По-бързо от браузъра!
17 отношения: Corpus Iuris Civilis, Първа българска държава, Прохирон, Юстинианови новели, Ираклий, Иконоборство, Иконопочитание, България под византийско владичество, Василий I Македонец, Византия, Византийски ренесанс, Дигести, Еклога, Епанагога, Лъв III (Византийска империя), Лъв VI Философ, 11 век.
Corpus Iuris Civilis
Юстиниан I Corpus Iuris Civilis (Свод на гражданското право) е основополагаща колекция от трудове в областта на юриспруденцията, изработена в периода 529 – 534 година по заповед на Юстиниан I, но издадена след смъртта му.
New!!: Базилики и Corpus Iuris Civilis · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Базилики и Първа българска държава · Виж повече »
Прохирон
Прохирон (на гръцки Πρόχειρον или Πρόχειρος νόμος, Прохирос номос) е сборник от норми на византийското гражданско, военно, съдебно и църковно право.
New!!: Базилики и Прохирон · Виж повече »
Юстинианови новели
Новите конституции на Юстиниан I. Юстиниановите новели или Новите конституции (Novellae Constitutiones; на византийски: Νεαραί διατάξεις) са или последна съставна част на Corpus Iuris Civilis, или негово пряко продължение, в зависимост от критиката, наложени и издадени в изискване на времето на Юстиниан I. Юстиниановите новели са освен ценен правен източник, но и исторически извор за изучаване социално-икономическия и политически живот във Византия през VI век.
New!!: Базилики и Юстинианови новели · Виж повече »
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
New!!: Базилики и Ираклий · Виж повече »
Иконоборство
Михаил III. Икона от края на XIV – началото на XV век елизабетинската пропаганда горната дясна част на картината изобразява мъже, които свалят и разрушават икони, докато властта преминава от умиращия крал Хенри VIII вляво към неговия протестантски син, момчето-крал Едуард VI в центъра. Aston, Margaret (1993), The King's Bedpost: Reformation and Iconography in a Tudor Group Portrait, Cambridge, Cambridge University Press isbn.
New!!: Базилики и Иконоборство · Виж повече »
Иконопочитание
Иконопочитанието в християнството представлява отдаването на почит към икона като свещено изображение.
New!!: Базилики и Иконопочитание · Виж повече »
България под византийско владичество
#виж Византийско владичество над българските земи.
New!!: Базилики и България под византийско владичество · Виж повече »
Василий I Македонец
Василий I Македонец (Βασίλειος Α΄ο Μακεδών) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 23/24 септември 867 г.
New!!: Базилики и Василий I Македонец · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Базилики и Византия · Виж повече »
Византийски ренесанс
#пренасочване Македонски ренесанс.
New!!: Базилики и Византийски ренесанс · Виж повече »
Дигести
#виж Пандекти.
New!!: Базилики и Дигести · Виж повече »
Еклога
Лъв III Еклогата е сборник от закони, издаден през 726 година от император Лъв III.
New!!: Базилики и Еклога · Виж повече »
Епанагога
Епанагога – византийски сборник със закони.
New!!: Базилики и Епанагога · Виж повече »
Лъв III (Византийска империя)
#пренасочване Лъв III Исавър.
New!!: Базилики и Лъв III (Византийска империя) · Виж повече »
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
New!!: Базилики и Лъв VI Философ · Виж повече »
11 век
11 век започва на 1 януари 1001 г.
New!!: Базилики и 11 век · Виж повече »
