По-бързо от браузъра!Прилики между Българските земи под османско владичество и Добруджа
Българските земи под османско владичество и Добруджа има 12 общи неща (в Юнионпедия): Кюстенджа, Първа балканска война, Османска империя, Русе, Силистра, Черна вода (град), Мизия, Българска патриаршия, Варна, Влашко, Дунав, 14 век.
Кюстенджа
Кюстѐнджа (Constanța, Констанца; Köstence, Кьостендже) или Констанца е град в Северна Добруджа, административен център на окръг Кюстенджа, най-големият град в Добруджа и най-голямото румънско пристанище.
Българските земи под османско владичество и Кюстенджа · Добруджа и Кюстенджа ·
Първа балканска война
#виж Балканска война.
Българските земи под османско владичество и Първа балканска война · Добруджа и Първа балканска война ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Българските земи под османско владичество и Османска империя · Добруджа и Османска империя ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Българските земи под османско владичество и Русе · Добруджа и Русе ·
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Българските земи под османско владичество и Силистра · Добруджа и Силистра ·
Черна вода (град)
Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Българските земи под османско владичество и Черна вода (град) · Добруджа и Черна вода (град) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българските земи под османско владичество и Мизия · Добруджа и Мизия ·
Българска патриаршия
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Българска патриаршия и Българските земи под османско владичество · Българска патриаршия и Добруджа ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Българските земи под османско владичество и Варна · Варна и Добруджа ·
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Българските земи под османско владичество и Влашко · Влашко и Добруджа ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Българските земи под османско владичество и Дунав · Добруджа и Дунав ·
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
14 век и Българските земи под османско владичество · 14 век и Добруджа ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българските земи под османско владичество и Добруджа са по-чести
- Какви са приликите между Българските земи под османско владичество и Добруджа
Сравнение между Българските земи под османско владичество и Добруджа
Българските земи под османско владичество има 124 връзки, докато Добруджа има 126. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 4.80% = 12 / (124 + 126).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българските земи под османско владичество и Добруджа. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
