Прилики между Българските земи под османско владичество и Русе
Българските земи под османско владичество и Русе има 18 общи неща (в Юнионпедия): Кримска война, Пловдив, Османска империя, Априлско въстание, Никопол, Руско-турска война (1877 – 1878), Силистра, Търновград, Цариград, Мидхат паша, Мизия, Бяло море, Варна, Дунав, Дунавски вилает, Дедеагач, 14 век, 19 век.
Кримска война
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
Българските земи под османско владичество и Кримска война · Кримска война и Русе ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Българските земи под османско владичество и Пловдив · Пловдив и Русе ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Българските земи под османско владичество и Османска империя · Османска империя и Русе ·
Априлско въстание
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.
Априлско въстание и Българските земи под османско владичество · Априлско въстание и Русе ·
Никопол
Нико̀пол (Nicopolis; Niğbolu; на гръцки: Νικόπολις) е град в Северна България.
Българските земи под османско владичество и Никопол · Никопол и Русе ·
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г. Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора. Войната се възприема и е наречена в България Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.
Българските земи под османско владичество и Руско-турска война (1877 – 1878) · Русе и Руско-турска война (1877 – 1878) ·
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Българските земи под османско владичество и Силистра · Русе и Силистра ·
Търновград
#виж Велико Търново.
Българските земи под османско владичество и Търновград · Русе и Търновград ·
Цариград
#виж Истанбул.
Българските земи под османско владичество и Цариград · Русе и Цариград ·
Мидхат паша
Ахмед Шефик Мидхат паша (احمد شفیق مدحت پاشا; Ahmet Şefik Mithat Paşa) е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г.
Българските земи под османско владичество и Мидхат паша · Мидхат паша и Русе ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българските земи под османско владичество и Мизия · Мизия и Русе ·
Бяло море
Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.
Българските земи под османско владичество и Бяло море · Бяло море и Русе ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Българските земи под османско владичество и Варна · Варна и Русе ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Българските земи под османско владичество и Дунав · Дунав и Русе ·
Дунавски вилает
Дунавският вилает или Туна вилает„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр.
Българските земи под османско владичество и Дунавски вилает · Дунавски вилает и Русе ·
Дедеагач
Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.
Българските земи под османско владичество и Дедеагач · Дедеагач и Русе ·
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
14 век и Българските земи под османско владичество · 14 век и Русе ·
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
19 век и Българските земи под османско владичество · 19 век и Русе ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българските земи под османско владичество и Русе са по-чести
- Какви са приликите между Българските земи под османско владичество и Русе
Сравнение между Българските земи под османско владичество и Русе
Българските земи под османско владичество има 124 връзки, докато Русе има 388. Тъй като те са по-чести 18, индекса Jaccard е 3.52% = 18 / (124 + 388).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българските земи под османско владичество и Русе. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: