Съдържание
39 отношения: Encyclopædia Britannica, IUPAC, Квантова механика, Плазма, Период на периодичната система, Периодична система, Органично съединение, Атомна маса, Атомна орбитала, Атомно ядро, Алфа-частица, Аморфна структура, Неметал, Радиоактивност, Стандартни температура и налягане, САЩ, Свръхфлуидност, Спектроскопия, Термоядрен синтез, Температура на топене, Температура на кипене, Теория на Големия взрив, Уравнение на Шрьодингер, Химическа серия, Химичен елемент, Хелий, Жул Жансен, Звезда, Земя, Благороден газ, Блок на периодичната система, Берилий, Вселена, Водород, Група на периодичната система, Дирижабъл, Електронна конфигурация, Електронен слой, Литий.
Encyclopædia Britannica
#виж Енциклопедия Британика.
Виж Период 1 на периодичната система и Encyclopædia Britannica
IUPAC
#виж Международен съюз за чиста и приложна химия.
Виж Период 1 на периодичната система и IUPAC
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Период 1 на периодичната система и Квантова механика
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Виж Период 1 на периодичната система и Плазма
Период на периодичната система
Периодът на периодичната система в химията представляват хоризонталните редове на химичните елементи, започващи с алкален и завършващи с благороден елемент.
Виж Период 1 на периодичната система и Период на периодичната система
Периодична система
мини Менделеев, портрет от Иля Репин (1885 г.) Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства.
Виж Период 1 на периодичната система и Периодична система
Органично съединение
Метанът е най-простото възможно органично съединение Органично съединение е всяко химично съединение на въглерода без карбидите, оксидите, въглеродната киселина и нейните производни.
Виж Период 1 на периодичната система и Органично съединение
Атомна маса
Атомна маса на даден елемент – това е усреднената маса на всички изотопи на даден елемент, с отчитане тяхното процентно съотношение.
Виж Период 1 на периодичната система и Атомна маса
Атомна орбитала
Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2px, 2py и 2pz (различните цветове означават различни фази на вълновата функция) Атомна орбитала (АО) е математическа (вълнова функция), която описва поведението на един или най-много два електрона в един атом.
Виж Период 1 на периодичната система и Атомна орбитала
Атомно ядро
неутрони Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент.
Виж Период 1 на периодичната система и Атомно ядро
Алфа-частица
миниАлфа-частици (α-частици, алфа-лъчение) са частици, които се състоят от два протона и два неутрона и представляват ядра на хелий: He2+ или 42He.
Виж Период 1 на периодичната система и Алфа-частица
Аморфна структура
Двуизмерен модел на структурата в близък порядък на аморфно вещество. Аморфна структура е термин от физиката, химията и кристалографията с която се обозначава липсата на строга подредба на атомите или молекулите (т.нар.
Виж Период 1 на периодичната система и Аморфна структура
Неметал
Неметалите са химични елементи с типично неметални свойства, които заемат десния горен ъгъл на Периодичната система.
Виж Период 1 на периодичната система и Неметал
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Виж Период 1 на периодичната система и Радиоактивност
Стандартни температура и налягане
В химията, индустрията, търговията, авиацията и др., стандартните условия за температура и налягане са набор от опитни данни, които са получени при точно определени температура и налягане (стандартна температура и стандартно налягане).
Виж Период 1 на периодичната система и Стандартни температура и налягане
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Виж Период 1 на периодичната система и САЩ
Свръхфлуидност
Аномално течение на хелий-II Свръхфлуидността е особено състояние на веществото, (термодинамична фаза), възникваща при на температура достатъчно близки до абсолютната нула.
Виж Период 1 на периодичната система и Свръхфлуидност
Спектроскопия
Спектроскопията, също и спектрален анализ, е метод за изследване на веществото, при който на анализ се подлагат лъчи, звуци или частици, изпуснати, погълнати, отразени или взаимодействували по друг начин с изследвания обект.
Виж Период 1 на периодичната система и Спектроскопия
Термоядрен синтез
Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.
Виж Период 1 на периодичната система и Термоядрен синтез
Температура на топене
Температурата на топене е температурата, при която даден материал преминава от твърдо в течно агрегатно състояние.
Виж Период 1 на периодичната система и Температура на топене
Температура на кипене
Температура на кипене на едно вещество е температурата, при която то променя агрегатното си състояние и преминава от течност в газ в голяма част от обема на течността.
Виж Период 1 на периодичната система и Температура на кипене
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Период 1 на периодичната система и Теория на Големия взрив
Уравнение на Шрьодингер
Уравнението на Шрьодингер е постулат в квантовата механика.
Виж Период 1 на периодичната система и Уравнение на Шрьодингер
Химическа серия
Известни са 118 химични елемента, проявяващи голям брой различни физически и химически свойства.
Виж Период 1 на периодичната система и Химическа серия
Химичен елемент
Периодична система на елементите Химичен елемент се нарича всяка група от атоми, които имат еднакъв брой протони в ядрата си.
Виж Период 1 на периодичната система и Химичен елемент
Хелий
Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.
Виж Период 1 на периодичната система и Хелий
Жул Жансен
Пиер Жул Сезар Жансен (Pierre Jules César Janssen), известен като Жул Жансен, е френски астроном, член на Френската академия на науките и на Лондонското кралско научно дружество.
Виж Период 1 на периодичната система и Жул Жансен
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Период 1 на периодичната система и Звезда
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Период 1 на периодичната система и Земя
Благороден газ
Благородни газове или още инертни газове е събирателно наименование за химичните елементи от осемнадесета група на периодичната система на елементите.
Виж Период 1 на периодичната система и Благороден газ
Блок на периодичната система
Блок на периодичната система се нарича съвкупността от химични елементи със сходно разположение на валентните електрони в атома.
Виж Период 1 на периодичната система и Блок на периодичната система
Берилий
Берилият (Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be.
Виж Период 1 на периодичната система и Берилий
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Период 1 на периодичната система и Вселена
Водород
Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.
Виж Период 1 на периодичната система и Водород
Група на периодичната система
дясно Групи в периодичната система на елементите се наричат вертикалните колони в периодичната система.
Виж Период 1 на периодичната система и Група на периодичната система
Дирижабъл
USS Akron (ZRS-4) по време на полет на 2 ноември 1931 г. Дирижабъл (dirigeable, управляем) е вид летателен апарат.
Виж Период 1 на периодичната система и Дирижабъл
Електронна конфигурация
460x460px В областта на квантовата химия и атомната физика, електронната конфигурация е термин, с помощта на който се описва електронната обвивка на атомите.
Виж Период 1 на периодичната система и Електронна конфигурация
Електронен слой
Електронен слой в атома е съвкупността от позволени състояния на електрон с определена енергия и може да се онагледи като орбитата около ядрото, следвана от електроните с тази енергия.
Виж Период 1 на периодичната система и Електронен слой
Литий
Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.
Виж Период 1 на периодичната система и Литий