Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Приздрияна

Index Приздрияна

Калето с каньона на Призренска Бистрица в посока Призренец Приздрияна или Призренското кале е средновековен град, съществувал до днешния Призрен на хълма досами града над река Призренска Бистрица.

47 отношения: Крали Марко, Крепост, Косово, Коломан I Асен, Първа българска държава, Призрен, Призренска Бистрица, Призренец, Полог, Охрид, Адриатика, Анна Тертер, Никейска империя, Рашка (държава), Стефан Урош V, Стефан Милутин, Стефан Душан, Средновековие, Свети Архангели (Призрен), Черна гора, Шкодра, Македония (област), Българските земи под османско владичество, България, Бранковичи, Балшичи, Вълкашин Мърнявчевич, Вук Бранкович, Втора българска държава, Василий II Българоубиец, Византия, Георги Войтех, Душаново царство, Дрин, 1018, 1019, 1072, 1204, 1261, 1299, 1371, 1376, 1433, 1455, 1459, 21 юни, 4 декември.

Крали Марко

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.

New!!: Приздрияна и Крали Марко · Виж повече »

Крепост

Изглед към крепостта Баба Вида Крепостта е укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през средните векове.

New!!: Приздрияна и Крепост · Виж повече »

Косово

Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.

New!!: Приздрияна и Косово · Виж повече »

Коломан I Асен

#пренасочване Калиман I Асен.

New!!: Приздрияна и Коломан I Асен · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

New!!: Приздрияна и Първа българска държава · Виж повече »

Призрен

Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.

New!!: Приздрияна и Призрен · Виж повече »

Призренска Бистрица

#виж Бистрица (Призренска).

New!!: Приздрияна и Призренска Бистрица · Виж повече »

Призренец

Горен град Долен град Призренец или Призренъц е средновековен град-крепост от времето на цар Стефан Душан.

New!!: Приздрияна и Призренец · Виж повече »

Полог

Пологът от сателит Горният Полог Горният Полог с Гостивар през зимата Носия от Долни Полог, Подмочански етнографски музей Носия от Сува Гора, Тетовско, Подмочански етнографски музей Пологът или Тетовското поле (Полог; Pollogu) е историко-географска област в северозападната част на Северна Македония.

New!!: Приздрияна и Полог · Виж повече »

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

New!!: Приздрияна и Охрид · Виж повече »

Адриатика

#виж Адриатическо море.

New!!: Приздрияна и Адриатика · Виж повече »

Анна Тертер

Анна Тертер е българска принцеса, кралица на Сърбия (1284 – 1299), трета съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.

New!!: Приздрияна и Анна Тертер · Виж повече »

Никейска империя

Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.

New!!: Приздрияна и Никейска империя · Виж повече »

Рашка (държава)

#пренасочване Велико княжество Сърбия.

New!!: Приздрияна и Рашка (държава) · Виж повече »

Стефан Урош V

Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.

New!!: Приздрияна и Стефан Урош V · Виж повече »

Стефан Милутин

#виж Стефан II Милутин.

New!!: Приздрияна и Стефан Милутин · Виж повече »

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

New!!: Приздрияна и Стефан Душан · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

New!!: Приздрияна и Средновековие · Виж повече »

Свети Архангели (Призрен)

„Свети Архангели Гавраил и Михаил“ (Манастир Светихархангела) е православен манастир, разположен в каньона на река Призренска Бистрица, Косово.

New!!: Приздрияна и Свети Архангели (Призрен) · Виж повече »

Черна гора

Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.

New!!: Приздрияна и Черна гора · Виж повече »

Шкодра

Шкодра или Скадър (Shkodra; Skadar; Scutari) е град в Северозападна Албания, намиращ се в Шкодренска област.

New!!: Приздрияна и Шкодра · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

New!!: Приздрияна и Македония (област) · Виж повече »

Българските земи под османско владичество

Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.

New!!: Приздрияна и Българските земи под османско владичество · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

New!!: Приздрияна и България · Виж повече »

Бранковичи

#виж Бранкович.

New!!: Приздрияна и Бранковичи · Виж повече »

Балшичи

Фамилният герб на Балшите Балшите (Балшићи) са благороднически род и фамилия, управлявала днешните албански земи около Шкодра - Улцин, Бар със Зета, Круя, Канина, Валона, Берат и Химара вкл.

New!!: Приздрияна и Балшичи · Виж повече »

Вълкашин Мърнявчевич

#пренасочване Вълкашин.

New!!: Приздрияна и Вълкашин Мърнявчевич · Виж повече »

Вук Бранкович

Косовското деспотство (1373 – 1395) в границите му след усвояването на земите на Никола Алтоманович на запад от княз Лазар и Вук Бранкович Вук Бранкович (Вук Бранковић) е деспот, душанов властел и самостоятелен владетел на земите на днешно Косово със Скопско, включително и град Скопие след края на Душановото царство – 1371 г.

New!!: Приздрияна и Вук Бранкович · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

New!!: Приздрияна и Втора българска държава · Виж повече »

Василий II Българоубиец

Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.

New!!: Приздрияна и Василий II Българоубиец · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

New!!: Приздрияна и Византия · Виж повече »

Георги Войтех

България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.

New!!: Приздрияна и Георги Войтех · Виж повече »

Душаново царство

#пренасочване Сръбско царство.

New!!: Приздрияна и Душаново царство · Виж повече »

Дрин

Буна Дрин или Дрим (Drini; Българска литература Дрим; Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².

New!!: Приздрияна и Дрин · Виж повече »

1018

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1018 · Виж повече »

1019

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1019 · Виж повече »

1072

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1072 · Виж повече »

1204

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1204 · Виж повече »

1261

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1261 · Виж повече »

1299

1299 – Разпадане на Селджукския султанат на 12 независими бейлици.

New!!: Приздрияна и 1299 · Виж повече »

1371

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1371 · Виж повече »

1376

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1376 · Виж повече »

1433

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1433 · Виж повече »

1455

Няма описание.

New!!: Приздрияна и 1455 · Виж повече »

1459

Ян I Олбрахт.

New!!: Приздрияна и 1459 · Виж повече »

21 юни

21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).

New!!: Приздрияна и 21 юни · Виж повече »

4 декември

4 декември е 338-ият ден в годината според григорианския календар (339-и през високосна).

New!!: Приздрияна и 4 декември · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »