Съдържание
20 отношения: Китайски език, Падеж (граматика), Определителен член в българския език, Английски език, Немски език, Руски език, Род (граматика), Старобългарски език, Старогръцки език, Степенуване (граматика), Словенски език, Число (граматика), Число в българския език, Шотландски келтски език, Японски език, Морфология (езикознание), Български език, Време (граматика), Език (лингвистика), Лице (граматика).
Китайски език
Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група хан.
Виж Граматическа категория и Китайски език
Падеж (граматика)
Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.
Виж Граматическа категория и Падеж (граматика)
Определителен член в българския език
Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.
Виж Граматическа категория и Определителен член в българския език
Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други.
Виж Граматическа категория и Английски език
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Виж Граматическа категория и Немски език
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Виж Граматическа категория и Руски език
Род (граматика)
Родът е граматическа категория на имената в някои езици.
Виж Граматическа категория и Род (граматика)
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Граматическа категория и Старобългарски език
Старогръцки език
Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.
Виж Граматическа категория и Старогръцки език
Степенуване (граматика)
Степен е граматическа категория, изразяваща интензивност на признак.
Виж Граматическа категория и Степенуване (граматика)
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Граматическа категория и Словенски език
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Граматическа категория и Число (граматика)
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Граматическа категория и Число в българския език
Шотландски келтски език
Шотландският келтски език (Gàidhlig, произнася се близко до галик; Scottish Gaelic), или само шотландски език, е език, който се говори в северната част на Британските острови, предимно в Шотландия.
Виж Граматическа категория и Шотландски келтски език
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Виж Граматическа категория и Японски език
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Граматическа категория и Морфология (езикознание)
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Граматическа категория и Български език
Време (граматика)
Време е морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.
Виж Граматическа категория и Време (граматика)
Език (лингвистика)
Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.
Виж Граматическа категория и Език (лингвистика)
Лице (граматика)
Лице е граматическа категория от общ характер, използвана в езикознанието в няколко различни смисъла, частично припокриващи се и уточнявани с допълнителни определения.