По-бързо от браузъра!
19 отношения: Пиер Брис, Сармизегетуза, Траян, Траяновата колона, Трансилвания, Юлиан, Мари-Жозе Нат, Мизия, Жорж Маршал, Железни врата, Дунав, Древен Рим, Дакия, Домициан, Децебал (скулптура), 106, 86, 87, 88.
Пиер Брис
Пиер Брис (Pierre Brice), чието пълно име е Пиер-Луис Барон Льо Брис (Pierre-Louis Baron de Bris) е френски актьор, роден на 6 февруари 1929 г.
New!!: Децебал и Пиер Брис · Виж повече »
Сармизегетуза
Развалините на светилищата в Сармизеджетуса Карта на Сармизеджетуса Сармизеджетуса (още Сармизеджетуса Реджия или Сармизегетуза) е най-важният културен, военен и религиозен център на даките.
New!!: Децебал и Сармизегетуза · Виж повече »
Траян
Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар.
New!!: Децебал и Траян · Виж повече »
Траяновата колона
#виж Траянова колона.
New!!: Децебал и Траяновата колона · Виж повече »
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
New!!: Децебал и Трансилвания · Виж повече »
Юлиан
Флавий Клавдий Юлиан (Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година.
New!!: Децебал и Юлиан · Виж повече »
Мари-Жозе Нат
Марѝ-Жозѐ Нат (Marie-José Nat) е френска актриса.
New!!: Децебал и Мари-Жозе Нат · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Децебал и Мизия · Виж повече »
Жорж Маршал
Жорж Маршал (Georges Marchal) е френски актьор.
New!!: Децебал и Жорж Маршал · Виж повече »
Железни врата
Железни врата (Джердап, Đerdap, Ђердап; Porțile de Fier) е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата клисура в Европа.
New!!: Децебал и Железни врата · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Децебал и Дунав · Виж повече »
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
New!!: Децебал и Древен Рим · Виж повече »
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
New!!: Децебал и Дакия · Виж повече »
Домициан
Тит Флавий Домициан (Titus Flavius Domitianus) е третият и последен римски император от династията на Флавиите.
New!!: Децебал и Домициан · Виж повече »
Децебал (скулптура)
Скалната скулптура на Децебал Скалната скулптура на Децебал (Chipul regelui dac Decebal) с изображението на владетеля на даките Децебал (86 – 106 г.) е изсечена на скала край река Дунав в пролома Железни врата, на 10 километра югозападно от град Оршова на границата на Румъния със Сърбия.
New!!: Децебал и Децебал (скулптура) · Виж повече »
106
106 (сто и шеста) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в четвъртък.
New!!: Децебал и 106 · Виж повече »
86
Няма описание.
New!!: Децебал и 86 · Виж повече »
87
Няма описание.
New!!: Децебал и 87 · Виж повече »
88
Няма описание.
New!!: Децебал и 88 · Виж повече »
