Съдържание
24 отношения: Петроварадин, Пеща, Оломоуц, Австрийска революция (1848 – 1849), Австрийска империя, Австрийската империя, Алфред Виндишгрец, Славония, Унгарска революция (1848 – 1849), Франц Йосиф, Фердинанд I (Австрия), Хърватски събор, Хърватия, Хабсбургската монархия, Загреб, Бачка, Банат, Виена, Войводина, Военна граница, Галиция, Драва, Далмация, Лайош Батяни.
- Австрийски фелдмаршали
- Петроварадинци
- Починали през 1859 година
- Родени през 1801 година
Петроварадин
Православна църква в Петроварадин Католическа църква в Петроварадин Петроварадин (Петроварадин; Pétervárad) е град в Южнобачки окръг, Войводина, Сърбия.
Виж Йосип Йелачич и Петроварадин
Пеща
Пеща (Pest; Pešť) е източната равнинна част от Будапеща заемаща около 2/3 от територията на унгарската столица.
Оломоуц
Оломоуц (на моравски: Holomóc или Olomóc, Ołomuniec; Olmütz; Eburum или Olomucium) е град в Източна Чехия, административен център на Оломоуцки край.
Австрийска революция (1848 – 1849)
Австрийската революция от 1848 – 1849 г. е революция в Австрийската империя измежду европейските революции през 1848 – 1849 г.
Виж Йосип Йелачич и Австрийска революция (1848 – 1849)
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Йосип Йелачич и Австрийска империя
Австрийската империя
#пренасочване Австрийска империя.
Виж Йосип Йелачич и Австрийската империя
Алфред Виндишгрец
Княз Алфред цу Виндишгрец (Alfred zu Windisch-Graetz) е австрийски фелдмаршал, един от водачите на реакцията срещу революциите в Хабсбургската монархия от 1848 – 1849 година.
Виж Йосип Йелачич и Алфред Виндишгрец
Славония
Славония (Slavonija; Славонија; Slawonien; Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия.
Унгарска революция (1848 – 1849)
Унгарската революция от 1848 – 1849 година е въстание на унгарците срещу националния и феодалния гнет в Австрийската империя.
Виж Йосип Йелачич и Унгарска революция (1848 – 1849)
Франц Йосиф
#виж Франц Йосиф (Австрия).
Виж Йосип Йелачич и Франц Йосиф
Фердинанд I (Австрия)
Фердинанд I (Ferdinand I) е австрийски император (1835 – 1848), както унгарски и бохемски крал под името Фердинанд V. Фердинанд I няма държавнически талант и доброволно се отказва от властта.
Виж Йосип Йелачич и Фердинанд I (Австрия)
Хърватски събор
Хърватският събор (Hrvatski sabor) е представителното тяло на хърватските граждани и носител на законодателната власт в Република Хърватия.
Виж Йосип Йелачич и Хърватски събор
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Хабсбургската монархия
#виж Хабсбургска монархия.
Виж Йосип Йелачич и Хабсбургската монархия
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Бачка
Бачка (Бачка; Bácska; Bačka; Báčka; Бачка; Batschka) е историко-географска област, разделена между Сърбия и Унгария.
Банат
Герб на областта Банат Бана̀т (Banat; Banat; Bánság) е историко-географска област в Югоизточна Европа, част от Среднодунавската равнина.
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Войводина
Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.
Военна граница
Военната граница е de facto исторически обособила се област по време на стогодишната хърватско-османска война през 15-16 век и просъществувала до 19 век (официално през годините 1530 – 1882).
Виж Йосип Йелачич и Военна граница
Галиция
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).
Драва
Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав.
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Лайош Батяни
Граф Лайош Батяни (Batthyány Lajos) е унгарски държавник, министър-председател в първите месеци на Революцията от 1848 – 1849 година.
