Съдържание
73 отношения: Ксеркс I, Каспийско море, Карамания, Камбис II, Кападокия, Кир II, Киаксар, Предна Азия, Партия, Астролог, Астиаг, Асирия, Ашур, Афганистан, Ахемениди, Арии, Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, Авестийски език, Азербайджан, Амударя, Навуходоносор II, Ниневия, Сърдаря, Средна Азия, Сасаниди, Саладин, Свещеник, Скитски език, Скити, Слънцето, Северна Месопотамия, Урарту, Урмия (езеро), Фраорт, Френска академия, Харан, Хиркания, Херодот, Хенри Роулинсън, Централна Азия, Макс Мюлер, Мани, Митани, Миграция, Мидийски език, Месопотамия, Иран, Ирански народи, Ирански езици, Иранско плато, ... Разширете индекс (23 Повече ▼) »
- Мидия
Ксеркс I
Ксеркс I (خشایارشا, Khshayarshā, 𐎧𐏁𐎹𐎠𐎼𐏁𐎠 Xšayârša, означава „героичен цар“, или „герой сред царете“) е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 – 465 пр.н.е.
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Карамания
Карамания е историческа област в анадолското плато в Южна Турция, на територията на която караманите основават в средновековието Караманския бейлик, един от малоазийските бейлици.
Камбис II
Камбис II (کمبوجیه, Камбуджие) е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 530 до 522 пр.н.е.
Кападокия
Кападокия в рамките на Римската империя. Кападокия (Cappadocia; Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол.
Кир II
Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.
Виж Мидийци и Кир II
Киаксар
Империята на Киаксар по време на най-голямата ѝ експанзия ок. 600 пр.н.е. Киаксар (на староперсийски език: 𐎢𐎺𐎧𐏁𐎫𐎼 Uvaxštra, Κυαξάρης; Cyaxares the Great or Hvakhshathra) е цар на Мидия според Херодот от 625 пр.н.е.
Предна Азия
#виж Югозападна Азия.
Партия
#виж Политическа партия.
Виж Мидийци и Партия
Астролог
Астрологът е човек, който практикува астрология.
Астиаг
Астиаг (староперсийски: (A)reštivaiga/(A)ri-Ištivaiga, мидийски: Ištumegu, Astyages, акадски: Ištumegu, Ἀστυάγης – Astyages) е последният цар на Мидия според Херодот от 585 пр.н.е.
Виж Мидийци и Астиаг
Асирия
Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет.
Виж Мидийци и Асирия
Ашур
Ашур е древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хилядолетие пр.н.е.
Виж Мидийци и Ашур
Афганистан
Афганистан (افغانستان; افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море.
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
Арии
#пренасочване Индо-ирански народи.
Виж Мидийци и Арии
Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон
#пренасочване Абраам Иасинт Анкетил-Дюперон.
Виж Мидийци и Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон
Авестийски език
Язката ѝ съседните и култури. Авести́йският ези́к е древен ирански език.
Азербайджан
Азербайджан (също Азърбайджан) е държава на западния бряг на Каспийско море.
Амударя
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г. Амударя (آمو سيند; Амударё; Amyderýa; Amudaryo; آمودریا – дар на фарси означава река, море или океан.
Навуходоносор II
Навуходоносор II (на акадски Nabû-kudurri-ußur - „Бог Наву, закриляй моя първороден син“; на иврит - נבוכדראצר, в Септуагинтата – Ναβουχοδονοσορ) е вавилонски цар, син на Набопаласар, основателя на Нововавилонското царство, считан за най-забележителния сред владетелите му, включително заради своите строителни начинания (като Висящите градини на Вавилон – едно от седемте чудеса на света, които може да са доразвитие на по-ранен парк, създаден от Семирамида) и значителните териториални разширения, сред които превземането на Царство Юдея, през 586 г.
Виж Мидийци и Навуходоносор II
Ниневия
Реконструираната крепостна стена на древна Ниневия Ниневия е един от най-древните градове на земята в Асирия, който процъфтява през VIII-VII век пр.н.е. Руините на древна Ниневия се намират в Ирак (град Мосул), на левия бряг на река Тигър на хълмовете Куюнджик.
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
Средна Азия
#виж Централна Азия.
Сасаниди
#пренасочване Сасанидска империя.
Саладин
#пренасочване Салахад-Дин.
Свещеник
Свещеникът (ж.р. свещенослужителка) е служител, който извършва обредите в определена религия.
Скитски език
Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между 8 век пр.н.е.
Скити
Скития (1 век пр.н.е) Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург) В.М. Васнецов, 1881 Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.
Виж Мидийци и Скити
Слънцето
#виж Слънце.
Северна Месопотамия
#пренасочване Джазира.
Виж Мидийци и Северна Месопотамия
Урарту
Урарту (урартийски: Биайнили, асирийски: Мат Урарту, вавилонски: Уращу), известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван е историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато.
Виж Мидийци и Урарту
Урмия (езеро)
Урмия или Резайе (دریاچه ارومیه Daryâcheh-ye Orumiyeh; Urmiya gölü; Gola Urmiyê; Ուրմիա լիճ) е безотточно солено езеро в Северозападен Иран, на териториите на провинциите Източен и Западен Азербайджан, на 1275 m н.в.
