Съдържание
191 отношения: XIV век, XIX век, Кралство на двете Сицилии, Кралство Италия, Кралство Ломбардия-Венеция, Кримска война, Катания, Католици, Католическа църква, Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт), Калабрия, Камило Бенсо ди Кавур, Кампания, Капуа, Капрера, Клеменс фон Метерних, Козенца, Първа френска империя, Първата световна война, Пулия, Прусия, Париж, Парижки мирен договор (1856), Парма, Палермо, Папска държава, Папа, Пий IX, Пиемонт, Пескиера дел Гарда, Петте дни на Милано, Пезаро, Ото фон Бисмарк, Орбетело, Австрийска империя, Австрийската империя, Австро-пруска война, Адриатическо море, Алпи, Алесандрия, Алесандро Манцони, Анкарано, Анкона, Апенински полуостров, Апенинския полуостров, Ню Йорк, Национално знаме на Италия, Наполеон, Наполеон III, Ница, ... Разширете индекс (141 Повече ▼) »
XIV век
#виж 14 век.
XIX век
#виж 19 век.
Кралство на двете Сицилии
Кралството на двете Сицилии (Regno dê Doje Sicilie; Regnu dî Dui Sicili; Regno delle Due Sicilie) е историческа държава в Южна Италия в периода 1816 – 1861 г., създадена чрез обединяването на Неаполитанското кралство и Сицилианското кралство.
Виж Рисорджименто и Кралство на двете Сицилии
Кралство Италия
Италианското кралство или Кралство Италия (Regno d'Italia) възниква при обединението на монархически европейски държави на Апенинския полуостров, чиито съвкупни територии съвпадат приблизително с тези на днешната Италианска република.
Виж Рисорджименто и Кралство Италия
Кралство Ломбардия-Венеция
Кралство Ломбардия-Венеция (Regno Lombardo-Veneto; Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
Виж Рисорджименто и Кралство Ломбардия-Венеция
Кримска война
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
Виж Рисорджименто и Кримска война
Катания
Ката̀ния (Catania) е пристанищен град и община в Сицилия, Южна Италия.
Католици
#пренасочване Католическа църква.
Католическа църква
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.
Виж Рисорджименто и Католическа църква
Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)
#пренасочване Карл Алберт Савойски-Каринян.
Виж Рисорджименто и Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)
Калабрия
Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).
Камило Бенсо ди Кавур
Камило Паоло Филипо Джулио Бенсо, граф ди Кавур, ди Челаренго е ди Изолабела (Camillo Paolo Filippo Giulio Benso, conte di Cavour, di Cellarengo e di Isolabella), по-известен само като Кавур, е италиански държавник и водеща фигура в движението за италианско обединение.
Виж Рисорджименто и Камило Бенсо ди Кавур
Кампания
Кампания е административен регион в Южна Италия.
Капуа
Ка̀пуа (Capua) e град и община в провинция Казерта, регион Кампания, Южна Италия.
Капрера
Капрера е малък остров в бреговете на Сардиния, Италия, който е разположен в архипелаг Ла Мадалена.
Клеменс фон Метерних
Клеменс Венцел Непомук Лотар фон Метерних-Винеберг-Байлщайн (Klemens Wenzel Nepomuk Lothar von Metternich-Winneberg-Beilstein) е австрийски политик, сред най-влиятелните фигури в европейската политика през първата половина на 19 век.
Виж Рисорджименто и Клеменс фон Метерних
Козенца
Козѐнца (Cosenza, на лат.: Consentia) е град и община в Южна Италия.
Първа френска империя
Първата Френска империя, известна още от популярната литература и като Наполеонова Франция, е название на Франция в периода от 1804 до 1814 г.
Виж Рисорджименто и Първа френска империя
Първата световна война
#виж Първа световна война.
Виж Рисорджименто и Първата световна война
Пулия
Пулия (Апулия) (Puglia; Απουλία; тарантски диалект: Pugghie; неаполитански: Pùglia; Apulia) е административен регион в Югоизточна Италия.
Прусия
Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Парижки мирен договор (1856)
Участниците в конгреса; ксилография Парижкият мирен договор е подписан на 30 март 1856 г.
Виж Рисорджименто и Парижки мирен договор (1856)
Парма
Па̀рма (Parma) е град в Италия.
Палермо
Палѐрмо (Palermo, на сицилиански Palermu, Палерму) е пристанищен град в Италия.
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Виж Рисорджименто и Папска държава
Папа
Папа Римски (papa, и πάππας – в пр. отец, баща) е глава и върховен суверенен йерарх(понтифекс, понтифик) (Pontifex Romanus – римски понтифекс, или Pontifex Maximus – върховен суверенен понтифекс) на Римокатолическата църква, а в международното право – суверенно лице с изключителни пълномощия (persona sui generis), защото едновременно притежава три неразделни функции на властта.
Пий IX
Пий IX е римски папа от 16 юни 1846 г.
Пиемонт
Пиемонт (Piemonte, AFI:; на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont; на валзер: Piemont) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km².
Пескиера дел Гарда
Пескиера дел Гарда (Peschiera del Garda) е град и община в Италия, в региона Венето, провинция Верона.
Виж Рисорджименто и Пескиера дел Гарда
Петте дни на Милано
Петте дни на Милано е важно събитие, настъпило по време на революциите от 1848 г. и в началото на Първата италианската война за независимост.
Виж Рисорджименто и Петте дни на Милано
Пезаро
Пѐзаро (Pesaro) e град и община, административен център на провинция Пезаро и Урбино, в региона Марке, Италия.
Ото фон Бисмарк
Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen), известен и с прозвището „Железният канцлер“, е пруски и по-късно германски държавен деец.
Виж Рисорджименто и Ото фон Бисмарк
Орбетело
Орбетѐло (Orbetello) е град и община в централна Италия, провинция Гросето, регион Тоскана.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Рисорджименто и Австрийска империя
Австрийската империя
#пренасочване Австрийска империя.
Виж Рисорджименто и Австрийската империя
Австро-пруска война
#пренасочване Австрийско-пруско-италианска война.
Виж Рисорджименто и Австро-пруска война
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Рисорджименто и Адриатическо море
Алпи
Алпи (Alpi; Alpen; Alpes; Aups/Alps; Alpe) е една от големите планински вериги в Европа, простираща се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад.
Алесандрия
Алеса̀ндрия (Alessandria, на пиемонтски: Lissandria) е град и община в регион Пиемонт, Северна Италия, и столица на провинция Алесандрия.
Виж Рисорджименто и Алесандрия
Алесандро Манцони
Алесандро Франческо Томазо Манцони (Alessandro Francesco Tommaso Manzoni) е класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“, есето „История на позорния стълб“ и други.
Виж Рисорджименто и Алесандро Манцони
Анкарано
Анкара̀но (Ancarano, на местен диалект Ngarà, Ънгара) е село и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Анкона
Анко́на (Ancona) е пристанищен град в Италия, столица на регион Марке, административен център на едноименна провинция.
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Рисорджименто и Апенински полуостров
Апенинския полуостров
#пренасочване Апенински полуостров.
Виж Рисорджименто и Апенинския полуостров
Ню Йорк
Ню Йорк (официално The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк.
Национално знаме на Италия
Националното знаме на Италия (наричано Il Tricolore) се състои от три хомогенни цветни полета – зелено, бяло и червено, подредени в този ред вертикално от носещото тяло към края, и има правоъгълна форма с отношение ширина към дължина 2:3Costituzione della Repubblica Italiana Art.
Виж Рисорджименто и Национално знаме на Италия
Наполеон
#виж Наполеон I.
Наполеон III
Шарл Луи Наполеон Бонапарт (Charles Louis Napoleon Bonaparte) е френски политик и император, оглавявал Втората империя под името Наполеон III.
Виж Рисорджименто и Наполеон III
Ница
Панорамен изглед от Ница Ница (Nice, Нис; на окситански Niça или Nissa) е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг.
Николо Макиавели
Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.
Виж Рисорджименто и Николо Макиавели
Неапол
Неапол (Napoli, от гръцкото Nea polis, Нов град) е третият по големина град в Италия след Рим и Милано.
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Рисорджименто и Римска империя
Роло
Роло (ок. 846 – ок. 932 г.), известен още и като Хролф, християнско кръщелно име Робер, също така често титулуван като Роберт I (за да бъде отличен от наследниците си) е викингски предводител, основател и първи владетел на викингското херцогство, което по-късно започва да се нарича Нормандия.
Роман
Романът е вид литературен жанр на прозата, в който се разказва и предлага разгърнато историята на главния герой, който участва в специфични, значими, вълнуващи или обичайни за него събития.
Романя
Романя (Romagna, Rumâgna, Die Romanei, на лангобардски: Romania) е историческа област в Северна Италия, регион Емилия-Романя.
Реджо Калабрия
#виж Реджо ди Калабрия.
Виж Рисорджименто и Реджо Калабрия
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Стена на Аврелиан
Стената на Аврелиан (Mura aureliane) е построена около Древен Рим при император Аврелиан през 271 – 275 г.
Виж Рисорджименто и Стена на Аврелиан
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Рисорджименто и Средновековие
Сардинско кралство
Сардинското кралство (Regno di Sardegna), известно и като Кралство Пиемонт, Кралство Сардиния и Пиемонт, Кралство Пиемонт-Сардиния или Кралство Сардиния-Пиемонт, е историческа държава, съществувала на територията на днешна Северозападна Италия от 1720 до 1861 г.
Виж Рисорджименто и Сардинско кралство
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Савоя
Савоя (Savoie; Savoia) е историческа област в Западна Европа.
Савойска династия
280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.
Виж Рисорджименто и Савойска династия
Салерно
Салѐрно (Salerno) е град и община в Южна Италия.
Салеми
Салѐми (на италиански и на сицилиански Salemi; Helicyae) е малък град и община в южна Италия, провинция Трапани, автономен регион и остров Сицилия.
Свети престол
Светият престол (Santa Sede) e епископската юрисдикция на Католическата църква в Рим.
Виж Рисорджименто и Свети престол
Свещен съюз
Русия Свещеният съюз (Священный союз; La Sainte-Alliance; Heilige Allianz) е консервативен геополитически съюз между Руската империя, Австрийската империя и Прусия, учреден с цел поддържане на установения по силата на решенията на Виенския конгрес – международен ред.
Виж Рисорджименто и Свещен съюз
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
Виж Рисорджименто и Свещена Римска империя
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Солферино
Солферино (Solferino) е малък град и община в Ломбардия, Италия, на приблизително 10 километра южно от езерото Гарда.
Северна Италия
Северна Италия Северна Италия (Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.
Виж Рисорджименто и Северна Италия
Тренто
Изглед от града Трѐнто (Trento) е град в Североизточна Италия, административен център на административен район Трентино-Южен Тирол.
Тирол
Тиро̀л (Tirol; Tirolo) е историческа област в Северна Италия и Западна Австрия.
Тибър
Тибър (Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море.
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Торино
Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.
Терни
Тѐрни (Terni) е град и община в Централна Италия.
Теано
Теано (Teano) е град и община в Южна Италия.
Урбино
Урбино (Urbino) е град в Италия.
Умбрия
Умбрия (Umbria) е административен регион в Централна Италия.
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Рисорджименто и Франц Йосиф (Австрия)
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Франческо Петрарка
Франческо Петрарка (Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист.
Виж Рисорджименто и Франческо Петрарка
Френско-пруска война
Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 – 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19 век.
Виж Рисорджименто и Френско-пруска война
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Форли
Форлѝ (Forlì) е град и община в източната част на Северна Италия.
Ферара
---- Фера̀ра (Ferrara) е град и община в Северна Италия, център на провинция Ферара в регион Емилия-Романя.
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Херцогство Парма
#пренасочване Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала.
Виж Рисорджименто и Херцогство Парма
Херцогство Модена
#пренасочване Херцогство Модена и Реджо.
Виж Рисорджименто и Херцогство Модена
Централна Италия
Централна Италия Централна Италия (Italia centrale) или Средна Италия е средната част на Материкова Италия, който се дели на Северна Италия, Централна Италия и Южна Италия.
Виж Рисорджименто и Централна Италия
Чивитавекия
Чивитавѐкия (Civitavecchia) е град и община в западната част на Централна Италия.
Виж Рисорджименто и Чивитавекия
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Южна Америка
Южна Америка е континент, по-голямата част от който се намира в Южното полукълбо.
Виж Рисорджименто и Южна Америка
Южна Италия
Южна Италия Южна Италия (Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на Материкова Италия.
Виж Рисорджименто и Южна Италия
Марсала
Марсала (Marsala) е пристанищен град и община на остров Сицилия в Италия, провинция Трапани.
Марсилия
Марсилия (Marseille, изговаря се Марсѐй; Marselha, изговаря се Марсѝйо) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция.
Мария-София Баварска
Мария-София Баварска е баварска принцеса и последна кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Франческо II от Двете Сицилии.
Виж Рисорджименто и Мария-София Баварска
Мария-Луиза Австрийска
Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска е австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция (1810 – 1814), херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала.
Виж Рисорджименто и Мария-Луиза Австрийска
Марке
Марке (Marche, името се счита като множествено число: le Marche) е административен регион в Централна Италия с 1 565 335 жители, чийто административен център е град Анкона.
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Минчо
Минчо (Mincio; в Античността: Mincius; Μιγχιος) е река в Северна Италия, ляв приток на река По.
Модена
Мо́дена (Modena) е град и община в Северна Италия, регион Емилия-Романя, административен център на едноименната провинция.
Модена (херцогство)
#пренасочване Херцогство Модена и Реджо.
Виж Рисорджименто и Модена (херцогство)
Месински пролив
Сателитна снимка на пролива Месинският пролив отделя остров Сицилия от Апенинския полуостров и съединява Йонийско с Тиренско море.
Виж Рисорджименто и Месински пролив
Месина
Месѝна (Messina) е пристанищен град в Южна Италия.
Ментана
Мента̀на (Mentana) е град и община в Централна Италия, провинция Рим, регион Лацио.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Имола
Ѝмола (Imola) е град и община в провинция Болоня на Северна Италия.
Жоашен Мюра
Жоаше́н Мюра́ (Joachim Murat), известен и като Йоахи́м Мюра́ (25 март 1767 – 13 октомври 1815) е френски военен деец, маршал на Франция от 1804 г.
Виж Рисорджименто и Жоашен Мюра
Бреша
Брѐша (Brescia, на брешански диалект: Brèsa или Bressa) е италианска община, вторият по големина град и община в северния италиански регион Ломбардия, след главния административен център Милано.
Базиликата
Базиликата (Basilicata, старо име: Лукания, Lucania) e административен регион в Южна Италия.
Виж Рисорджименто и Базиликата
Битка при Кустоца (1848)
Първата битка при Кустоца се води на 24 и 25 юли 1848 г.
Виж Рисорджименто и Битка при Кустоца (1848)
Битка при Кастелфидардо
Паметник на мястото на битката Битката при Кастелфидардо (Battaglia di Castelfidardo) се състои на 18 септември 1860 между Сардинското кралство и Папската държава.
Виж Рисорджименто и Битка при Кастелфидардо
Болоня
250px Боло̀ня (Bononia, което на местен диалект е Bulaggna, а на италиански е Bologna) е град в Северна Италия.
Берсалиери
Берсалиери на военен парад, 2007 г. Берсалиери (Bersaglieri) е името на елитни военни формирования лека пехота в сухопътните войски на Италия.
Виж Рисорджименто и Берсалиери
Ватикан
Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Вис (остров)
Вис или Иса или Лиса (Vis; на лат., итал.: Lissa; на гръцки: Issa) е хърватски остров в Адриатическо море, в южната част на Далматинските острови.
Виж Рисорджименто и Вис (остров)
Виктор Емануил II
#пренасочване Виктор Емануил II Савойски.
Виж Рисорджименто и Виктор Емануил II
Вилафранка ди Верона
Вилафра̀нка ди Веро̀на (Villafranca di Verona; Vilafranca, Вилафранка) е град и община в Северна Италия, провинция Верона, регион Венето.
Виж Рисорджименто и Вилафранка ди Верона
Винченцо Джоберти
Винченцо Джоберти (Vincenzo Gioberti) е италиански свещеник, философ и политик и първият председател на Камарата на депутатите на Кралство Сардиния, една от основните фигури на италианското Възраждане.
Виж Рисорджименто и Винченцо Джоберти
Виенски конгрес
Виенският конгрес (1 октомври 1814 г. – 9 юни 1815 г.) е международен конгрес, провел се във Виена, Австрийска империя и установил европейското статукво след Наполеоновите войни.
Виж Рисорджименто и Виенски конгрес
Владетелят
„Владетелят“ (Il Principe, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най-известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.
Виж Рисорджименто и Владетелят
Волтурно
Волтурно (Volturno) е река в Средна Италия.
Великобритания
#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Рисорджименто и Великобритания
Венето
Вѐнето (Véneto) е административен регион в Североизточна Италия.
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Виж Рисорджименто и Венецианска република
Гулиелмо Пепе
Гулиелмо Пепе (Guglielmo Pepe) е италиански генерал и патриот.
Виж Рисорджименто и Гулиелмо Пепе
Григорий XVI
Григорий XVI (по рождение: Бартоломео Алеберто Капелари) е папа на Римокатолическата църква от 2 февруари 1831 г.
Виж Рисорджименто и Григорий XVI
Гаета
Гаѐта (Gaeta) е град и община в Централна Италия, провинция Латина, регион Лацио.
Гойто
Го̀йто (Goito, на местен диалект: Guit, Гуйт) е град и община в Северна Италия, провинция Мантуа, регион Ломбардия.
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Джузепе Мацини
Джузепе Мацини (Giuseppe Mazzini) е италиански юрист, философ и политически активист от Генуа.
Виж Рисорджименто и Джузепе Мацини
Джузепе Гарибалди
Паметник на Гарибалди в Таганрог, Русия Джузепе Гарибалди (Giuseppe Garibaldi) е италиански генерал, политик и патриот.
Виж Рисорджименто и Джузепе Гарибалди
Еболи
Ѐболи (Eboli; Jevul', Йевулъ) е град и община в Южна Италия, провинция Салерно, регион Кампания.
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Луи-Филип
Луи-Филип (Louis-Philippe) е последният крал на Франция, управлявал от 1830 до 1848 година.
Лацио
Лацио (Lazio, в исторически план се използва и латинската форма на името Лациум, Latium) е административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море.
Лигурия
Лигурия (Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).
Лошин
Лошин (Lošinj.) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на страната.
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Леополд II
Леополд II (Leopold II), роден Петер Леополд Йоанес Антоний Йоахим Пий Готард (Petrus Leopoldus Ioannes Antonius Joachim Pius Gotthardus) от династията Хабсбург-Лотаринги, e император на Свещената Римска империя (1790 – 1792) и крал на Унгария (като Липот II).
Виж Рисорджименто и Леополд II
Йожен дьо Боарне
Йожен Роз дьо Боарне (Eugène Rose de Beauharnais, още Ойген или Евгений) принц на Френската империя, принц на Венеция, вицекрал на Италия, велик херцог на Франкфурт, херцог на Лойхтенберг и принц на Айхщет, е доведен син на Наполеон Бонапарт от първата му съпруга Жозефин дьо Боарне.
Виж Рисорджименто и Йожен дьо Боарне
Йозеф Радецки
Йозеф Радецки (Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče; Тжебнице, Свещена Римска империя, 2 ноември 1766 – 5 януари 1858, Милано, Австрийска империя) е чешки благородник в Кралство Бохемия от Свещената Римска империя (граф), изтъкнат военачалник (фелдмаршал) и администратор от Австрийската империя от първата половина на ХІХ век.
Виж Рисорджименто и Йозеф Радецки
11 юли
11 юли е 192-рият ден в годината според григорианския календар (193-ти през високосна).
11 септември
11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).
Виж Рисорджименто и 11 септември
11 май
11 май е 131-вият ден в годината според григорианския календар (132-ри през високосна).
12 август
12 август е 224-тият ден в годината според григорианския календар (225-и през високосна).
12 октомври
12 октомври е 285-ият ден в годината според григорианския календар (286-и през високосна).
Виж Рисорджименто и 12 октомври
13 май
13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна).
14 януари
14 януари е 14-ият ден в годината според григорианския календар.
14 август
14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-и през високосна).
14 май
14 май е 134-тият ден в годината според григорианския календар (135-и през високосна година).
17 март
17 март е 76-ият ден в годината според григорианския календар (77-и през високосна година).
18 февруари
18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Рисорджименто и 18 февруари
18 август
18 август е 230-ият ден в годината според григорианския календар (231-ви през високосна година).
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
1814
1814 (MDCCCXIV) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
1815
1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
1870
Бруклинският мост.
19 септември
19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).
Виж Рисорджименто и 19 септември
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
2 октомври
2 октомври е 275-ият ден в годината според григорианския календар (276-и през високосна).
Виж Рисорджименто и 2 октомври
20 юни
20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).
20 септември
20 септември е 263-тият ден в годината според григорианския календар (264-ти през високосна).
Виж Рисорджименто и 20 септември
20 март
20 март е 79-ият ден в годината според григорианския календар (80-и през високосна година).
21 август
21 август е 233-тият ден в годината според григорианския календар (234-ти през високосна година).
21 октомври
21 октомври е 294-тият ден в годината според григорианския календар (295-и през високосна година).
Виж Рисорджименто и 21 октомври
22 октомври
22 октомври е 295-ият ден в годината според григорианския календар (296-и през високосна).
Виж Рисорджименто и 22 октомври
23 февруари
23 февруари е 54-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Рисорджименто и 23 февруари
23 март
23 март е 82-рия ден в годината според григорианския календар (83-ти през високосна година).
24 юли
24 юли е 205-ият ден в годината според григорианския календар (206-и през високосна).
24 юни
24 юни е 175-ият ден в годината според григорианския календар (176-и през високосна).
27 юли
27 юли е 208-ият ден в годината според григорианския календар (209-и през високосна).
27 май
27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-и през високосна).
3 февруари
3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Рисорджименто и 3 февруари
30 март
30 март е 89-ият ден в годината според григорианския календар (90-и през високосна година).
5 септември
5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).
Виж Рисорджименто и 5 септември
5 януари
5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар.
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Рисорджименто и 6 септември
6 май
6 май е 126-ият ден в годината според григорианския календар (127-и през високосна).
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
9 февруари
9 февруари е 40-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Рисорджименто и 9 февруари
9 август
9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).
9 октомври
9 октомври е 282-рият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна).
Виж Рисорджименто и 9 октомври