Съдържание
141 отношения: Liber pontificalis, Pacta conventa, Купа (река), Кръшко, Крайна (провинция), Крижевци, Крешимир I, Крешимир III, Каринтия, Карл VI Хабсбург, Карловац, Карловицки договор, Каликст III, Калман, Клис, Константин VII Багренородни, Константинопол, Копривница, Първа световна война, Панония, Пожега, Петър Крешимир IV, Петър Зрински, Огулин, Австро-Унгария, Адриатическо море, Анте Трумбич, Наполеон I Бонапарт, Никола VII Зрински, Нин, Неретва, Риека, Стефан I Крешимирович, Стефан II (Хърватска), Стефан Държислав, Срем (област), Сремски Карловци, Сараевски атентат, Светослав Суроня, Сисак, Симеон I, Славония, Словения, Седемгодишна война, Търпимир I, Търпимир II, Търпимировичи, Томислав, Унгарска революция (1848), Фран Кръсто Франкопан, ... Разширете индекс (91 Повече ▼) »
Liber pontificalis
#пренасочване Книга на папите.
Виж История на Хърватия и Liber pontificalis
Pacta conventa
#пренасочване Хърватско-унгарска уния.
Виж История на Хърватия и Pacta conventa
Купа (река)
Река Купа Карта на водосборния басейн на река Сава Купа (Kupa; Kolpa) е река в Хърватия (жупании Приморско-Горанска, Карловацка, Загребска и Сисашко-Мославска) и Словения (регион Югоизточна Словения), десен приток на Сава.
Виж История на Хърватия и Купа (река)
Кръшко
Кръшко или Кършко (Krško) е град и общински център в Югоизточна Словения, в Долносавски регион.
Виж История на Хърватия и Кръшко
Крайна (провинция)
#пренасочване Карниола.
Виж История на Хърватия и Крайна (провинция)
Крижевци
Крижевци (Križevci; Kőrös; Kreutz; Crisium) е град в северна Хърватия, втория по големина град в Копривнишко-крижевска жупания след Копривница.
Виж История на Хърватия и Крижевци
Крешимир I
Крешимир I е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от около 935 до 945 г.
Виж История на Хърватия и Крешимир I
Крешимир III
Крешимир III е хърватски крал от рода Търпимировичи царувал между 1000 г.
Виж История на Хърватия и Крешимир III
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Виж История на Хърватия и Каринтия
Карл VI Хабсбург
#пренасочване Карл VI.
Виж История на Хърватия и Карл VI Хабсбург
Карловац
Гледка от Карловац. Карловац (Karlovac) е град в Хърватия, административен център на Карловашката жупания.
Виж История на Хърватия и Карловац
Карловицки договор
Карловицкият конгрес (1698 – 1699) е международен конгрес, свикан в селището Сремски Карловци (днес Сърбия) за сключване на мирен договор между държавите, влизащи в състава на „Свещената лига“ (Свещената Римска империя, Венеция, Жечпосполита, Русия) и претърпялата поражение във войните от 1683 – 1699 Османска империя.
Виж История на Хърватия и Карловицки договор
Каликст III
Каликст III е римски папа от 8 април 1455 до 6 август 1458 г.
Виж История на Хърватия и Каликст III
Калман
#пренасочване Калман Книжник.
Виж История на Хърватия и Калман
Клис
Клис (Klis) е село и център на община в Хърватия, в района на Далмация, Сплитско-далматинска жупания.
Виж История на Хърватия и Клис
Константин VII Багренородни
Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.
Виж История на Хърватия и Константин VII Багренородни
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж История на Хърватия и Константинопол
Копривница
Гара в Копривница. Копривница (Koprivnica) е град в Хърватия, административен център на Копривнишко-крижевската жупания.
Виж История на Хърватия и Копривница
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж История на Хърватия и Първа световна война
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж История на Хърватия и Панония
Пожега
Пожега (Požega) е град в Хърватия, административен център на Пожешко-славонската жупания.
Виж История на Хърватия и Пожега
Петър Крешимир IV
Петър Крешимир IV е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 1058 г.
Виж История на Хърватия и Петър Крешимир IV
Петър Зрински
Петър Зрински (Petar Zrinski; Zrínyi Péter; 6 юни 1621 – 30 април 1671) e наследник на един от най-богатите и влиятелни аристократични родове в Хърватия, рода Зрински.
Виж История на Хърватия и Петър Зрински
Огулин
Огулин (Ogulin) е град в централна Хърватия, Карловацка жупания.
