Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Византийско владичество над българските земи и Добруджа

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийско владичество над българските земи и Добруджа

Византийско владичество над българските земи vs. Добруджа

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11) Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи. До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Прилики между Византийско владичество над българските земи и Добруджа

Византийско владичество над българските земи и Добруджа има 8 общи неща (в Юнионпедия): Охрид, Силистра, Мизия, България, Бесарабия, Второ българско царство, Византийска империя, Дунав.

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Византийско владичество над българските земи и Охрид · Добруджа и Охрид · Виж повече »

Силистра

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.

Византийско владичество над българските земи и Силистра · Добруджа и Силистра · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Византийско владичество над българските земи и Мизия · Добруджа и Мизия · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Византийско владичество над българските земи · България и Добруджа · Виж повече »

Бесарабия

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

Бесарабия и Византийско владичество над българските земи · Бесарабия и Добруджа · Виж повече »

Второ българско царство

#пренасочване Втора българска държава.

Византийско владичество над българските земи и Второ българско царство · Второ българско царство и Добруджа · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Византийска империя и Византийско владичество над българските земи · Византийска империя и Добруджа · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Византийско владичество над българските земи и Дунав · Добруджа и Дунав · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Византийско владичество над българските земи и Добруджа

Византийско владичество над българските земи има 99 връзки, докато Добруджа има 126. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 3.56% = 8 / (99 + 126).

Препратки

Тази статия показва връзката между Византийско владичество над българските земи и Добруджа. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: