Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Произход и развитие на романските езици

Index Произход и развитие на романските езици

Романските езици, подгрупа на италийските езици, произлизат от местните диалекти на латинския език, говорени в различните провинции на Римската империя.

Съдържание

  1. 40 отношения: Круша, Каталонски език, Книжовен език, Косвен падеж, Прилагателно име, Палатализация, Португалски език, Определителен член, Астурлеонски език, Немски език, Румънски език, Римска империя, Римска провинция, Род (граматика), Родителен падеж, Реторомански език, Страдателен залог, Сардински език, Синтаксис, Склонение, Ударение, Френски език, Цицерон, Частица (част на речта), Множествено число, Местоимение, Меровинги, Испански език, Италия, Италиански език, Именителен падеж, Бъдеще време, Дъщерен език, Дърво, Дателен падеж, Далматински език, Единствено число, Латински език, Йероним Блажени, 9 век.

Круша

Крушите (Pyrus) са род дървета от семейство Розови (Rosaceae), подсемейство Ябълкови (Maloideae).

Виж Произход и развитие на романските езици и Круша

Каталонски език

Каталонският език (самоназвание: català, произнесено или) е романски език, говорен от около 11 милиона души (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.

Виж Произход и развитие на романските езици и Каталонски език

Книжовен език

Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.

Виж Произход и развитие на романските езици и Книжовен език

Косвен падеж

Косвен падеж е общо название на всички падежи без именителния и звателния.

Виж Произход и развитие на романските езици и Косвен падеж

Прилагателно име

Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.

Виж Произход и развитие на романските езици и Прилагателно име

Палатализация

Палатализацията, или смекчаването, е свойство на съгласните във фонетиката и звукова промяна в историческата лингвистика, състояща се в доближаване до небцето (лат. palatum) на мястото на учленение на съгласна или гласна с цел улеснение на говора.

Виж Произход и развитие на романските езици и Палатализация

Португалски език

Португалският език (português или língua portuguesa) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор.

Виж Произход и развитие на романските езици и Португалски език

Определителен член

#пренасочване Членуване.

Виж Произход и развитие на романските езици и Определителен член

Астурлеонски език

#пренасочване Астуро-леонски езици.

Виж Произход и развитие на романските езици и Астурлеонски език

Немски език

Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.

Виж Произход и развитие на романските езици и Немски език

Румънски език

Румъ̀нският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română, букв. „румънски“, или românește, букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния, Молдова, Сърбия, Атон и други.

Виж Произход и развитие на романските езици и Румънски език

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Виж Произход и развитие на романските езици и Римска империя

Римска провинция

Римска провинция е термин, който обозначава административно-териториална единица извън Апенинския полуостров в Древен Рим.

Виж Произход и развитие на романските езици и Римска провинция

Род (граматика)

Родът е граматическа категория на имената в някои езици.

Виж Произход и развитие на романските езици и Род (граматика)

Родителен падеж

Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.

Виж Произход и развитие на романските езици и Родителен падеж

Реторомански език

#пренасочване Романшки език.

Виж Произход и развитие на романските езици и Реторомански език

Страдателен залог

Страдателен залог е граматически залог, който показва, че глаголното лице търпи, а не извършва глаголното действие; тоест логическият вършител на действието не съвпада с граматическия.

Виж Произход и развитие на романските езици и Страдателен залог

Сардински език

Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния.

Виж Произход и развитие на романските езици и Сардински език

Синтаксис

Синта̀ксисът (σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.

Виж Произход и развитие на романските езици и Синтаксис

Склонение

Склоне́ние (declinatio, „отклонение“ от основната форма на думата) – инфлексия на част на речта (съществително, прилагателно, числително).

Виж Произход и развитие на романските езици и Склонение

Ударение

В езикознанието под ударѐние се разбира наблягането на определени срички в речевия поток.

Виж Произход и развитие на романските езици и Ударение

Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.

Виж Произход и развитие на романските езици и Френски език

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.

Виж Произход и развитие на романските езици и Цицерон

Частица (част на речта)

Частицата е неизменяема несамостойна част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.

Виж Произход и развитие на романските езици и Частица (част на речта)

Множествено число

#виж Число в българския език.

Виж Произход и развитие на романските езици и Множествено число

Местоимение

Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).

Виж Произход и развитие на романските езици и Местоимение

Меровинги

Франкски меровингски воин Меровингите са династия франкски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от 5 до 8 век.

Виж Произход и развитие на романските езици и Меровинги

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.

Виж Произход и развитие на романските езици и Испански език

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Произход и развитие на романските езици и Италия

Италиански език

Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Виж Произход и развитие на романските езици и Италиански език

Именителен падеж

Именителният падеж, или номинативът (casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението.

Виж Произход и развитие на романските езици и Именителен падеж

Бъдеще време

Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.

Виж Произход и развитие на романските езици и Бъдеще време

Дъщерен език

Дъщерен език е език, който произлиза от друг език чрез процес на родствена дивергенция.

Виж Произход и развитие на романските езици и Дъщерен език

Дърво

Секвоя (''S. sempervirens''), съвременното дърво, достигащо най-голяма височина Дърветата са многогодишни растения с голям ръст на стеблото, които, подобно на храстите и за разлика от тревистите растения, използват дървесината като своя структурна тъкан.

Виж Произход и развитие на романските езици и Дърво

Дателен падеж

Дателният падеж, или дативът (casus dativus; δοτική), е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения.

Виж Произход и развитие на романските езици и Дателен падеж

Далматински език

Далматинският е изчезнал романски език, който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на Хърватия и на юг до Котор в Черна гора.

Виж Произход и развитие на романските езици и Далматински език

Единствено число

#виж Число в българския език.

Виж Произход и развитие на романските езици и Единствено число

Латински език

Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.

Виж Произход и развитие на романските езици и Латински език

Йероним Блажени

Евсевий Йероним Софроний (Sophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в Стридон, Далмация – † 30 септември 420 г., Витлеем) е преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г.

Виж Произход и развитие на романските езици и Йероним Блажени

9 век

9 век започва на 1 януари 801 г.

Виж Произход и развитие на романските езици и 9 век