Виж История на Хърватия и Огулин
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж История на Хърватия и Австро-Унгария
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж История на Хърватия и Адриатическо море
Анте Трумбич
Анте Трумбич (Ante Trumbić) е виден хърватски и югославски юрист и политик.
Виж История на Хърватия и Анте Трумбич
Наполеон I Бонапарт
#виж Наполеон I.
Виж История на Хърватия и Наполеон I Бонапарт
Никола VII Зрински
Никола VII Зрински (Nikola VII.; Zrínyi Miklós; 5 януари 1620 – 18 ноември 1664) e Бан на Хърватия (1647 – 1664), политик и поет, представител на старинния аристократичен род Зрински.
Виж История на Хърватия и Никола VII Зрински
Нин
Нин (Nin) е град в Хърватия, Задарска жупания.
Неретва
Неретва (Neretva) е река в Босна и Херцеговина и Хърватия (Дубровнишко-неретванска жупания), вливаща се в Адриатическо море.
Виж История на Хърватия и Неретва
Риека
Градската кула в бароков стил Риека (Rijeka, в превод „река“) е град в западната част на Хърватия.
Виж История на Хърватия и Риека
Стефан I Крешимирович
Стефан I Крешимирович е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 1030 г.
Виж История на Хърватия и Стефан I Крешимирович
Стефан II (Хърватска)
#пренасочване Стефан II (Хърватия).
Виж История на Хърватия и Стефан II (Хърватска)
Стефан Държислав
Стефан Държислав е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал страната от 969 г.
Виж История на Хърватия и Стефан Държислав
Срем (област)
#пренасочване Срем.
Виж История на Хърватия и Срем (област)
Сремски Карловци
Сремски Карловци (Сремски Карловци; Srijemski Karlovci; Karlóca) е град в Сърбия, АО Войводина, Южнобачки окръг.
Виж История на Хърватия и Сремски Карловци
Сараевски атентат
Сараевският атентат е покушение срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг, извършено на 15 юни (28 юни нов стил), Видовден, 1914 г.
Виж История на Хърватия и Сараевски атентат
Светослав Суроня
Светослав Суроня е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 997 г.
Виж История на Хърватия и Светослав Суроня
Сисак
Крепостта на Сисак Сисак (Sisak) е град в Хърватия, административен център на Сисашко-мославската жупания.
Виж История на Хърватия и Сисак
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Виж История на Хърватия и Симеон I
Славония
Славония (Slavonija; Славонија; Slawonien; Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия.
Виж История на Хърватия и Славония
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Виж История на Хърватия и Словения
Седемгодишна война
Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) се води между коалициите на: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в лична уния с Хановерското курфюрство) и Португалия.
Виж История на Хърватия и Седемгодишна война
Търпимир I
Латинският ръкопис на княз Търпимир от 852 г. Търпимир I е хърватски княз, управлявал между 845 и 864 година, родоначалник на династията Търпимировичи.
Виж История на Хърватия и Търпимир I
Търпимир II
Търпимир II е хърватски крал, наследил Томислав в 928 г.
Виж История на Хърватия и Търпимир II
Търпимировичи
Търпимировичи са хърватски аристократичен род, управлявал с известни прекъсвания Хърватия от 845 до 1091 г.
Виж История на Хърватия и Търпимировичи
Томислав
Томислав е хърватски владетел от второто и третото десетилетие на X век, сочен за обединител и първи крал на Хърватия.
Виж История на Хърватия и Томислав
Унгарска революция (1848)
#пренасочване Унгарска революция (1848 – 1849).
Виж История на Хърватия и Унгарска революция (1848)
Фран Кръсто Франкопан
Фран Кръсто Франкопан (Fran Krsto Frankopan; 4 март 1643 – 30 април 1671) е хърватски маркиз, политик и поет.
Виж История на Хърватия и Фран Кръсто Франкопан
Франц Йосиф I
#виж Франц Йосиф (Австрия).
Виж История на Хърватия и Франц Йосиф I
Френска революция
Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.
Виж История на Хърватия и Френска революция
Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.
Виж История на Хърватия и Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Хърватско Загорие
Типичен пейзаж от Загорието Хърватското Загорие (Hrvatsko zagorje) е историко-географска област в северна Хърватия.
Виж История на Хърватия и Хърватско Загорие
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Виж История на Хърватия и Хърватия
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж История на Хърватия и Хабсбурги
Щирия
Щирия (Steiermark; Štajerska) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж История на Хърватия и Щирия
Югославия между двете световни войни
#виж Кралство Югославия.
Виж История на Хърватия и Югославия между двете световни войни
Яйце (град)
Изглед към старата част на града Я́йце (Jajce, Јајце) е град в Босна и Херцеговина и община в Среднобосненски кантон от Федерация Босна и Херцеговина.