Фраорт
Фраорт или Фравартиш (староперсийски: 𐎳𐎼𐎺𐎼𐎫𐎡𐏁, Fravartiš, мидийски: Frawartiš, еламски: Pirumartiš, вавилонски: Parumartiš, Φραόρτης; Phraortes) е вторият цар на Мидия от 665 пр.н.е.
Виж Мидийци и Фраорт
Френска академия
Френската акаде́мия (Académie Française, произнася се Академѝ франсѐз) е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.
Виж Мидийци и Френска академия
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
Виж Мидийци и Харан
Хиркания
Хиркания (Ὑρκανία: Hyrkania, на староперсийски 𐎺𐎼𐎣𐎠𐎴:Varkâna, на средноперсийски 𐭢𐭥𐭫𐭢𐭠𐭭: Gurgān) е историко-географска област в югоизточната част на каспийското крайбрежие.
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Хенри Роулинсън
Хенри Кресуик Роулинсън (Henry Creswicke Rawlinson) е британски военен офицер (подполковник), член на парламента, археолог, асиролог, лингвист и дипломат.
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Макс Мюлер
ФридрихМаксимилиан Мюлер (Max Müller) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.
Мани
Мани е ирански проповедник, основател на манихейството.
Виж Мидийци и Мани
Митани
Митани (от хетски) или Ханигалбат (от асирийски) е слабо организирана държава, в която се говори най-вече хуритски език, съществувала в днешна Северна Сирия и Югоизточна Анатолия в периода 1500 – 1300 г.
Виж Мидийци и Митани
Миграция
Миграцията е масово периодично преместване, често на големи разстояния, наблюдавано при множество животински видове.
Мидийски език
Мидийският език е мъртъв ирански език, говорен от мидийците на територията на днешен Иран, Ирак, Турция, Азербайджан.
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Мидийци и Иран
Ирански народи
Ирански народи е термин, с който се обозначават онези индоевропейски народи, които говорят ирански езици.
Ирански езици
Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група.
Иранско плато
#пренасочване Иранска планинска земя.
Индо-ирански народи
Индоиранските народи (или арийци; आर्य ārya; др.-инд. ā́rya-, ав. airya-, ariya) са група индоевропейски народи, говорещи индоирански езици.
Виж Мидийци и Индо-ирански народи
Инквизиция
Светата инквизиция, или както е по-широко известна, Инквизицията, (от лат. Inquisition – „следствие“, „разследване“) е съществувало в миналото учреждение на Католическата църква.
Зурван
Зурван, Зерван (Авеста), Зрван, Азруа, Сурван са само част от имената на бог в древноиранската митология, олицетворяващ Времето и Съдбата.
Виж Мидийци и Зурван
Зурванизъм
Зурванизмът е изчезнало днес направление в зороастризма, което приема божеството Зурван, разглеждано като безкрайното пространство и време, за първичен бог-създател, породил равнопоставените близнаци Ахура Мазда и Анхра Майню.
Заратустра
Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, държавна религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха.
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Зороастризъм
Зороастризмът (آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален...
Бардия
Бардия() е град в Източна Либия, средиземноморско пристанище в окръг Бутнан на източна граница с Египет.
Виж Мидийци и Бардия
Бактрия
Разположение на Бактрия Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тяхоколо своя главен град Балхв Афганистан.
Безсмъртни
''Персийските безсмъртни'' изображение на стена в двореца на Дарий I в гр. Суза VІ век пр. Хр. Персийският шахе стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе.
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
Ван (езеро)
Ван (Van Gölü; Վանա լիճ; Gola Wanê, Гола Уане, وان كولى) е солено безотточно езеро с тектоничен произход, разположено в Арменското плато, Източна Турция.
Голям Иран
Географски обхват: Иранско плато, Южна Централна Азия до Хиндукуш на изток, Афганистан и Западен Пакистан, от Дагестан до Иракски Кюрдистан на запад Големият Иран (ایران بزرگ – Iran-e bozorg, ایرانزمین – Iranzamin), Велик Иран или Ирански културен континент, е исторически регион, който е силно повлиян от иранската култура още от древността.
Дуализъм (религия)
Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.
Виж Мидийци и Дуализъм (религия)
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.
Екбатана
Екбатана на географската карта Екбатана (Ἐκβάτανα; Ἀγβάτανα, на асирийски: Hagmatana) е древен град в Мидия, столицата на Велика Мидия (на юг).
Елам
Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.
Виж Мидийци и Елам
Луната
#виж Луна.
Виж Мидийци и Луната
Лидия
Карта на Лидия към средата на 6 в. пр.н.е. (с алтернативна граница в червено Лидия Мала Азия в древността Лидия (асирийски: Luddu; гръцки: Λυδία; староперсийски: Спарда), или по-рано Меония, е древно царство (1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция.
Виж Мидийци и Лидия
11 век пр.н.е.
Давид и Саул (1885) от Юлий Кронберг11 век пр.н.е. обхваща всички години от 1100 г. пр.н.е. до 1001 г. пр.н.е. Въпреки че много човешки общества са имали писменост през този период, някои от споменатите по-долу личности може да са по-скоро апокрифни, отколкото исторически достоверни.
12 век пр.н.е.
Троя.
13 век пр.н.е.
Най-старият мирен договор ''Лъвската врата'', Микена.
481 пр.н.е.
#виж 5 век пр.н.е.
Вижте също
Мидия
- Екбатана
- Медея
- Мидийски език
- Мидийци
- Мидия (държава)