Съдържание
22 отношения: Крайна (провинция), Карл Велики, Панония, Посавина, Омуртаг, Аахен, Алемани, Славяни, Франкска империя, Франки, Хуго фон Тур, Хадалох I (Ахалолфинги), Ютланд, Матфрид I (Орлеан), Марка Фриули, Истрия, България, Бургунди, Дунав, Далмация, Лудвиг Благочестиви, Либурния.
- Починали през 9 век
- Херцози на Фриули
Крайна (провинция)
#пренасочване Карниола.
Виж Балдерих и Крайна (провинция)
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Посавина
#виж Посавина (кантон).
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Аахен
мини А̀хен (Аахен) (Aachen,,; Aix-la-Chapelle – Екс ла Шапел; Aken – Акен; Aquisgranum) е град в Германия, федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия, близо до точката, в която границата ѝ се среща с границите на Белгия и Холандия.
Виж Балдерих и Аахен
Алемани
Алеманите през 3 и 6 век Алеманите (Alamannen, Alemanni) са западногермански племена, които са споменати за първи път от древноримския историк Дион Касий през 213 година след Хр.
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
Виж Балдерих и Франкска империя
Франки
---- Територия на Франкската империя Статуя на Карл Велики във Франкфурт Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати.
Хуго фон Тур
Хуго фон Тур (Hugues III ou Hugo; Hugo von Tours; * ок. 780; † 20 октомври 837, погребан в Монца) е граф на Тур и Санс и фогт на женския манастир Ст-Жулиен-д’Оксер.
Хадалох I (Ахалолфинги)
ХадалохI също Кадалох, Кадалаун (Chadaloh I, също Kadaloch, Kadolach, Cadolah, Cadolach, Chadolah, Chadalhoh, Chadolt, лат.: Cadalaus, † 31 октомври 819) от стария род на Ахалолфингите, е маркграф на Фриули от 817 до 819 г.
Виж Балдерих и Хадалох I (Ахалолфинги)
Ютланд
Полуостров Ютланд Ютланд, или стара паралелна форма Ютландия (Jylland, Юлан, Jütland, Ютланд) е полуостров в Северна Европа, разделен между Дания (по-голямата част) и Германия.
Матфрид I (Орлеан)
Матфрид I (Matfried I.; * 795, † 836/837) е родоначалник на фамилията Матфриди и граф на Орлеан.
Виж Балдерих и Матфрид I (Орлеан)
Марка Фриули
Марка Фриули или Фриулската марка, Маркграфство Фриули (Marche de Frioul; Marca del Friuli) e каролингска марка през 9 – 10 век във Франкската империя в днешен Фриули, в североизточна Италия, през Средновековието, което е образувано след разделянето на бившето лангобардско Фриулско херцогство през 9 век.
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Бургунди
Родословие на първите бургундски крале. Бургундите (Burgundiōnes, Burgundī; Burgundar; Βούργουνδοι) са голямо източногерманско или вандалско племе или група племена, които населяват региона на съвременна Полша по времето на Римската империя.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Балдерих и Дунав
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Лудвиг Благочестиви
Лудвиг I или Лудвиг (още Людовик) Благочестиви (Ludovicus Plus; Louis le Pieux или Louis le Débonnaire; Ludwig I. der Fromme) е франкски владетел и син на Карл Велики.
Виж Балдерих и Лудвиг Благочестиви
Либурния
Земите на антична Либурния през 800 г. след заселването на хървати и сърби на Балканите - виж и сръбски земи Либурния (Liburnia) е историко-географска област в Илирия, заемаща крайбрежната зона по западната част на днешна Хърватия и Северна Далмация, както и някои от по-малките острови в Адриатика.
Вижте също
Починали през 9 век
- Адриан (граф на Орлеан)
- Айо (Фриули)
- Ал-Фаргани
- Балдерих
- Велф II (Линцгау)
- Владимир Расате
- Георгий Синкел
- Герсвинд
- Евдокия Декаполитиса
- Ефросина (съпруга на Михаил II)
- Звиница
- Исбул
- Йосиф Студит
- Лъв Математик
- Мария Амнийска
- Нений
- Никифор (кесар)
- Олиба I от Каркасон
- Петър (дипломат)
- Петър Атонски
- Попо I (Грабфелд)
- Прокопия
- Ростислав (Великоморавия)
- Сергий II (херцог на Неапол)
- Теодосия Арсаберина
- Теодота
- Теофано (съпруга на Ставракий)
- Фотий I Константинополски
- Хунфрид I
Херцози на Фриули
- Айзтулф
- Айо (Фриули)
- Балдерих
- Гизулф I (Фриули)
- Гизулф II (Фриули)
- Гразулф I (Фриули)
- Ерик (Фриули)
- Луп (Фриули)
- Маркарий
- Пемо
- Ратчис
- Тасо (Фриули)
- Хадалох I (Ахалолфинги)
- Хродгауд (Фриули)
- Хунфрид I