Отваряне в Google MapsСъдържание
38 отношения: Крали Марко, Крепост, Косово, Коломан I Асен, Първа българска държава, Призрен, Призренска Бистрица, Призренец, Полог, Охрид, Адриатика, Анна Тертер, Никейска империя, Рашка (държава), Стефан Урош V, Стефан Милутин, Стефан Душан, Средновековие, Свети Архангели (Призрен), Черна гора, Шкодра, Македония (област), Българските земи под османско владичество, България, Бранковичи, Балшичи, Вълкашин Мърнявчевич, Вук Бранкович, Втора българска държава, Василий II Българоубиец, Византия, Георги Войтех, Душаново царство, Дрин, 1299, 1459, 21 юни, 4 декември.
- Византийски крепости
Крали Марко
Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.
Крепост
Изглед към крепостта Баба Вида Крепостта е укрепено отбранително военно съоръжение, строено предимно през средните векове.
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Коломан I Асен
#пренасочване Калиман I Асен.
Виж Приздрияна и Коломан I Асен
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Приздрияна и Първа българска държава
Призрен
Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.
Призренска Бистрица
#виж Бистрица (Призренска).
Виж Приздрияна и Призренска Бистрица
Призренец
Горен град Долен град Призренец или Призренъц е средновековен град-крепост от времето на цар Стефан Душан.
Полог
Пологът от сателит Горният Полог Горният Полог с Гостивар през зимата Носия от Долни Полог, Подмочански етнографски музей Носия от Сува Гора, Тетовско, Подмочански етнографски музей Пологът или Тетовското поле (Полог; Pollogu) е историко-географска област в северозападната част на Северна Македония.
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Адриатика
#виж Адриатическо море.
Анна Тертер
Анна Тертер е българска принцеса, кралица на Сърбия (1284 – 1299), трета съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Приздрияна и Никейска империя
Рашка (държава)
#пренасочване Велико княжество Сърбия.
Виж Приздрияна и Рашка (държава)
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Виж Приздрияна и Стефан Урош V
Стефан Милутин
#виж Стефан II Милутин.
Виж Приздрияна и Стефан Милутин
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Приздрияна и Средновековие
Свети Архангели (Призрен)
„Свети Архангели Гавраил и Михаил“ (Манастир Светихархангела) е православен манастир, разположен в каньона на река Призренска Бистрица, Косово.
Виж Приздрияна и Свети Архангели (Призрен)
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Шкодра
Шкодра или Скадър (Shkodra; Skadar; Scutari) е град в Северозападна Албания, намиращ се в Шкодренска област.
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Приздрияна и Македония (област)
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Приздрияна и Българските земи под османско владичество
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Бранковичи
#виж Бранкович.
Балшичи
Фамилният герб на Балшите Балшите (Балшићи) са благороднически род и фамилия, управлявала днешните албански земи около Шкодра - Улцин, Бар със Зета, Круя, Канина, Валона, Берат и Химара вкл.
Вълкашин Мърнявчевич
#пренасочване Вълкашин.
Виж Приздрияна и Вълкашин Мърнявчевич
Вук Бранкович
Косовското деспотство (1373 – 1395) в границите му след усвояването на земите на Никола Алтоманович на запад от княз Лазар и Вук Бранкович Вук Бранкович (Вук Бранковић) е деспот, душанов властел и самостоятелен владетел на земите на днешно Косово със Скопско, включително и град Скопие след края на Душановото царство – 1371 г.
Виж Приздрияна и Вук Бранкович
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Приздрияна и Втора българска държава
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Приздрияна и Василий II Българоубиец
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Георги Войтех
България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.
Виж Приздрияна и Георги Войтех
Душаново царство
#пренасочване Сръбско царство.
Виж Приздрияна и Душаново царство
Дрин
Буна Дрин или Дрим (Drini; Българска литература Дрим; Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².
1299
1299 – Разпадане на Селджукския султанат на 12 независими бейлици.
1459
Ян I Олбрахт.
21 юни
21 юни е 172-рият ден в годината според григорианския календар (173-ти през високосна година).
4 декември
4 декември е 338-ият ден в годината според григорианския календар (339-и през високосна).
Вижте също
Византийски крепости
- Бурзе
- Залдапа
- Маркели
- Приздрияна
- Пъкуюл луй Соаре
- Саладинов замък
- Халмира