Съдържание
18 отношения: Ad hominem, Cum hoc ergo propter hoc, Non sequitur, Post hoc ergo propter hoc, Reductio ad absurdum, Когнитивна склонност, Причинност, Позоваване на авторитет, Позоваване на бройката, Позоваване на последствия, Аргумент от незнание, Реторика, Софизъм, Тавтология (логика), Чери-пикинг, Грешна генерализация, Евристика, Логическа грешка.
Ad hominem
Ad hominem (ад хоминем, от лат.: „към/срещу човека“ или „към/срещу личността“), още argumentum ad hominem (аргумент към човека) или лична нападка се нарича аргумент в логиката, реториката и критичното мислене, който е насочен към личността на опонента, а не към неговия аргумент.
Виж Списък с логически грешки и Ad hominem
Cum hoc ergo propter hoc
Cum hoc ergo propter hoc (на латински „с това, следователно поради това“) е фраза, с която се обозначава логическата грешка, че ако между две променливи съществува корелация, то задължително е налице причинно-следствена връзка между тях.
Виж Списък с логически грешки и Cum hoc ergo propter hoc
Non sequitur
Non sequitur (лат. не следва) в логиката е аргумент, чието заключение не произлиза от съжденията му.
Виж Списък с логически грешки и Non sequitur
Post hoc ergo propter hoc
Post hoc ergo propter hoc (от латински: „след това, следователно поради това“) е неформална грешка, която гласи: „Тъй като събитието Y е последвало събитието X, събитието Y трябва да е било причинено от събитието X“.
Виж Списък с логически грешки и Post hoc ergo propter hoc
Reductio ad absurdum
#виж Довеждане до абсурд.
Виж Списък с логически грешки и Reductio ad absurdum
Когнитивна склонност
Категориен модел на когнитивните склонности на Бъстър Бенсън, групирани в категории и представени като интерактивна кръгова диаграма, свързани със съответните статии в Уикипедия на английски за всяка от тях.
Виж Списък с логически грешки и Когнитивна склонност
Причинност
''Илюстрираната Сутра на причините и следствията'', 8 век, Япония Причинност или причинно-следствена връзка (още – каузалитет, каузалност, обусловеност) се нарича връзката между едно събитие (причина) и друго събитие, наричано резултат или ефект, където второто събитие е разбирано като следствие на първото.
Виж Списък с логически грешки и Причинност
Позоваване на авторитет
#виж Аргумент към авторитета.
Виж Списък с логически грешки и Позоваване на авторитет
Позоваване на бройката
В теорията на аргументацията argumentum ad populum („призив към хората“) е грешен аргумент, който заключава, че дадено предложение трябва да е вярно, защото много или повечето хора смятат, че е вярно.
Виж Списък с логически грешки и Позоваване на бройката
Позоваване на последствия
Позоваване на последствия, познато още като argumentum ad consequentiam, е вид аргумент, в който предпоставката (най-често някакво убеждение) се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
Виж Списък с логически грешки и Позоваване на последствия
Аргумент от незнание
Аргумент от незнание (argumentum ad ignorantiam) или позоваване на незнанието е неформална логическа заблуда/софизъм, който поддържа, че една пропозиция e или истина, или лъжа, само заради това, че не е доказано или е недоказано обратното.
Виж Списък с логически грешки и Аргумент от незнание
Реторика
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.
Виж Списък с логически грешки и Реторика
Софизъм
Софизъм е oценъчна дума, предаваща отношението към аргумент, с който изказващият се не е съгласен.
Виж Списък с логически грешки и Софизъм
Тавтология (логика)
Тавтологията е самоочевидна истина, която не предполага никакви допускания, за да се установи нейната истинност.
Виж Списък с логически грешки и Тавтология (логика)
Чери-пикинг
Чери-пикинг (cherry picking), потискане на доказателства или заблуда при непълни доказателства е вид логическа грешка, актът на посочване на отделни случаи или данни, които изглежда потвърждават определена теза, като същевременно се игнорира значителна част от свързаните и подобни случаи или данни, които могат да противоречат на тази теза.
Виж Списък с логически грешки и Чери-пикинг
Грешна генерализация
В логиката и разсъжденията грешна генерализация, подобно на доказателство чрез пример в математиката, е заключение, направено за всички или много случаи на явление, до което е достигнато въз основа на един или няколко случая на това явление.
Виж Списък с логически грешки и Грешна генерализация
Евристика
Евристиката (от старогръцки: εὑρίσκω, heurísko – намирам, откривам; heuriskein – откривам) се отнася до методи за решаване на проблеми, учене или правене на заключения, базирани на опит, но не е гарантирано, че тези методи са оптимални или перфектни, те са просто начин за достигане до краен извод или резултат по по-бърз начин.
Виж Списък с логически грешки и Евристика
Логическа грешка
В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда (още „софизъм“, „логическа уловка“) е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение.