното казачество (т.
Виж Сармати и Хетман на Запорожката войска
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Черкаси
Черкаси (Черкаси) е град от около 277 944 жители (2018) в Централна Украйна.
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Шахнаме
„Шахнаме“ (شاهنامه, „Книга на царете“) е най-значимият национален епос на Персия.
Ямна култура
3500 г. пр.н.е. Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г.
Митридат VI Евпатор
#виж Митридат VI.
Виж Сармати и Митридат VI Евпатор
Мидия (държава)
Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Сармати и Мизия
Молдова
Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.
Ирански народи
Ирански народи е термин, с който се обозначават онези индоевропейски народи, които говорят ирански езици.
Жечпосполита
Полско-литовската държава или Жечпосполѝта (Rzeczpospolita Obojga Narodów; Žečpospolita или Abiejų tautų respublika; Serenissima Res Publica), официално Държава на двата народа, е дуалистична държава, съставена от Кралство Полша и Великото литовско княжество, съществувала между 1569 и 1795 г.
Западна Монголия
Западна Монголия (Баруун бүс) е историческа област в Монголия.
Виж Сармати и Западна Монголия
Западната римска империя
#виж Западна Римска империя.
Виж Сармати и Западната римска империя
Запорожка Сеч
Запорожка Сеч или Свободни земи на Запорожската долна войска (Вольностi Вiйська Запорозького Низового) е историческо полуавтономно държавоподобно образувание и квазидържава на запорожките казаци, съществувала между XVI и XVIII век, включително като независима стратократична държава в рамките на Казашкото хетманство в продължение на повече от един век, с център в днешните Херсонска област, Запорожка област и Днепропетровска област, обхващайки долното течение на река Днепър в Украйна.
Буребиста
Буребиста (Βοιρεβίστας) е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена.
Бактрия
Разположение на Бактрия Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тяхоколо своя главен град Балхв Афганистан.
Балтийско море
Балтийско море (море Варяжское, Östersjön; Itämeri; Балтийское море; Morze Bałtyckie; Ostsee; Läänemeri; Baltijas jūra; Baltijos jūra) е вътрешно море в Североизточна Европа.
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Боспорско царство
Боспорското царство e историческа гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток (тогава известен като Кимерийски Босфор), образувано през V век пр.н.е.
Виж Сармати и Боспорско царство
Вандалско кралство
#пренасочване Кралство на вандали и алани.
Виж Сармати и Вандалско кралство
Висла
Карта на водосборния басейн на река Висла Ви́сла (Wisła; Weichsel) е голяма река в Източна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Полша (войводства (Силезко, Малополско, Подкарпатско, Швентокшиско, Люблинско, Мазовско, Куявско-Поморско и Поморско), вливаща се в Балтийско море.
Виж Сармати и Висла
Влахия
#виж Влашко.
Виж Сармати и Влахия
Волга
Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.
Виж Сармати и Волга
Гущери
Гущерите (Lacertilia) са студенокръвни влечуги, близки по много белези до змиите, с които споделят и един разред – Люспести.
Виж Сармати и Гущери
Гибралтарски проток
Гибралтарският проток (Estrecho de Gibraltar) е важен морски проток свързващ Атлантическия океан на запад и Средиземно море на изток и отделящ Пиренейския полуостров (Европа) на север от Африка на юг.
Виж Сармати и Гибралтарски проток
Гней Корнелий Лентул Авгур
Гней Корнелий Лентул Авгур (Gnaeus Cornelius Lentulus Augur; † 25 г.) e политик на ранната Римска империя.
Виж Сармати и Гней Корнелий Лентул Авгур
Германи
Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Сармати и Дунав
Дунавски лимес
Под Дунавски лимес (на, лимес, означаващо граница) се разбира границата на Римската империя по река Дунав с прилежащата фортификационна система, която е съставлявала външния отбранителен пръстен на империята.
ДНК
#пренасочване Дезоксирибонуклеинова киселина.
Виж Сармати и ДНК
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.
Диофант (генерал)
Диофант (Διόφαντος), син на Асклепиодор (Asclepiodorus) от Синоп, е пълководец на понтийския цар Митридат VI Евпатор.
Виж Сармати и Диофант (генерал)
Диодор Сицилийски
Диодор Сицилийски (Διόδωρος Σικελιώτης; Diodorus Siculus) е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части.
Виж Сармати и Диодор Сицилийски
Днепър
Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.
Виж Сармати и Днепър
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
Дон
Дон (при древните гърци Гиргис, Танаис, Тан Τάναις; Tanais, в Средновековието Голям Дон) е 12-ата по дължина река в Русия и 5-ата в Европа след Волга, Дунав, Урал и Днепър.
Виж Сармати и Дон
Евразийска степ
Степ в Източен Казахстан Понтийско-каспийската степ Степният пояс на Евразия Евразийска степ (Евразийская степь; Eurasian Steppe), наричана също Степ на степите (Steppe or The Steppes) и Велика степ (Великая степь) e обобщено название на степния регион в централната част на Евразия.
Луций Тарий Руф
Луций Тарий Руф (Lucius Tarius Rufus) e древноримски политик и военен деец.
Лизимах
Лизимах(Λυσίμαχος) е пълководец на Александър Македонски.
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
Виж Сармати и 14 век
4 век
4 век започва на 1 януари 301 г.
Виж Сармати и 4 век
Вижте също
Археологически култури в Азия
- Сармати
Археологически култури в Европа
- Ананинска култура
- Бронзова епоха в Югозападна Иберия
- Бърницка култура
- Виланова (култура)
- Жуцевска култура
- Карановска култура
- Коджадермен – Гумелница – Караново VI
- Култура Варна
- Култура Терамар
- Култура на полетата с погребални урни
- Култура на шнуровата керамика
- Курганна култура
- Латенска култура
- Лужишка култура
- Нарва (култура)
- Нурагическа цивилизация
- Павловска култура
- Пенковска култура
- Плисковско-преславска култура
- Салтово-маяцка култура
- Сармати
- Сескло
- Срубна култура
- Старчевско-Кришка култура
- Халщатска култура
- Хаманджия (култура)
- Хатванска култура
- Черняховска култура
- Ямна култура
Боспорско царство
- Азов
- Анапа
- Аспургиди
- Боспорско царство
- Диофант (генерал)
- Евпатория
- Пантикапей
- Сармати
- Тамански полуостров
- Тмутаракан
- Фанагория
- Феодосия
- Херсонес Таврически
История на Балканите
- Балканска федеративна република
- Балкански пакт
- Берлински конгрес
- Будапещенска конвенция
- Венецианска република
- Гръко-персийски войни
- Източен въпрос
- Източна криза
- Мухаджири (Османска империя)
- Остроготи
- Райхщатско споразумение
- Румелийски еялет
- Сармати
- Славянско заселване на Балканите
- Хемус (митология)
- Чета
Кавказки народи
- Абазини
- Абхазци
- Аварци
- Агули
- Азербайджанци
- Алани
- Андийци
- Арменци
- Балкарци
- Грузинци
- Даргинци
- Джеклилар
- Дидойци
- Дурдзуки
- Ингуши
- Карачаевци
- Кимерийци
- Кумики
- Лази
- Лакци
- Лезгинци
- Ногайци
- Осетинци
- Парси (Кавказ)
- Планински евреи
- Понтийски гърци
- Рутулци
- Сармати
- Талиши
- Туркмени
- Турци
- Удини
- Черкези
- Чеченци
Сарматия
- Катафракт
- Контос
- Осетински език
- Сармати
- Скитски език