Виж История на Хърватия и Яйце (град)
Ян Заполски
#пренасочване Янош Заполски.
Виж История на Хърватия и Ян Заполски
Янко Драшкович
Янко Драшкович (Janko Drašković) (20 октомври 1770 г. — 14 януари 1856 г.) е хърватски политик, поет и писател, деец на хърватското национално възраждане.
Виж История на Хърватия и Янко Драшкович
Мунцимир
Мунцимир, в някои източници срещан и като Мутимир, е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 892 до 910 г., представител на династията Търпимировичи.
Виж История на Хърватия и Мунцимир
Матия Губец
Матия Губец (Matija Gubec) (ок. 1548 г.-15 февруари 1573 г.) е хърватски национален герой, водач на хърватско-словенското селско въстание от 1573 г.
Виж История на Хърватия и Матия Губец
Мария Тереза
* Мария Терезия Австрийска (1767 – 1827) – ерцхерцогиня на Австрия;.
Виж История на Хърватия и Мария Тереза
Михайло Крешимир II
Михайло Крешимир II е хърватски крал от рода Търпимировичи.
Виж История на Хърватия и Михайло Крешимир II
Мирослав Хърватски
Мирослав е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 945 до смъртта си през 949 г.
Виж История на Хърватия и Мирослав Хърватски
Мохач
Мохач (Mohács) е град в Южна Унгария, област Бараня.
Виж История на Хърватия и Мохач
Меджимурие
#пренасочване Междумурска жупания.
Виж История на Хърватия и Меджимурие
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
Виж История на Хърватия и Истрия
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
Виж История на Хърватия и Ираклий
Илирия
Илирия (Ἰλλυρία; Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите.
Виж История на Хърватия и Илирия
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Виж История на Хърватия и Загреб
Здеслав
Здеслав е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 878 до началото на май 879 г., представител на династията Търпимировичи.
Виж История на Хърватия и Здеслав
Бранимир (княз)
Бранимир е хърватски княз, последният потомък на княз Домагой, застанал начело на Приморска Хърватия от 879 до 892 г.
Виж История на Хърватия и Бранимир (княз)
Башчанска плоча
Башчанската плоча е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.
Виж История на Хърватия и Башчанска плоча
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж История на Хърватия и Балкански полуостров
Бан (титла)
Бан е средновековна титла на владетел (или управител) на област главно при южните славяни, както и в Унгарското кралство, Хърватия, Трансилвания, Влашко и Албания.
Виж История на Хърватия и Бан (титла)
Бановина
#пренасочване Бановина (Югославия).
Виж История на Хърватия и Бановина
Бихач
Бихач (Bihać) е град в крайната северозападна част на Босна и Херцеговина на брега на река Уна.
Виж История на Хърватия и Бихач
Биоград на Мору
Биоград на Мору (Biograd na Moru; Zaravecchia; Tengerfehérvár) е град в Далмация, Хърватия.
Виж История на Хърватия и Биоград на Мору
Босна
Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.
Виж История на Хърватия и Босна
Босна (област)
#пренасочване Босна.
Виж История на Хърватия и Босна (област)
Бока Которска
#виж Которски залив.
Виж История на Хърватия и Бока Которска
Бей
Бей е тюркска титла, първоначално означавала водач на малка племенна група.
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж История на Хърватия и Белград
Ватикана
#пренасочване Ватикан.
Виж История на Хърватия и Ватикана
Вараждин
Вара́ждин (Varaždin; Warasdin; Varasd; Varasdinum) е град в северна Хърватия, главен град на Вараждинската жупания.
Виж История на Хърватия и Вараждин
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж История на Хърватия и Виена
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Виж История на Хърватия и Грац
Григорий I
Григорий I Велики (Gregorius PP.), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (Gregorius Dialogus) е римски папа в периода 3 септември 590 г.
Виж История на Хърватия и Григорий I
Григорий VII
Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г.
Виж История на Хърватия и Григорий VII
Гоислав I
Гоислав I е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 1000 г.
Виж История на Хърватия и Гоислав I
Дубровнишка република
Дубровнишката република (Respublica Ragusina) е град-държава в Далмация, съществувал като васал на различни по-големи държави от 1358 до 1808 година.
Виж История на Хърватия и Дубровнишка република
Дубровник
Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Виж История на Хърватия и Дубровник
Драва
Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав.
Виж История на Хърватия и Драва
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Виж История на Хърватия и Далмация
Димитър Звонимир
Димитър Звонимир (Dmitar Zvonimir; Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си през 1089 г.
