По-бързо от браузъра!
19 отношения: Крайова, Пожаревски договор, Османската империя, Олт, Австрийска империя, Административна единица, Свещената Римска империя, Смедеревски санджак, Трансилвания, Хабсбурги, Мунтения, Мизия, Банат, Високата порта, Влашко, Горж (окръг), Дунав, Долж (окръг), 1737.
Крайова
Крайова (Craiova) е най-големият град в румънския регион Олтения и административен център на окръг Долж.
New!!: Олтения и Крайова · Виж повече »
Пожаревски договор
#пренасочване Пожаревацки договор.
New!!: Олтения и Пожаревски договор · Виж повече »
Османската империя
#виж Османска империя.
New!!: Олтения и Османската империя · Виж повече »
Олт
Олт (Olt; Olt; Alt; Aluta или Alutus) е река в Румъния (окръзи Харгита, Ковасна, Брашон, Сибиу, Вълча, Олт Телеорман), ляв приток на Дунав.
New!!: Олтения и Олт · Виж повече »
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
New!!: Олтения и Австрийска империя · Виж повече »
Административна единица
Административните единици (или: административно-териториални единици) са резултат от поделянето на държавната територия на райони, в които да се провежда децентрализирано държавното управление посредством местни органи.
New!!: Олтения и Административна единица · Виж повече »
Свещената Римска империя
#виж Свещена Римска империя.
New!!: Олтения и Свещената Римска империя · Виж повече »
Смедеревски санджак
Смедеревският санджак, добил още популярност и като Белградски пашалък /макар това да не е коректното османско наименование/, е историко-географска област, където избухва Първото сръбско въстание.
New!!: Олтения и Смедеревски санджак · Виж повече »
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
New!!: Олтения и Трансилвания · Виж повече »
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
New!!: Олтения и Хабсбурги · Виж повече »
Мунтения
Мунтения е историко-географска област на територията на Румъния, частта от Влашко на изток от река Олт.
New!!: Олтения и Мунтения · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Олтения и Мизия · Виж повече »
Банат
Герб на областта Банат Бана̀т (Banat; Banat; Bánság) е историко-географска област в Югоизточна Европа, част от Среднодунавската равнина.
New!!: Олтения и Банат · Виж повече »
Високата порта
#виж Висока порта.
New!!: Олтения и Високата порта · Виж повече »
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
New!!: Олтения и Влашко · Виж повече »
Горж (окръг)
Окръг Горж e окръг в регион Олтения в Румъния.
New!!: Олтения и Горж (окръг) · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Олтения и Дунав · Виж повече »
Долж (окръг)
#пренасочване Долж.
New!!: Олтения и Долж (окръг) · Виж повече »
1737
Няма описание.
New!!: Олтения и 1737 · Виж повече »
