Съдържание
57 отношения: Vetus Latina, Късна античност, Каталонски език, Карл Велики, Книжовен език, Косвен падеж, Комедия, Прилагателно име, Произход и развитие на романските езици, Предлог, Палатализация, Португалски език, Помпей, Одесос, Определителен член, Наставка, Наречие, Немски език, Румънски език, Римска империя, Римско право, Род (граматика), Родителен падеж, Реторомански език, Страсбургски клетви, Сатирикон, Сардински език, Синтаксис, Синтетичен език, Склонение, Северногермански езици, Ударение, Френски език, Филология, Цицерон, Частица (част на речта), Юстиниан I, Местоимение, Международна фонетична азбука, Испански език, Италиански език, Именителен падеж, Бъдеще време, Балкански езиков съюз, Библия, Вулгата, Варна, Гай Валерий Катул, Дъщерен език, Дателен падеж, ... Разширете индекс (7 Повече ▼) »
Vetus Latina
Старите латински преводи на Библията (Vetus Latina или просто Латина) са първия набор превод на латински език на текстовете на светото писание. Възникват преди появата на Вулгата.
Виж Простонароден латински език и Vetus Latina
Късна античност
Късна античност е модерно название в региона на Средиземно море на последния период на Античността, преди Средновековието, приблизително между 300 и 600 г.
Виж Простонароден латински език и Късна античност
Каталонски език
Каталонският език (самоназвание: català, произнесено или) е романски език, говорен от около 11 милиона души (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.
Виж Простонароден латински език и Каталонски език
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Виж Простонароден латински език и Карл Велики
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Простонароден латински език и Книжовен език
Косвен падеж
Косвен падеж е общо название на всички падежи без именителния и звателния.
Виж Простонароден латински език и Косвен падеж
Комедия
Алегория на КомедиятаКарл ван Лоо, 1752 Комедията е литературен, театрален и телевизионен жанр, който е противоположен на трагедията.
Виж Простонароден латински език и Комедия
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.
Виж Простонароден латински език и Прилагателно име
Произход и развитие на романските езици
Романските езици, подгрупа на италийските езици, произлизат от местните диалекти на латинския език, говорени в различните провинции на Римската империя.
Виж Простонароден латински език и Произход и развитие на романските езици
Предлог
Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.
Виж Простонароден латински език и Предлог
Палатализация
Палатализацията, или смекчаването, е свойство на съгласните във фонетиката и звукова промяна в историческата лингвистика, състояща се в доближаване до небцето (лат. palatum) на мястото на учленение на съгласна или гласна с цел улеснение на говора.
Виж Простонароден латински език и Палатализация
Португалски език
Португалският език (português или língua portuguesa) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор.
Виж Простонароден латински език и Португалски език
Помпей
Помпѐй (Pompeii; Pompeï) е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г.
Виж Простонароден латински език и Помпей
Одесос
Одесос (Ὀδησσός, Odessus) е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от по-рано тракийско селище.
Виж Простонароден латински език и Одесос
Определителен член
#пренасочване Членуване.
Виж Простонароден латински език и Определителен член
Наставка
Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.
Виж Простонароден латински език и Наставка
Наречие
Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
Виж Простонароден латински език и Наречие
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Виж Простонароден латински език и Немски език
Румънски език
Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.
Виж Простонароден латински език и Румънски език
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Простонароден латински език и Римска империя
Римско право
С римско право се обозначава начинът за уреждане на обществените отношения като писани и/или спазвани правила и процедури, които довеждат до възникване на първата цялостна правна система в историята – тази на Древен Рим и Римската империя, която се развивава във времето до падането на Византийската империя.
Виж Простонароден латински език и Римско право
Род (граматика)
Родът е граматическа категория на имената в някои езици.
Виж Простонароден латински език и Род (граматика)
Родителен падеж
Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.
Виж Простонароден латински език и Родителен падеж
Реторомански език
#пренасочване Романшки език.
Виж Простонароден латински език и Реторомански език
Страсбургски клетви
Страсбургските клетви е военен съюз, сключен на 14 февруари 842 година в Страсбург между Шарл Плешиви и Лудвиг Германски срещу по-големия им брат Лотар I, наследник на Франкската империя.
