По-бързо от браузъра!
78 отношения: Ксеркс I, Каспийско море, Карамания, Камбис II, Кападокия, Кир II, Киаксар, Предна Азия, Партия, Астролог, Астиаг, Асирия, Ашур, Афганистан, Ахемениди, Арии, Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, Авестийски език, Азербайджан, Амударя, Навуходоносор II, Ниневия, Сърдаря, Средна Азия, Сасаниди, Саладин, Свещеник, Скитски език, Скити, Слънцето, Северна Месопотамия, Урарту, Урмия (езеро), Фраорт, Френска академия, Харан, Хиркания, Херодот, Хенри Роулинсън, Централна Азия, Макс Мюлер, Мани, Митани, Миграция, Мидийски език, Месопотамия, Иран, Ирански народи, Ирански езици, Иранско плато, ..., Индо-ирански народи, Инквизиция, Зурван, Зурванизъм, Заратустра, Западна Европа, Зороастризъм, Бардия, Бактрия, Безсмъртни, Вавилония, Ван (езеро), Голям Иран, Дуализъм (религия), Дарий I, Екбатана, Елам, Луната, Лидия, 11 век пр.н.е., 12 век пр.н.е., 13 век пр.н.е., 16 век пр.н.е., 481 пр.н.е., 6 век пр.н.е., 7 век пр.н.е., 8 век пр.н.е., 9 век пр.н.е.. Разширете индекс (28 Повече ▼) »
Ксеркс I
Ксеркс I (خشایارشا, Khshayarshā, 𐎧𐏁𐎹𐎠𐎼𐏁𐎠 Xšayârša, означава „героичен цар“, или „герой сред царете“) е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 – 465 пр.н.е.
New!!: Мидийци и Ксеркс I · Виж повече »
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
New!!: Мидийци и Каспийско море · Виж повече »
Карамания
Карамания е историческа област в анадолското плато в Южна Турция, на територията на която караманите основават в средновековието Караманския бейлик, един от малоазийските бейлици.
New!!: Мидийци и Карамания · Виж повече »
Камбис II
Камбис II (کمبوجیه, Камбуджие) е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 530 до 522 пр.н.е.
New!!: Мидийци и Камбис II · Виж повече »
Кападокия
Кападокия в рамките на Римската империя. Кападокия (Cappadocia; Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол.
New!!: Мидийци и Кападокия · Виж повече »
Кир II
Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.
New!!: Мидийци и Кир II · Виж повече »
Киаксар
Империята на Киаксар по време на най-голямата ѝ експанзия ок. 600 пр.н.е. Киаксар (на староперсийски език: 𐎢𐎺𐎧𐏁𐎫𐎼 Uvaxštra, Κυαξάρης; Cyaxares the Great or Hvakhshathra) е цар на Мидия според Херодот от 625 пр.н.е. до 585 пр.н.е. Той е син и наследник на Фраорт (упр. 665-633 пр.н.е.). Роден e в Екбатана (днес - Хамадан).
New!!: Мидийци и Киаксар · Виж повече »
Предна Азия
#виж Югозападна Азия.
New!!: Мидийци и Предна Азия · Виж повече »
Партия
#виж Политическа партия.
New!!: Мидийци и Партия · Виж повече »
Астролог
Астрологът е човек, който практикува астрология.
New!!: Мидийци и Астролог · Виж повече »
Астиаг
Астиаг (староперсийски: (A)reštivaiga/(A)ri-Ištivaiga, мидийски: Ištumegu, Astyages, акадски: Ištumegu, Ἀστυάγης – Astyages) е последният цар на Мидия според Херодот от 585 пр.н.е. до 550 пр.н.е. Той е син и наследник на Киаксар.
New!!: Мидийци и Астиаг · Виж повече »
Асирия
Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет.
New!!: Мидийци и Асирия · Виж повече »
Ашур
Ашур е древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хилядолетие пр.н.е.
New!!: Мидийци и Ашур · Виж повече »
Афганистан
Афганистан (افغانستان; افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море.
New!!: Мидийци и Афганистан · Виж повече »
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
New!!: Мидийци и Ахемениди · Виж повече »
Арии
#пренасочване Индо-ирански народи.
New!!: Мидийци и Арии · Виж повече »
Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон
#пренасочване Абраам Иасинт Анкетил-Дюперон.
New!!: Мидийци и Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон · Виж повече »
Авестийски език
Язката ѝ съседните и култури. Авести́йският ези́к е древен ирански език.
New!!: Мидийци и Авестийски език · Виж повече »
Азербайджан
Азербайджан (също Азърбайджан) е държава на западния бряг на Каспийско море.
New!!: Мидийци и Азербайджан · Виж повече »
Амударя
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г. Амударя (آمو سيند; Амударё; Amyderýa; Amudaryo; آمودریا – дар на фарси означава река, море или океан. Предполага се, че Аму произлиза от името на града Амул, който сега се нарича Туркменабат. В античността Амударя е известна като Окс (ус), на гръцки „Oxos“, на латински „Oxus“. През 921 г. ибн Фадлан пресича реката по време на описаното от него пътешествие до Волжка България, като я записва в спомените си под името Джайхун. Втората по дължина и най-пълноводна река в Средна Азия, вливаща се в Аралско море.
New!!: Мидийци и Амударя · Виж повече »
Навуходоносор II
Навуходоносор II (на акадски Nabû-kudurri-ußur - „Бог Наву, закриляй моя първороден син“; на иврит - נבוכדראצר, в Септуагинтата – Ναβουχοδονοσορ) е вавилонски цар, син на Набопаласар, основателя на Нововавилонското царство, считан за най-забележителния сред владетелите му, включително заради своите строителни начинания (като Висящите градини на Вавилон – едно от седемте чудеса на света, които може да са доразвитие на по-ранен парк, създаден от Семирамида) и значителните териториални разширения, сред които превземането на Царство Юдея, през 586 г.
New!!: Мидийци и Навуходоносор II · Виж повече »
Ниневия
Реконструираната крепостна стена на древна Ниневия Ниневия е един от най-древните градове на земята в Асирия, който процъфтява през VIII-VII век пр.н.е. Руините на древна Ниневия се намират в Ирак (град Мосул), на левия бряг на река Тигър на хълмовете Куюнджик.
New!!: Мидийци и Ниневия · Виж повече »
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
New!!: Мидийци и Сърдаря · Виж повече »
Средна Азия
#виж Централна Азия.
New!!: Мидийци и Средна Азия · Виж повече »
Сасаниди
#пренасочване Сасанидска империя.
New!!: Мидийци и Сасаниди · Виж повече »
Саладин
#пренасочване Салахад-Дин.
New!!: Мидийци и Саладин · Виж повече »
Свещеник
Свещеникът (ж.р. свещенослужителка) е служител, който извършва обредите в определена религия.
New!!: Мидийци и Свещеник · Виж повече »
Скитски език
Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между 8 век пр.н.е.
New!!: Мидийци и Скитски език · Виж повече »
Скити
Скития (1 век пр.н.е) Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург) В.М. Васнецов, 1881 Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.
New!!: Мидийци и Скити · Виж повече »
Слънцето
#виж Слънце.
New!!: Мидийци и Слънцето · Виж повече »
Северна Месопотамия
#пренасочване Джазира.
New!!: Мидийци и Северна Месопотамия · Виж повече »
Урарту
Урарту (урартийски: Биайнили, асирийски: Мат Урарту, вавилонски: Уращу), известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван е историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато.
New!!: Мидийци и Урарту · Виж повече »
Урмия (езеро)
Урмия или Резайе (دریاچه ارومیه Daryâcheh-ye Orumiyeh; Urmiya gölü; Gola Urmiyê; Ուրմիա լիճ) е безотточно солено езеро в Северозападен Иран, на териториите на провинциите Източен и Западен Азербайджан, на 1275 m н.в.
New!!: Мидийци и Урмия (езеро) · Виж повече »
Фраорт
Фраорт или Фравартиш (староперсийски: 𐎳𐎼𐎺𐎼𐎫𐎡𐏁, Fravartiš, мидийски: Frawartiš, еламски: Pirumartiš, вавилонски: Parumartiš, Φραόρτης; Phraortes) е вторият цар на Мидия от 665 пр.н.е. до 633 пр.н.е. Според Херодот той е син на цар Дейок и го наследява на трона в Екбатана и управлява 22 години.
New!!: Мидийци и Фраорт · Виж повече »
Френска академия
Френската акаде́мия (Académie Française, произнася се Академѝ франсѐз) е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.
New!!: Мидийци и Френска академия · Виж повече »
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
New!!: Мидийци и Харан · Виж повече »
Хиркания
Хиркания (Ὑρκανία: Hyrkania, на староперсийски 𐎺𐎼𐎣𐎠𐎴:Varkâna, на средноперсийски 𐭢𐭥𐭫𐭢𐭠𐭭: Gurgān) е историко-географска област в югоизточната част на каспийското крайбрежие.
New!!: Мидийци и Хиркания · Виж повече »
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
New!!: Мидийци и Херодот · Виж повече »
Хенри Роулинсън
Хенри Кресуик Роулинсън (Henry Creswicke Rawlinson) е британски военен офицер (подполковник), член на парламента, археолог, асиролог, лингвист и дипломат.
New!!: Мидийци и Хенри Роулинсън · Виж повече »
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
New!!: Мидийци и Централна Азия · Виж повече »
Макс Мюлер
ФридрихМаксимилиан Мюлер (Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.
New!!: Мидийци и Макс Мюлер · Виж повече »
Мани
Мани е ирански проповедник, основател на манихейството.
New!!: Мидийци и Мани · Виж повече »
Митани
Митани (от хетски) или Ханигалбат (от асирийски) е слабо организирана държава, в която се говори най-вече хуритски език, съществувала в днешна Северна Сирия и Югоизточна Анатолия в периода 1500 – 1300 г. пр.н.е.
New!!: Мидийци и Митани · Виж повече »
Миграция
Миграцията е масово периодично преместване, често на големи разстояния, наблюдавано при множество животински видове.
New!!: Мидийци и Миграция · Виж повече »
Мидийски език
Мидийският език е мъртъв ирански език, говорен от мидийците на територията на днешен Иран, Ирак, Турция, Азербайджан.
New!!: Мидийци и Мидийски език · Виж повече »
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
New!!: Мидийци и Месопотамия · Виж повече »
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
New!!: Мидийци и Иран · Виж повече »
Ирански народи
Ирански народи е термин, с който се обозначават онези индоевропейски народи, които говорят ирански езици.
New!!: Мидийци и Ирански народи · Виж повече »
Ирански езици
Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група.
New!!: Мидийци и Ирански езици · Виж повече »
Иранско плато
#пренасочване Иранска планинска земя.
New!!: Мидийци и Иранско плато · Виж повече »
Индо-ирански народи
Индоиранските народи (или арийци; आर्य ārya; др.-инд. ā́rya-, ав. airya-, ariya) са група индоевропейски народи, говорещи индоирански езици.
New!!: Мидийци и Индо-ирански народи · Виж повече »
Инквизиция
Светата инквизиция, или както е по-широко известна, Инквизицията, (от лат. Inquisition – „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.
New!!: Мидийци и Инквизиция · Виж повече »
Зурван
Зурван, Зерван (Авеста), Зрван, Азруа, Сурван са само част от имената на бог в древноиранската митология, олицетворяващ Времето и Съдбата.
New!!: Мидийци и Зурван · Виж повече »
Зурванизъм
Зурванизмът е изчезнало днес направление в зороастризма, което приема божеството Зурван, разглеждано като безкрайното пространство и време, за първичен бог-създател, породил равнопоставените близнаци Ахура Мазда и Анхра Майню.
New!!: Мидийци и Зурванизъм · Виж повече »
Заратустра
Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, държавна религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха.
New!!: Мидийци и Заратустра · Виж повече »
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
New!!: Мидийци и Западна Европа · Виж повече »
Зороастризъм
Зороастризмът (آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален...
