Прилики между Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи
Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи има 9 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Печенеги, Робер Гискар, Силистра, Мизия, Балкани, Византия, Византийска империя, Дръстър.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Алексий I Комнин и Константинопол · Византийско владичество над българските земи и Константинопол ·
Печенеги
Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.
Алексий I Комнин и Печенеги · Византийско владичество над българските земи и Печенеги ·
Робер Гискар
Робер дьо Отвил, наричан и Гискар (Robert de Hauteville, Robert Guiscard, Robertus Guiscardus o Viscardus, където второто име означава „Лукавият“, „Хитрият“, „Лисицата“) е нормански благородник от клана Отвили, придобил значителни феодални владения, побеждавайки ломбардите и сарацините в Южна Италия.
Алексий I Комнин и Робер Гискар · Византийско владичество над българските земи и Робер Гискар ·
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Алексий I Комнин и Силистра · Византийско владичество над българските земи и Силистра ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Алексий I Комнин и Мизия · Византийско владичество над българските земи и Мизия ·
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Алексий I Комнин и Балкани · Балкани и Византийско владичество над българските земи ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Алексий I Комнин и Византия · Византийско владичество над българските земи и Византия ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Алексий I Комнин и Византийска империя · Византийска империя и Византийско владичество над българските земи ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Алексий I Комнин и Дръстър · Византийско владичество над българските земи и Дръстър ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи са по-чести
- Какви са приликите между Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи
Сравнение между Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи
Алексий I Комнин има 79 връзки, докато Византийско владичество над българските земи има 99. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 5.06% = 9 / (79 + 99).
Препратки
Тази статия показва връзката между Алексий I Комнин и Византийско владичество над българските земи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: