Съдържание
110 отношения: Кюстенджа, Кримска война, Кресненско-Разложко въстание, Косово поле, Константин II Асен, Първа балканска война, Първа Балканска война, Просвещение, Пловдив, Петър Парчевич, Печка патриаршия, Осман I, Османска империя, Османско междуцарствие, Охридска архиепископия, Охридската архиепископия, Орхан I, Ориент Експрес, Одрин, Андроник III Палеолог, Анкара, Априлско въстание, Николай Генчев, Никопол, Никополска крепост, Нова Загора, Руско-турска война (1877 – 1878), Русе, Румелия (област), Румелийски еялет, Разорението на тракийските българи през 1913 година, Робство в Османската империя, Рождество Христово, Република Турция, Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Сьогют, Санджак, Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново), Сигизмунд, Сигизмунд Люксембургски, Силистра, Севърски договор, Търновград, Трето българско царство, Тапу ресми, Фружин, Харманли, Цариград, Цариградска патриаршия, Цариградски договор, ... Разширете индекс (60 Повече ▼) »
- 2 хилядолетие в България
- България под османска власт
- Ислям в България
- Османска империя
Кюстенджа
Кюстѐнджа (Constanța, Констанца; Köstence, Кьостендже) или Констанца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище.
Виж Българските земи под османско владичество и Кюстенджа
Кримска война
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
Виж Българските земи под османско владичество и Кримска война
Кресненско-Разложко въстание
Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.
Виж Българските земи под османско владичество и Кресненско-Разложко въстание
Косово поле
Косово поле (Косово поље / Kosovo polje, Fushë Kosovë) е междупланинска котловина, на която е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.
Виж Българските земи под османско владичество и Косово поле
Константин II Асен
Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър.
Виж Българските земи под османско владичество и Константин II Асен
Първа балканска война
#виж Балканска война.
Виж Българските земи под османско владичество и Първа балканска война
Първа Балканска война
#виж Балканска война.
Виж Българските земи под османско владичество и Първа Балканска война
Просвещение
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние) Просвещението (Enlightenment; Siècle des Lumières; Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа през XVII и XVIII век.
Виж Българските земи под османско владичество и Просвещение
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Българските земи под османско владичество и Пловдив
Петър Парчевич
Петър Парчевич е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Петър Парчевич
Печка патриаршия
Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Печка патриаршия
Осман I
Осман I Гази или Гаази (عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия.
Виж Българските земи под османско владичество и Осман I
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Българските земи под османско владичество и Османска империя
Османско междуцарствие
Приблизителна карта на Южните Балкани и Мала Азия от 1410, към края на османското междуцарствие Османското междуцарствие е период на междуособици в държавата на османците, определян от някои изследователи не съвсем коректно и като гражданска война, продължил от битката при Ангора (28 юли 1402 г.) до битката при Чамурли (15 юли 1413 г. – днес полесражението се намира на дъното на язовир Искър).
Виж Българските земи под османско владичество и Османско междуцарствие
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Охридска архиепископия
Охридската архиепископия
#пренасочване Охридска архиепископия.
Виж Българските земи под османско владичество и Охридската архиепископия
Орхан I
Орхан I (اورخان غازی) е вторият османски владетел от 1324 до 1362 година.
Виж Българските земи под османско владичество и Орхан I
Ориент Експрес
Рекламен плакат с разписанието на „Ориент Експрес“ за зимата на 1888-1889 г. „Ориент Експрес“ (Orient Express) е пътнически влак на дълги разстояния, създаден през 1883 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Ориент Експрес
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Виж Българските земи под османско владичество и Одрин
Андроник III Палеолог
Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (1325 – 1341).
Виж Българските земи под османско владичество и Андроник III Палеолог
Анкара
А̀нкара (Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает.
Виж Българските земи под османско владичество и Анкара
Априлско въстание
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Априлско въстание
Николай Генчев
Николай Генчев е български историк, ректор на Софийския университет в периода 1991 – 1993 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Николай Генчев
Никопол
Нико̀пол (Nicopolis; Niğbolu; на гръцки: Νικόπολις) е град в Северна България.
Виж Българските земи под османско владичество и Никопол
Никополска крепост
„Шишманова врата“ Никополската крепост е силно укрепена крепост при Никопол с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище.
Виж Българските земи под османско владичество и Никополска крепост
Нова Загора
Но̀ва Заго̀ра е град в Централна България, област Сливен, на 32 km източно от Стара Загора и 37 km западно от Сливен.
Виж Българските земи под османско владичество и Нова Загора
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Руско-турска война (1877 – 1878)
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Виж Българските земи под османско владичество и Русе
Румелия (област)
Румелия (Rumeli, в превод „Страна на ромеите“) е исторически термин, който описва територията, която в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Румелия (област)
Румелийски еялет
Румелийският еялет (ایالت رومایلی) или Румелийско бейлербейство е еялет (до 1590 година се използва терминът бейлербейство) в Османската империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Румелийски еялет
Разорението на тракийските българи през 1913 година
„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи.
Виж Българските земи под османско владичество и Разорението на тракийските българи през 1913 година
Робство в Османската империя
Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г. Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.
Виж Българските земи под османско владичество и Робство в Османската империя
Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници.
Виж Българските земи под османско владичество и Рождество Христово
Република Турция
#виж Турция.
Виж Българските земи под османско владичество и Република Турция
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Българските земи под османско владичество и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Сьогют
Сьогют (Söğüt, произнася се Сьо(г)ют – със слабо „г“) е град в Турция, вилает Биледжик, в региона на Мраморно море.
Виж Българските земи под османско владичество и Сьогют
Санджак
Санджа̀к (Sancak, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета.
Виж Българските земи под османско владичество и Санджак
Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)
„Свети Четиридесет мъченици“ е българска православна църква, известен паметник на Търновската художествена школа.
Виж Българските земи под османско владичество и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)
Сигизмунд
#виж Сигизмунд Люксембургски.
Виж Българските земи под османско владичество и Сигизмунд
Сигизмунд Люксембургски
Сигизмунд Люксембургски (Sigismund von Luxembourg, Sigismundus; Zsigmond; Zikmund; * 15 февруари 1368, † 9 декември 1437), Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги, е курфюрст на Бранденбург, крал на Унгария и Хърватия, германски крал от 20 септември 1410 г., крал на Бохемия, император на Свещената Римска империя (1433 – 1437).
Виж Българските земи под османско владичество и Сигизмунд Люксембургски
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Виж Българските земи под османско владичество и Силистра
Севърски договор
Севърският договор е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите победителки в Първата световна война и Османската империя на 10 август 1920 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Севърски договор
Търновград
#виж Велико Търново.
Виж Българските земи под османско владичество и Търновград
Трето българско царство
#виж Трета българска държава.
Виж Българските земи под османско владичество и Трето българско царство
Тапу ресми
Тапу ресми e таксата заплащана от чифликчиите на собствениците на земя при разпадането на военно-ленната система в Османската империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Тапу ресми
Фружин
Фружин (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Стефан Лазаревич.
Виж Българските земи под османско владичество и Фружин
Харманли
Ха̀рманли е град в Южна България.
Виж Българските земи под османско владичество и Харманли
Цариград
#виж Истанбул.
Виж Българските земи под османско владичество и Цариград
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Виж Българските земи под османско владичество и Цариградска патриаршия
Цариградски договор
#пренасочване Цариградски договор (1913).
Виж Българските земи под османско владичество и Цариградски договор
Чипровци
Чипровски балкан Фестивал на Чипровския килим Чѝпровци е град в Северозападна България, в област Монтана на 49 km северозападно от град Берковица.
Виж Българските земи под османско владичество и Чипровци
Черна вода (град)
Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Виж Българските земи под османско владичество и Черна вода (град)
Ямбол
Я̀мбол е град в Югоизточна България.
Виж Българските земи под османско владичество и Ямбол
Мурад I
Мурад I (مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.
Виж Българските земи под османско владичество и Мурад I
Матей Басараб
#пренасочване Матей I Басараб.
Виж Българските земи под османско владичество и Матей Басараб
Малоазийски бейлици
Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ).
Виж Българските земи под османско владичество и Малоазийски бейлици
Мидхат паша
Ахмед Шефик Мидхат паша (احمد شفیق مدحت پاشا; Ahmet Şefik Mithat Paşa) е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Мидхат паша
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Българските земи под османско владичество и Мизия
Младотурска революция
Младотурската революция е държавен преврат в Османската империя през юли 1908 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Младотурска революция
Мехмед I
Мехме́д I Челеби́ (Mehmed-i evvel; Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet; ок. 1387 – 26 май 1421 г.) e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Мехмед I
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Българските земи под османско владичество и Междусъюзническа война
Исабела I Кастилска
Исабела I Кастилска е кралица на Кастилия и Леон.
Виж Българските земи под османско владичество и Исабела I Кастилска
Ислям в България
Мюсюлманското население на България включва главно турци, българи (помаци) и цигани и живее най-вече в Североизточна България и Родопите.
Виж Българските земи под османско владичество и Ислям в България
Ислямизация в българските земи
Ислямизация или помохамеданчване (потурчване – разговорно) се нарича процесът на разпространение на исляма сред население, изповядващо друга религия.
Виж Българските земи под османско владичество и Ислямизация в българските земи
Иван Срацимир
Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.
Виж Българските земи под османско владичество и Иван Срацимир
Иван Шишман
Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Иван Шишман
Източна Тракия
Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.
Виж Българските земи под османско владичество и Източна Тракия
Иконийски султанат
Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Иконийски султанат
Илинденско-Преображенско въстание
Автономия“, който обявява за началото на въстанието Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Виж Българските земи под османско владичество и Илинденско-Преображенско въстание
Българска литература през Възраждането
През първата половина на 19 век в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови тенденции.
Виж Българските земи под османско владичество и Българска литература през Възраждането
Българска патриаршия
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Виж Българските земи под османско владичество и Българска патриаршия
Българската екзархия
#виж Българска екзархия.
Виж Българските земи под османско владичество и Българската екзархия
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Българските земи под османско владичество и Българско възраждане
Българо-турска конвенция (1915)
Поправката на границата според Българо-турската конвенция Територия отстъпена на България от Османската империя Територия на България след подписването на Българо-турската конвенция Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август/6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който коригира Цариградския договор за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни.
Виж Българските земи под османско владичество и Българо-турска конвенция (1915)
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Българо-османски войни
Бяло море
Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.
Виж Българските земи под османско владичество и Бяло море
Бурса
Зафер плаза – търговски център Централният площад с търговския център Часовниковата кула в Топхане Крепостта на Бурса Бурса (Bursa, по-рано известна като Бруса, Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.
Виж Българските земи под османско владичество и Бурса
Баязид I
Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
Виж Българските земи под османско владичество и Баязид I
Битка при Плочник
Битката при Плочник се провежда през 1386 година (или според други източници през 1387), край селището Плочник, близо до Прокупле в днешна Югоизточна Сърбия, между силите на княз Лазар Хребелянович и нападащите османски турци на Мурад I.
Виж Българските земи под османско владичество и Битка при Плочник
Битка при Манцикерт
Битката при Манцикерт (Malazgirt Savaşı; Η μάχη τουΜαντζικέρτ) между Византийската империя и силите на селджукските турци, начело с Алп Арслан, се състои на 26 август 1071 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Битка при Манцикерт
Битка при Виена
Битката при Виена се състои на 11 – 12 септември 1683 г., след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.
Виж Българските земи под османско владичество и Битка при Виена
Битка при Лепанто
Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Битка при Лепанто
Белово
Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ Училището и паметникът на Ботев Паметник на Освободителите Старата железопътна гара Бѐлово е град в Южна България.
Виж Българските земи под османско владичество и Белово
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Виж Българските земи под османско владичество и Варна
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Виж Българските земи под османско владичество и Видин
Видински санджак
Съкратеният Видински санджак (най-северно) във Видинския еялет според ''The Chronicles of a Virgin Fortress'', 1870 г.http://www.flickr.com/photos/britishlibrary/tags/sysnum001658362 Карти от ''The Chronicles of a Virgin Fortress'' (1896, F.W.
Виж Българските земи под османско владичество и Видински санджак
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Българските земи под османско владичество и Влашко
Велика Френска революция
#виж Френска революция.
Виж Българските земи под османско владичество и Велика Френска революция
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Българските земи под османско владичество и Велико Търново
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Виж Българските земи под османско владичество и Венецианска република
Г. С. Раковски
#виж Георги Раковски.
Виж Българските земи под османско владичество и Г. С. Раковски
Гръцко-турска война (1919-1922)
#пренасочване Гръцко-турска война (1919 – 1922).
Виж Българските земи под османско владичество и Гръцко-турска война (1919-1922)
Горноджумайско въстание
Горноджумайското, наричано в миналото и Джумайското въстание или Джумайско-Петричкото въстание, е организиран от Върховния македоно-одрински комитет въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество, състоял се през септември - ноември 1902 година.
Виж Българските земи под османско владичество и Горноджумайско въстание
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Българските земи под османско владичество и Дунав
Дунавски вилает
Дунавският вилает или Туна вилает„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр.
Виж Българските земи под османско владичество и Дунавски вилает
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Българските земи под османско владичество и Добруджа
Дедеагач
Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.
Виж Българските земи под османско владичество и Дедеагач
Еничарски корпус
Еничарският корпус е основен род войска в Османската империя, създадена на базата на отряди от еничари (يڭيچرى, yeni çeri, означаващо „нов войник“).
Виж Българските земи под османско владичество и Еничарски корпус
Лозански договор
Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г.
Виж Българските земи под османско владичество и Лозански договор
Лондонски мирен договор
#пренасочване Лондонски мирен договор (1913).
Виж Българските земи под османско владичество и Лондонски мирен договор
Йоан V Палеолог
Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος; * 1332 г.; † 16 февруари 1391 г.) е византийски император (1341 – 1391), син на Андроник III Палеолог и Анна Савойска, дъщеря на граф Амадей V Савойски.
Виж Българските земи под османско владичество и Йоан V Палеолог
Йоан VI Кантакузин
Йоан VI Кантакузин (Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.
Виж Българските земи под османско владичество и Йоан VI Кантакузин
1387
Християнски войски побеждават султан Мурад в битката при Плочник.
Виж Българските земи под османско владичество и 1387
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
Виж Българските земи под османско владичество и 14 век
15 юни
15 юни е 166-ият ден в годината според григорианския календар (167-и през високосна).
Виж Българските земи под османско владичество и 15 юни
17 юли
17 юли е 198-ият ден в годината според григорианския календар (199-и през високосна година).
Виж Българските земи под османско владичество и 17 юли
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
Виж Българските земи под османско владичество и 17 век
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Българските земи под османско владичество и 19 век
1913
Централната минерална баня в София.
Виж Българските земи под османско владичество и 1913
22 септември
22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година).
Виж Българските земи под османско владичество и 22 септември
Вижте също
2 хилядолетие в България
- Българските земи под османско владичество
България под османска власт
- Албърт Лонг
- Българо-османски войни
- Български милет
- Български революционен централен комитет
- Българските земи под османско владичество
- Българско възраждане
- Видински еялет
- Видински санджак
- Второ търновско въстание
- Дунавски вилает
- Елиъс Ригс
- Източна Румелия
- Карпошово въстание
- Кръстата казарма
- Кърваво писмо
- Кюстендилски санджак
- Малоазийски българи
- Михалоглу
- Никополски санджак
- Нишки еялет
- Одрински вилает
- Осман Пазвантоглу
- Под игото
- Първо търновско въстание
- Разловско въстание
- Ростислав Стратимирович
- Румелийски еялет
- Румелия (област)
- Силистренски еялет
- Софийски санджак
- Струмски корпус
- Чипровско въстание
- Чорбаджия
Ислям в България
- Араби в България
- Бекташи
- Българизация
- Българските земи под османско владичество
- Време на насилие
- Възродителен процес
- Демир Баба теке
- Ислям в България
- Селища в България с алевийско население
- Татари в България
- Турци в България
Османска империя
- Арменски кланета (1894 – 1896)
- Българските земи под османско владичество
- Герб на Османската империя
- Гърция под османска власт
- Неоосманизъм
- Османска империя
- Османско право
- Унгарските земи под османско владичество
- Шейх юл-ислям