Виж История на Хърватия и Димитър Звонимир
Домагой
Домагой е княз на неретляните, който завзема властта в Приморска Хърватия около 864 г.
Виж История на Хърватия и Домагой
Елена Унгарска
Елена Унгарска, известна като Красивата Елена (Jelena Lijepa; Ilona), е кралица на Хърватия, съпруга на хърватския крал Димитър Звонимир.
Виж История на Хърватия и Елена Унгарска
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Виж История на Хърватия и Лъв X
Людевит Гай
Людевит Гай (Ljudevit Gaj) е хърватски политик, езиковед, журналист и писател.
Виж История на Хърватия и Людевит Гай
Луи XIV
Луи XIV (Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.
Виж История на Хърватия и Луи XIV
Ласло I
Свети Ласло I (I.) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите.
Виж История на Хърватия и Ласло I
Лайош II
Лайош Ягиелонски или Лайош II (Ludvík Jagellonský; II.; * 1506, † 1526), e крал на Бохемия и крал на Унгария и Хърватия през периода 1516 – 1526 г.
Виж История на Хърватия и Лайош II
Леополд I Хабсбург
#виж Леополд I (Свещена Римска империя).
Виж История на Хърватия и Леополд I Хабсбург
Йосип Йелачич
Йосип Йелачич (Josip Jelačić) е хърватски държавник, от 1848 до 1859 година бан на Хърватия, Славония и Далмация (по това време австрийски провинции).
Виж История на Хърватия и Йосип Йелачич
Йоан IV (папа)
Йоан IV (Johannes PP.) е избран за римски папа след четиримесечно sede vacante на 24 декември 640 г.
Виж История на Хърватия и Йоан IV (папа)
Йоан VIII (папа)
Йоан VIII (Ioannes PP.); ? – 16 декември 882) – римски папа от 14 декември 872 г. до 16 декември 882 г. При възкачването си на престола на свети Петър заварва славянската панонско-моравска архиепископска катедра на св.
Виж История на Хърватия и Йоан VIII (папа)
Йоан X (папа)
Йоан X (Ioannes PP.) е римски папа с четиринадесетгодишен понтификат през десети век.
Виж История на Хърватия и Йоан X (папа)
Йоан от Капистрано
Св.
Виж История на Хърватия и Йоан от Капистрано
14 февруари
14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 14 февруари
16 век
16 век започва на 1 януари 1501 г.
Виж История на Хърватия и 16 век
1667
1667 (хиляда шестстотин шестдесет и седма) година (MDCLXVII) е.
Виж История на Хърватия и 1667
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
Виж История на Хърватия и 17 век
1705
1705 (хиляда седемстотин и пета) година (MDCCV) е.
Виж История на Хърватия и 1705
1790
1790 (хиляда седемстотин и деветдесета) година (MDCCXC) е.
Виж История на Хърватия и 1790
18 ноември
18 ноември е 322-рият ден в годината според григорианския календар (323-ти през високосна).
Виж История на Хърватия и 18 ноември
1805
1805 (MDCCCV) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1805
1806
1806 (MDCCCVI) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1806
1808
1808 (MDCCCVIII) е високосна година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1808
1809
1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1809
1813
1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1813
1815
1815 (MDCCCXV) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 1815
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
Виж История на Хърватия и 1848
1883
Бруклинският мост Куага (''Equus quagga'') Саграда Фамилия.
Виж История на Хърватия и 1883
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж История на Хърватия и 19 век
1905
Хокон VII.
Виж История на Хърватия и 1905
1906
Музей за изящни изкуства (Будапеща).
Виж История на Хърватия и 1906
1914
Календар за 1914.
Виж История на Хърватия и 1914
1919
Църквата Сакре кьор.
Виж История на Хърватия и 1919
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж История на Хърватия и 20 век
30 април
30 април е 120-ият ден в годината според григорианския календар (121-ви през високосна година).
Виж История на Хърватия и 30 април
5 февруари
5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 5 февруари
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
Виж История на Хърватия и 7 век
8 век
8 век започва на 1 януари 701 г.
Виж История на Хърватия и 8 век
835
Мария (* ок. 835, кръстена ок. 864), омъжена за Борис I и майка на Симеон Велики.
838
838 (осемстотин тридесет и осма) година по юлианския календар е обикновена година, започваща във вторник.
878
878 (осемстотин седемдесет и осма) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в сряда.
897
897 (осемстотин деветдесет и седма) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в събота.
9 февруари
9 февруари е 40-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж История на Хърватия и 9 февруари
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж История на Хърватия и 9 век