Съдържание
26 отношения: Квантова механика, Класическа физика, Класическата механика, Природни науки, Приближение на малки ъгли, Принцип на относителността, Пространство-време, Астрология, Атомна орбитала, Робърт Хук, Статистическа механика, Сила, Специална теория на относителността, Теоретична химия, Теорема на Еренфест, Физика, Маса, Математически начала на натурфилософията, Механична енергия, Механика, Механика на флуидите, Меркурий (планета), Вариационно смятане, Владимир Арнолд, Градиент, Енергия.
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Класическа механика и Квантова механика
Класическа физика
Области на модерната физика Класическа физика означава научните теории във физиката, предшестващи по-съвременните, по-пълни и по-широко приложими теории, предмет на модерната физика.
Виж Класическа механика и Класическа физика
Класическата механика
#виж Класическа механика.
Виж Класическа механика и Класическата механика
Природни науки
Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.
Виж Класическа механика и Природни науки
Приближение на малки ъгли
''x'' → 0 Приближенията на малки ъгли (small-angle approximations) са набор от опростявания на основните тригонометрични функции, които се приближават към истинската стойност, когато границата на стойността на ъгъла клони към нула.
Виж Класическа механика и Приближение на малки ъгли
Принцип на относителността
Принцип на относителността (принцип на относителността на Айнщайн) е фундаментален физически принцип, един от принципите на симетрия във физиката, според който всички физически процеси в инерциална отправна система протичат еднакво, независимо от това дали системата е неподвижна, или се движи равномерно праволинейно.
Виж Класическа механика и Принцип на относителността
Пространство-време
Пространство-време е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континуум.
Виж Класическа механика и Пространство-време
Астрология
Астрологията (αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и λογία, logia („слово (за)“)) е псевдонаучно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индивидуално и колективно.
Виж Класическа механика и Астрология
Атомна орбитала
Форма на първите пет атомни орбитали: 1s, 2s, 2px, 2py и 2pz (различните цветове означават различни фази на вълновата функция) Атомна орбитала (АО) е математическа (вълнова функция), която описва поведението на един или най-много два електрона в един атом.
Виж Класическа механика и Атомна орбитала
Робърт Хук
Робърт Хук Робърт Хук (на английски: Robert Hooke) е английски учен, изобретател и микроскопист, ключова фигура в научната революция.
Виж Класическа механика и Робърт Хук
Статистическа механика
Статистическата механика, също понякога наричана и статистическа физика, е приложението на математическата теория на вероятностите към класическата и квантовата механика.
Виж Класическа механика и Статистическа механика
Сила
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.
Виж Класическа механика и Сила
Специална теория на относителността
Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето.
Виж Класическа механика и Специална теория на относителността
Теоретична химия
Теоретичната химия е дял на химията, в който основно място заемат теоретични обобщения, включени в теоретичен арсенал на съвременната химия.
Виж Класическа механика и Теоретична химия
Теорема на Еренфест
Теоремата на Еренфест, изказана от австрийския и холандския физик Паул Еренфест, свързва очакваните стойности на операторите на координатите и импулса с очакваната стойност на силата F.
Виж Класическа механика и Теорема на Еренфест
Физика
Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.
Виж Класическа механика и Физика
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Виж Класическа механика и Маса
Математически начала на натурфилософията
„Математически начала на натурфилософията“ („Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica“) е тритомен труд по натурфилософия на Исак Нютон, публикуван на 5 юли 1687 г.
Виж Класическа механика и Математически начала на натурфилософията
Механична енергия
Механична енергия (в класическата механика) е сумата от кинетичната и потенциалната енергия на една система.
Виж Класическа механика и Механична енергия
Механика
Механиката е един от основните раздели на физиката, който най-общо се занимава с изучаване на движението на материалните тела.
Виж Класическа механика и Механика
Механика на флуидите
Механика на флуидите също и хидрогазодинамика или хидроаеромеханика е дял от физиката, чийто обект на изследване е макроскопичното физическо поведение и механичните взаимодействия на флуидите („флуиди“ е общото име на течностите и газовете), раздел е от механиката на непрекъснатите среди.
Виж Класическа механика и Механика на флуидите
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Класическа механика и Меркурий (планета)
Вариационно смятане
Вариационно смятане (вариационни изчисления) или вариационен анализ, като дял от математическия анализ, изучава малките вариации във функциите и функционалите, и методите за намиране на техни екстремуми – maxima и minima (локални и глобални) като се изобразяват математически набор от техните функции към реални числа, като център на тези изчисления е уравнението на Ойлер – Лагранж за I.
Виж Класическа механика и Вариационно смятане
Владимир Арнолд
Владимир Арнолд (Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици.
Виж Класическа механика и Владимир Арнолд
Градиент
---- Градиентът на функцията f(x,y).
Виж Класическа механика и Градиент
Енергия
Енергията (– активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата среда или да извършва работа.
Виж Класическа механика и Енергия