Съдържание
39 отношения: Кралство Бохемия, Кралство Ломбардия-Венеция, Петте дни на Милано, Оломоуц, Австрийска империя, Австрийската империя, Наполеонови войни, Нидерландия, Радецки (кораб), Радецки марш, Революционни войни, Рейн, Сардиния, Свещена Римска империя, Седлчани, Франц Грилпарцер, Христо Ботев, ХІХ век, Чета на Христо Ботев, Шопрон, Милано, Италия, Будапеща, Битка при Кустоца (1848), Битка при Лайпциг, Бохемия, Виена, Венеция, Дунав, Ломбардия, Йохан Щраус (баща), 1805, 1809, 1813, 1848, 19 януари, 2 ноември, 5 януари, 5 ноември.
- Австрийски фелдмаршали
- Графове в Австрия
- Починали през 1858 година
- Родени през 1766 година
Кралство Бохемия
#виж Бохемско кралство.
Виж Йозеф Радецки и Кралство Бохемия
Кралство Ломбардия-Венеция
Кралство Ломбардия-Венеция (Regno Lombardo-Veneto; Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
Виж Йозеф Радецки и Кралство Ломбардия-Венеция
Петте дни на Милано
Петте дни на Милано е важно събитие, настъпило по време на революциите от 1848 г. и в началото на Първата италианската война за независимост.
Виж Йозеф Радецки и Петте дни на Милано
Оломоуц
Оломоуц (на моравски: Holomóc или Olomóc, Ołomuniec; Olmütz; Eburum или Olomucium) е град в Източна Чехия, административен център на Оломоуцки край.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Йозеф Радецки и Австрийска империя
Австрийската империя
#пренасочване Австрийска империя.
Виж Йозеф Радецки и Австрийската империя
Наполеонови войни
С термина Наполеонови войни (Guerres napoléoniennes) се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1804 – 1815).
Виж Йозеф Радецки и Наполеонови войни
Нидерландия
Кралство Нидерландия (Koninkrijk der Nederlanden) или само Нидерландия (Nederland) е държава, конституционна монархия, разположена основно в Северозападна Европа и включваща територии извън Европа (Аруба, Бонер, Кюрасао, Синт Мартен, Синт Еустациус, Саба).
Виж Йозеф Радецки и Нидерландия
Радецки (кораб)
„Радецки“ е бивш австро-унгарски пътнически параход (1851 – 1914/1924) и негова съвременна реплика (1966), използвана за кораб-музей.
Виж Йозеф Радецки и Радецки (кораб)
Радецки марш
Предна корица, 1848 г. Радецки марш, Op.
Виж Йозеф Радецки и Радецки марш
Революционни войни
#пренасочване Френски революционни войни.
Виж Йозеф Радецки и Революционни войни
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
Виж Йозеф Радецки и Свещена Римска империя
Седлчани
#пренасочване Седълчани.
Франц Грилпарцер
Франц Грилпарцер (Franz Grillparzer) е австрийски поет, новелист и драматург.
Виж Йозеф Радецки и Франц Грилпарцер
Христо Ботев
Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в,Някъде името е изписвано и като Хр.
Виж Йозеф Радецки и Христо Ботев
ХІХ век
#виж 19 век.
Чета на Христо Ботев
Костницата на Ботевите четници в с. Скравена Четата на Христо Ботев е една от най-известните български революционни чети, формирана през април 1876 г., като за войвода е определен Христо Ботев – известен революционен деец, поет и журналист.
Виж Йозеф Радецки и Чета на Христо Ботев
Шопрон
Шопрон (Sopron; Ödenburg; Šopron, Šapron, Šopruonj; Scarbantia) е град в Унгария близо до границата с Австрия.
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Битка при Кустоца (1848)
Първата битка при Кустоца се води на 24 и 25 юли 1848 г.
Виж Йозеф Радецки и Битка при Кустоца (1848)
Битка при Лайпциг
Битката при Лайпциг, известна и като Битката на народите (Völkerschlacht bei Leipzig), се състои между 16 и 19 октомври 1813 г.
Виж Йозеф Радецки и Битка при Лайпциг
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Йохан Щраус (баща)
Йохан Баптист Щраус (баща) (Johann Baptist Strauß) е австрийски композитор, цигулар и диригент.
Виж Йозеф Радецки и Йохан Щраус (баща)
1805
1805 (MDCCCV) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
1809
1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1813
1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
19 януари
19 януари е 19-ият ден в годината според григорианския календар.
2 ноември
2 ноември е 306-ият ден в годината според григорианския календар (307-и през високосна).
5 януари
5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар.
5 ноември
5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).