Виж Простонароден латински език и Страсбургски клетви
Сатирикон
Сатирикон (Satyricon, Satyrikon) е отчасти запазен сатиричен роман от Тит Петроний Арбитър (14 – 66 г.), излязъл по времето на Нерон.
Виж Простонароден латински език и Сатирикон
Сардински език
Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния.
Виж Простонароден латински език и Сардински език
Синтаксис
Синта̀ксисът (σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.
Виж Простонароден латински език и Синтаксис
Синтетичен език
Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема.
Виж Простонароден латински език и Синтетичен език
Склонение
Склоне́ние (declinatio, „отклонение“ от основната форма на думата) – инфлексия на част на речта (съществително, прилагателно, числително).
Виж Простонароден латински език и Склонение
Северногермански езици
Северногерманските или скандинавски езици съставляват един от трите клона германски езици, под-семейството на индоевропейските езици, заедно със западногерманските и вече изчезналите източногермански езици.
Виж Простонароден латински език и Северногермански езици
Ударение
В езикознанието под ударѐние се разбира наблягането на определени срички в речевия поток.
Виж Простонароден латински език и Ударение
Френски език
Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.
Виж Простонароден латински език и Френски език
Филология
Филологията е наука, която съчетава изучаването на езика (научна област лингвистика) и литературата (научна област литературознание).
Виж Простонароден латински език и Филология
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.
Виж Простонароден латински език и Цицерон
Частица (част на речта)
Частицата е неизменяема несамостойна част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.
Виж Простонароден латински език и Частица (част на речта)
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Виж Простонароден латински език и Юстиниан I
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Виж Простонароден латински език и Местоимение
Международна фонетична азбука
Международната фонетична азбука (МФА) (International Phonetic Alphabet, IPA) е система за фонетична транскрипция създадена за употреба от езиковедите.
Виж Простонароден латински език и Международна фонетична азбука
Испански език
Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.
Виж Простонароден латински език и Испански език
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Виж Простонароден латински език и Италиански език
Именителен падеж
Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.
Виж Простонароден латински език и Именителен падеж
Бъдеще време
Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.
Виж Простонароден латински език и Бъдеще време
Балкански езиков съюз
Балканският езиков съюз е езиков съюз — група езици, които, без да имат общ произход, споделят определени граматически характеристики, — включващ няколко езика от Балканския полуостров.
Виж Простонароден латински език и Балкански езиков съюз
Библия
Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.
Виж Простонароден латински език и Библия
Вулгата
Вулгата (Vulgata) е каноничният превод на латински на Библията за служба в Католическата църква.
Виж Простонароден латински език и Вулгата
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Простонароден латински език и Варна
Гай Валерий Катул
#виж Катул.
Виж Простонароден латински език и Гай Валерий Катул
Дъщерен език
Дъщерен език е език, който произлиза от друг език чрез процес на родствена дивергенция.
Виж Простонароден латински език и Дъщерен език
Дателен падеж
Дателният падеж, или дативът (casus dativus; δοτική), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения.
Виж Простонароден латински език и Дателен падеж
Далматински език
Далматинският е изчезнал романски език, който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на Хърватия и на юг до Котор в Черна гора.
Виж Простонароден латински език и Далматински език
Луций Корнелий Сципион Барбат
Луций Корнелий Сципион Барбат (Lucius Cornelius Scipio Barbatus) e политик и генерал на Римската република.
Виж Простонароден латински език и Луций Корнелий Сципион Барбат
Латиница
Мостра с различни латински шрифтове, 18 век Латинската азбука, наричана още латиница, е най-широко използваната днес азбучна писменост в света.
Виж Простонароден латински език и Латиница
1 век пр.н.е.
Въстанието на Спартак.
Виж Простонароден латински език и 1 век пр.н.е.
3 век
3 век започва на 1 януари 201 г.
Виж Простонароден латински език и 3 век
4 век
4 век започва на 1 януари 301 г.
Виж Простонароден латински език и 4 век
8 век
8 век започва на 1 януари 701 г.
Виж Простонароден латински език и 8 век