Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Херодот

Index Херодот

Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.

Съдържание

  1. 30 отношения: Калабрия, Персийци, Перикъл, Пела, Пелопонеската война, Пелопонески войни, Омир, Атинска демокрация, Атина, Африка, Азия, Софокъл, Седем чудеса на античния свят, Турция, Турии, Филология, Халикарнас, Цицерон, Южна Италия, Магна Греция, Мала Азия, История, История (Херодот), Историография, Гърция, Гръко-персийските войни, Древна Гърция, Европа, Енциклопедия Британика, Логограф (история).

  2. История на Азия
  3. Починали през 420-те години пр.н.е.
  4. Родени през 480-те години пр.н.е.

Калабрия

Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).

Виж Херодот и Калабрия

Персийци

#виж Перси.

Виж Херодот и Персийци

Перикъл

''Анаксагор и Перикъл'' от Огюстен-Луи Бел (1757–1841) Перикъл (гр. Περικλῆς, лат. Periklēs, ок.495 – 429 пр.н.е.) е древногръцки политик, управлявал Древна Атина през втората половина на 5 век пр.н.е.

Виж Херодот и Перикъл

Пела

Пела (понякога Пелла, Πέλλα) е античен град, столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр.

Виж Херодот и Пела

Пелопонеската война

#пренасочване Пелопонески войни.

Виж Херодот и Пелопонеската война

Пелопонески войни

Пелопонеските войни представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта.

Виж Херодот и Пелопонески войни

Омир

Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.

Виж Херодот и Омир

Атинска демокрация

Атинска демокрация е първата известна форма на демокрация в света, появила се през V век пр.н.е.

Виж Херодот и Атинска демокрация

Атина

Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.

Виж Херодот и Атина

Африка

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.

Виж Херодот и Африка

Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.

Виж Херодот и Азия

Софокъл

Софокъл е древногръцки драматург и поет.

Виж Херодот и Софокъл

Седем чудеса на античния свят

#пренасочване Седемте чудеса на античния свят.

Виж Херодот и Седем чудеса на античния свят

Турция

Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.

Виж Херодот и Турция

Турии

Статер, монета от Турии, 350–300 пр.н.е. Турии (Thurioi; гръцки: Θούριοι; също Thurium или Thurii) e древен град в Магна Греция на Тарентския залив наблизо до по-стария Сибарис.

Виж Херодот и Турии

Филология

Филологията е наука, която съчетава изучаването на езика (научна област лингвистика) и литературата (научна област литературознание).

Виж Херодот и Филология

Халикарнас

Халикарнас (Ἀλικαρνασσός) е античен крайбрежен град в югозападна Мала Азия.

Виж Херодот и Халикарнас

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.

Виж Херодот и Цицерон

Южна Италия

Южна Италия Южна Италия (Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на Материкова Италия.

Виж Херодот и Южна Италия

Магна Греция

Италийската част от Магна Греция около 280 г. пр.н.е. (не се вижда Сицилия) дорийски храм в Таранто Магна Греция (Magna Graecia – „Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас) е името на част от древна Южна Италия (Апулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр.

Виж Херодот и Магна Греция

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Виж Херодот и Мала Азия

История

Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.

Виж Херодот и История

История (Херодот)

„История“ (или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.

Виж Херодот и История (Херодот)

Историография

Историографията е наука, изучаваща историческото знание и методите и закономерностите на историческата наука.

Виж Херодот и Историография

Гърция

Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.

Виж Херодот и Гърция

Гръко-персийските войни

#виж Гръко-персийски войни.

Виж Херодот и Гръко-персийските войни

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Херодот и Древна Гърция

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Херодот и Европа

Енциклопедия Британика

„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.) Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава.

Виж Херодот и Енциклопедия Британика

Логограф (история)

Логограф (от древногръцки λογογράφος, logographos, съставено от λόγος, logos, тук със значение „разказ“ или „проза“ и γράφω, grapho, „пиша“) в историографията се наричат гръцките автори и хроникьори от времето преди Херодот, „бащата на историята“.

Виж Херодот и Логограф (история)

Вижте също

История на Азия

Починали през 420-те години пр.н.е.

Родени през 480-те години пр.н.е.