Вижте също
Австрийски фелдмаршали
- Адам Кажимеж Чарториски
- Албрехт Австрийски
- Александър Суворов
- Алфред Виндишгрец
- Венцел Йозеф фон Колоредо
- Вилхелм Райнхард фон Найперг
- Вирих Филип фон Даун
- Гвидо фон Щархемберг
- Георг Кристиан фон Лобковиц
- Георг фон Хесен-Дармщат (1669 – 1705)
- Донат Йохан Хайслер фон Хайтерсхайм
- Едуард фон Бьом-Ермоли
- Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон
- Ернст Рюдигер фон Щархемберг
- Йозеф Август Австрийски
- Йозеф Лотар фон Кьонигсег-Ротенфелс
- Йозеф Радецки
- Йосип Йелачич
- Йохан I Йозеф (Лихтенщайн)
- Карл I (Австро-Унгария)
- Карл Август Фридрих (Валдек-Пирмонт)
- Карл Австрийски
- Карл Алойс фон Фюрстенберг
- Карл Мария Раймунд (Аренберг)
- Карл Филип фон Шварценберг
- Клод Ламорал II де Лин
- Леополд Йозеф фон Даун
- Леополд Филип (Аренберг)
- Лудвиг Андреас фон Кевенхюлер
- Лудвиг Ернст фон Брауншвайг-Волфенбютел
- Максимилиан Лоренц фон Щархемберг
- Ойген фон Тешен
- Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун
- Светозар Бороевич
- Филип фон Хесен-Дармщат
- Франц Йосиф (Австрия)
- Франц Конрад фон Хьотцендорф
- Франц Мориц фон Ласи
- Фридрих Август (Насау-Узинген)
- Фридрих Австрийски-Тешен
- Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд
- Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
- Хайнрих XV Ройс-Грайц
- Херман Кьовес фон Кьовесхаза
- Шарл-Йозеф де Лин
Графове в Австрия
- Адолф фон Шварценберг
- Александер Шаленберг
- Алойз Томас Раймунд фон Харах
- Венцел Йозеф фон Колоредо
- Габриел фон Саламанка-Ортенбург
- Георг Адам фон Щархемберг
- Графство Ортенбург
- Джорджо Баста
- Донат Йохан Хайслер фон Хайтерсхайм
- Едуард Тафе
- Ернест Йохан Непомук фон Херберщайн
- Ернст Рюдигер фон Щархемберг
- Ищван Буриан
- Йозеф Никлас фон Виндиш-Грец
- Йозеф Радецки
- Йозеф фон Колоредо
- Йохан Адам фон Квестенберг
- Йохан Бернхард фон Рехберг
- Йохан Ернст фон Тун-Хоенщайн
- Йохан Филип фон Щадион
- Йохан фон Алдринген
- Леополд Берхтолд
- Леополд Йозеф фон Даун
- Лудвиг Андреас фон Кевенхюлер
- Максимилиан фон Траутмансдорф-Вайнсберг
- Матиас Галас
- Матиас Йохан фон дер Шуленбург
- Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун
- Рихард Куденхофе-Калерги
- Рудолф I фон Брегенц
- Улрих X фон Брегенц
- Фердинанд Бонавентура I фон Харах
- Фердинанд Бонавентура II фон Харах
- Франц Конрад фон Хьотцендорф
- Франц Мориц фон Ласи
- Фридрих Август фон Харах-Рорау
- Хиронимус фон Колоредо
- Хиронимус фон Колоредо-Мансфелд
Починали през 1858 година
- Александър Иванов
- Алойз II (Лихтенщайн)
- Андо Хирошиге
- Анри Дарси
- Антон Диабели
- Ари Шефер
- Дженаро Малдарели
- Джон Сноу
- Джордж Мийкам
- Емма фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
- Жан Луи Мартен Кастан
- Ида Пфайфър
- Йозеф Радецки
- Йозеф Франц фон Дитрихщайн
- Йоханес Петер Мюлер
- Карл Томас Моцарт
- Константин Полторацки
- Константин Фотинов
- Лудвиг II фон Баден
- Лудвиг Рот фон Шрекенщайн
- Луиза фон Анхалт-Десау (1798–1858)
- Маргарета Саксонска
- Мустафа Решид паша
- Робърт Браун
- Робърт Оуен
- Теодорос Манусис
- Херман Хайнрих Госен
Родени през 1766 година
- Ан дьо Стал
- Анселм Мария Фугер фон Бабенхаузен
- Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо
- Артър Улф
- Джейкъб Пъркинс
- Джироламо Крешентини
- Джон Далтон
- Джузепе Камарано
- Йозеф Радецки
- Йохан Центуриус фон Хофмансег
- Лудвиг (Хесен-Филипстал)
- Николай Карамзин
- Родолф Кройцер
- Томас Малтус
- Уилям Уоластън
- Филип фон дер Лайен