New!!: Мидийци и Зороастризъм · Виж повече »
Бардия
Бардия() е град в Източна Либия, средиземноморско пристанище в окръг Бутнан на източна граница с Египет.
New!!: Мидийци и Бардия · Виж повече »
Бактрия
Разположение на Бактрия Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тяхоколо своя главен град Балхв Афганистан.
New!!: Мидийци и Бактрия · Виж повече »
Безсмъртни
''Персийските безсмъртни'' изображение на стена в двореца на Дарий I в гр. Суза VІ век пр. Хр. Персийският шахе стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени телохранител и воин от отряда на „Безсмъртните“ Безсмъртните (от гръцки: Ἀθάνατοι; понякога наричани Десет хиляди безсмъртни или Персийските безсмъртни) е име, дадено от Херодот на елитна армия от воини, които се бият под знамената на Персийската империя.
New!!: Мидийци и Безсмъртни · Виж повече »
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
New!!: Мидийци и Вавилония · Виж повече »
Ван (езеро)
Ван (Van Gölü; Վանա լիճ; Gola Wanê, Гола Уане, وان كولى) е солено безотточно езеро с тектоничен произход, разположено в Арменското плато, Източна Турция.
New!!: Мидийци и Ван (езеро) · Виж повече »
Голям Иран
Географски обхват: Иранско плато, Южна Централна Азия до Хиндукуш на изток, Афганистан и Западен Пакистан, от Дагестан до Иракски Кюрдистан на запад Големият Иран (ایران بزرگ – Iran-e bozorg, ایرانزمین – Iranzamin), Велик Иран или Ирански културен континент, е исторически регион, който е силно повлиян от иранската култура още от древността.
New!!: Мидийци и Голям Иран · Виж повече »
Дуализъм (религия)
Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.
New!!: Мидийци и Дуализъм (религия) · Виж повече »
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е. При Дарий Ι държавата на Ахеменидите достига най-голямо могъщество.
New!!: Мидийци и Дарий I · Виж повече »
Екбатана
Екбатана на географската карта Екбатана (Ἐκβάτανα; Ἀγβάτανα, на асирийски: Hagmatana) е древен град в Мидия, столицата на Велика Мидия (на юг).
New!!: Мидийци и Екбатана · Виж повече »
Елам
Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.
New!!: Мидийци и Елам · Виж повече »
Луната
#виж Луна.
New!!: Мидийци и Луната · Виж повече »
Лидия
Карта на Лидия към средата на 6 в. пр.н.е. (с алтернативна граница в червено Лидия Мала Азия в древността Лидия (асирийски: Luddu; гръцки: Λυδία; староперсийски: Спарда), или по-рано Меония, е древно царство (1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция.
New!!: Мидийци и Лидия · Виж повече »
11 век пр.н.е.
Давид и Саул (1885) от Юлий Кронберг11 век пр.н.е. обхваща всички години от 1100 г. пр.н.е. до 1001 г. пр.н.е. Въпреки че много човешки общества са имали писменост през този период, някои от споменатите по-долу личности може да са по-скоро апокрифни, отколкото исторически достоверни.
New!!: Мидийци и 11 век пр.н.е. · Виж повече »
12 век пр.н.е.
Троя.
New!!: Мидийци и 12 век пр.н.е. · Виж повече »
13 век пр.н.е.
Най-старият мирен договор ''Лъвската врата'', Микена.
New!!: Мидийци и 13 век пр.н.е. · Виж повече »
16 век пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Мидийци и 16 век пр.н.е. · Виж повече »
481 пр.н.е.
#виж 5 век пр.н.е.
New!!: Мидийци и 481 пр.н.е. · Виж повече »
6 век пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Мидийци и 6 век пр.н.е. · Виж повече »
7 век пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Мидийци и 7 век пр.н.е. · Виж повече »
8 век пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Мидийци и 8 век пр.н.е. · Виж повече »
9 век пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Мидийци и 9 век пр.н.е. · Виж повече »
