По-бързо от браузъра!
16 отношения: Кримскотатарски език, Карачаево-балкарски език, Кабардино-Балкария, Кавказ, Осетинци, Сталин, Средна Азия, Сибир, Тюркски народи, Черкези, Вермахт, Германска империя (1933 – 1945), 1827, 1922, 1944, 1957.
Кримскотатарски език
Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili) или как кримските татари в Добруджа казват татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.
New!!: Балкарци и Кримскотатарски език · Виж повече »
Карачаево-балкарски език
Карачаево-балкарският език е тюркски език, използван от карачаевците и балкарците.
New!!: Балкарци и Карачаево-балкарски език · Виж повече »
Кабардино-Балкария
Физикогеографска карта на Република Кабардино-Балкария Кабардино-Балкарска република, накратко Кабарди́но-Балка́рия е субект в състава на Руската Федерация.
New!!: Балкарци и Кабардино-Балкария · Виж повече »
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
New!!: Балкарци и Кавказ · Виж повече »
Осетинци
Осетинците (Ирон адæм; Осети́ны; ოსები – Осеби) са кавказки народ от ирански произход.
New!!: Балкарци и Осетинци · Виж повече »
Сталин
#виж Йосиф Сталин.
New!!: Балкарци и Сталин · Виж повече »
Средна Азия
#виж Централна Азия.
New!!: Балкарци и Средна Азия · Виж повече »
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
New!!: Балкарци и Сибир · Виж повече »
Тюркски народи
Тюркските народи са северно и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти.
New!!: Балкарци и Тюркски народи · Виж повече »
Черкези
Черкезки страж, ''худ: Станислав Хлебовски'' Черкезите (самоназвание: адиги или адъга) са кавказки народ, произлизащ от областта Черкезия, като основната част от него е изселена оттам по време на проведения от Русия Черкезки геноцид след завършилата през 1864 година Кавказка война.
New!!: Балкарци и Черкези · Виж повече »
Вермахт
железния кръст Флаг на Германските въоръжени сили (1935 – 1938) Вермахт (– Отбранителни сили) са въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на Нацистка Германия от 1935 до 1945 г.
New!!: Балкарци и Вермахт · Виж повече »
Германска империя (1933 – 1945)
Германска империя (Deutsches Reich, от 1943 г. Великогерманска империя (Großdeutches Reich) е официалното наименование на Германия между 1933 и 1945 г. През този период страната е наричана в историографията също Националсоциалистическа Германия, Нацистка Германия или Трети райх(Reich букв. „владение“; „държава“. За Първи се счита Свещената Римска империя, а за Втори – Германската империя и Ваймарската република). Държавата е управлявана от Адолф Хитлер според принципите на националсоциализма. Този период се отличава с тоталитарен политически контрол върху всеки аспект на обществото, с което се търси расова, обществена и културна чистота, базирани на теорията за арийската раса. Националсоциалистическата идеология налага милитаризма, антикомунизма, антипарламентаризма, антисемитизма и технокрацията като водещи ценности в обществото. Държавната машина под контрола на Националсоциалистическата партия преследвала онези, които били смятани по идеологически причини за непълноценни. Това били най-вече малцинства като евреите, циганите и хомосексуалистите, както и политическите опоненти. Това преследване достигнало своя връхпрез последните години от управлението на Райха, след изоставянето на Мадагаскарския план, когато около 6 милиона евреи са избити организирано. Геноцидът над евреите, известен под името Холокост или Шоах, е наричан от официалните власти по това време с термина на немски „Endlösung“ – „Окончателно решение на еврейския въпрос“.
New!!: Балкарци и Германска империя (1933 – 1945) · Виж повече »
1827
Няма описание.
New!!: Балкарци и 1827 · Виж повече »
1922
Няма описание.
New!!: Балкарци и 1922 · Виж повече »
1944
Няма описание.
New!!: Балкарци и 1944 · Виж повече »
1957
Няма описание.
New!!: Балкарци и 1957 · Виж повече »