Виж Йосип Йелачич и Лайош Батяни
Вижте също
Австрийски фелдмаршали
- Адам Кажимеж Чарториски
- Албрехт Австрийски
- Александър Суворов
- Алфред Виндишгрец
- Венцел Йозеф фон Колоредо
- Вилхелм Райнхард фон Найперг
- Вирих Филип фон Даун
- Гвидо фон Щархемберг
- Георг Кристиан фон Лобковиц
- Георг фон Хесен-Дармщат (1669 – 1705)
- Донат Йохан Хайслер фон Хайтерсхайм
- Едуард фон Бьом-Ермоли
- Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон
- Ернст Рюдигер фон Щархемберг
- Йозеф Август Австрийски
- Йозеф Лотар фон Кьонигсег-Ротенфелс
- Йозеф Радецки
- Йосип Йелачич
- Йохан I Йозеф (Лихтенщайн)
- Карл I (Австро-Унгария)
- Карл Август Фридрих (Валдек-Пирмонт)
- Карл Австрийски
- Карл Алойс фон Фюрстенберг
- Карл Мария Раймунд (Аренберг)
- Карл Филип фон Шварценберг
- Клод Ламорал II де Лин
- Леополд Йозеф фон Даун
- Леополд Филип (Аренберг)
- Лудвиг Андреас фон Кевенхюлер
- Лудвиг Ернст фон Брауншвайг-Волфенбютел
- Максимилиан Лоренц фон Щархемберг
- Ойген фон Тешен
- Ото Фердинанд фон Абеншперг и Траун
- Светозар Бороевич
- Филип фон Хесен-Дармщат
- Франц Йосиф (Австрия)
- Франц Конрад фон Хьотцендорф
- Франц Мориц фон Ласи
- Фридрих Август (Насау-Узинген)
- Фридрих Австрийски-Тешен
- Фридрих Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд
- Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
- Хайнрих XV Ройс-Грайц
- Херман Кьовес фон Кьовесхаза
- Шарл-Йозеф де Лин
Петроварадинци
- Йосип Йелачич
Починали през 1859 година
- Адолф II фон Изенбург-Бюдинген
- Александър фон Хумболт
- Алексис дьо Токвил
- Анна Мария Саксонска
- Бетина фон Арним
- Вилхелм Грим
- Вилхелм фон Баден (1792–1859)
- Джеймс Кели (пътешественик)
- Джон Браун
- Жозеф Диаз Жергон
- Зигмунт Крашински
- Изъмбард Кингдъм Брунел
- Йосип Йелачич
- Йохан Австрийски
- Клеменс фон Метерних
- Константий I Константинополски
- Константий II Константинополски
- Луи Шпор
- Мария Павловна
- Марселин Деборд-Валмор
- Минас Миноидис
- Михаил Рейнеке
- Оскар I (Швеция)
- Петер Густав Льожон Дирихле
- Сергей Аксаков
- Стефан Богориди
- Стефани фон Хоенцолерн-Зигмаринген
- Томас де Куинси
- Уошингтън Ървинг
- Фридрих IV (Залм-Кирбург)
- Фридрих фон Дона-Шлобитен
- Хайнрих XX (Ройс-Грайц)
Родени през 1801 година
- Адолф Дебарол
- Алберт Лорцинг
- Амалия-Августа Баварска
- Винченцо Белини
- Винченцо Джоберти
- Владимир Дал
- Григорий Карелин
- Густав Фехнер
- Гюнтер Фридрих Карл II (Шварцбург-Зондерсхаузен)
- Дейвид Фарагът
- Джордж Бидъл Еъри
- Едуард Кноблаух
- Елизабет-Лудовика Баварска
- Ернест Хофман
- Зенаида Бонапарт
- Иполит Карно
- Йозеф Ланер
- Йосип Йелачич
- Йохан Нестрой
- Йохан Саксонски
- Йоханес Петер Мюлер
- Карл Лудвиг Мишле
- Карл Пруски
- Константин (Хоенцолерн-Хехинген)
- Мария Каролина Австрийска (1801 – 1832)
- Матилда фон Валдек-Пирмонт
- Михаил Остроградски
- Михаил Рейнеке
- Мориц фон Якоби
- Северин Гошчински
- София Вилхелмина фон Холщайн-Готорп
- Томас Коул
- Фредерик Бастиа