Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Българо-османски войни

Index Българо-османски войни

Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.

Съдържание

  1. 160 отношения: Ксанти, Крал на Унгария, Крали Марко, Кресненско-Разложко въстание, Карпошово въстание, Калиакра, Княжество България, Костенец, Константин II Асен, Кера Тамара, Кераца Българска, Първо търновско въстание, Първо въстание в Белградския пашалък, Първенец (Област Пловдив), Прилеп (град), Провадия, Пиринска Македония, Пирот, Пловдив, Порто Лагос, Пожаревски договор, Поморие, Османска империя, Османско владичество в България, Орхан, Одрин, Опълчение, Ардино, Айдън, Али паша (велик везир), Априлско въстание, Ниш, Нишко въстание, Никопол, Несебър, Руско-турски войни, Разловско въстание, Разорението на тракийските българи през 1913 година, Родопи, Сяр, Страхил войвода, Старозагорско въстание, Стефан Душан, Сръбско-турска война (1876), Самоков, Санстефански мирен договор, Силистра, София, Солунски атентати, Търново, ... Разширете индекс (110 Повече ▼) »

  2. България под османска власт

Ксанти

Традиционна архитектура от старата част на града Изгледи от България – град Ксанти (пощенска картичка, 1941 г.) Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тяхпланината Руен Катедралната църква на Ксанти.

Виж Българо-османски войни и Ксанти

Крал на Унгария

Това е списък на ранните владетели и кралете на Унгария.

Виж Българо-османски войни и Крал на Унгария

Крали Марко

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.

Виж Българо-османски войни и Крали Марко

Кресненско-Разложко въстание

Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.

Виж Българо-османски войни и Кресненско-Разложко въстание

Карпошово въстание

Бунтът или Въстанието на Карпош е българско антиосманско въстание, избухнало в централните Балкани през октомври 1689 година.

Виж Българо-османски войни и Карпошово въстание

Калиакра

Калиа̀кра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в югоизточната част на Добруджанското плато.

Виж Българо-османски войни и Калиакра

Княжество България

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.

Виж Българо-османски войни и Княжество България

Костенец

Ко̀стенец е град в Югозападна България, Софийска област, административен център на община Костенец.

Виж Българо-османски войни и Костенец

Константин II Асен

Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър.

Виж Българо-османски войни и Константин II Асен

Кера Тамара

Кера Тамара (на среднобългарски:, на турски: Tamara Hatun, пълно име: Тамара Мария Шишман) от рода Шишман е дъщеря на цар Иван Александър и на царица Теодора.

Виж Българо-османски войни и Кера Тамара

Кераца Българска

#пренасочване Кераца-Мария.

Виж Българо-османски войни и Кераца Българска

Първо търновско въстание

Първото търновско въстание е надигане срещу Османската империя през 1598 година, по време на Дългата война.

Виж Българо-османски войни и Първо търновско въстание

Първо въстание в Белградския пашалък

#пренасочване Първо сръбско въстание.

Виж Българо-османски войни и Първо въстание в Белградския пашалък

Първенец (Област Пловдив)

#пренасочване Първенец (област Пловдив).

Виж Българо-османски войни и Първенец (Област Пловдив)

Прилеп (град)

Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.

Виж Българо-османски войни и Прилеп (град)

Провадия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.

Виж Българо-османски войни и Провадия

Пиринска Македония

Карта на България, област Благоевград е означена Женска носия от Пиринска Македония в Националния етнографски музей, София Пиринска Македония е названието на частта от географската област Македония, присъединена към България по време на Балканската война през 1912 година и запазена в границите ѝ след Междусъюзническата война.

Виж Българо-османски войни и Пиринска Македония

Пирот

Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.

Виж Българо-османски войни и Пирот

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виж Българо-османски войни и Пловдив

Порто Лагос

Пристанището през Втората световна война по време на възвръщането на Беломорската област на България. Порто Лагос (Λάγος, Лагос, Karaağaç) е село беломорско пристанище на Бистонското езеро (Буругьол) в Западна Тракия, Република Гърция, дем Абдера.

Виж Българо-османски войни и Порто Лагос

Пожаревски договор

#пренасочване Пожаревацки договор.

Виж Българо-османски войни и Пожаревски договор

Поморие

Помо̀рие е град в Югоизточна България.

Виж Българо-османски войни и Поморие

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Българо-османски войни и Османска империя

Османско владичество в България

#пренасочване Българските земи под османско владичество.

Виж Българо-османски войни и Османско владичество в България

Орхан

#виж Орхан I.

Виж Българо-османски войни и Орхан

Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Виж Българо-османски войни и Одрин

Опълчение

''Народно опълчение'' XII век на пощенска марка на Украйна. 2004 г. фолксщурмовци Опълче́нието е термин, имащ обикновено следните значения.

Виж Българо-османски войни и Опълчение

Ардино

Център на Ардино Дяволският мост А̀рдино е град в Южна България.

Виж Българо-османски войни и Ардино

Айдън

Изглед от град Айдън Айдъ̀н (Aydın) е град в Западна Турция, осемнадесети по големина в страната.

Виж Българо-османски войни и Айдън

Али паша (велик везир)

#пренасочване Али паша Чандарлъ.

Виж Българо-османски войни и Али паша (велик везир)

Априлско въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.

Виж Българо-османски войни и Априлско въстание

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Виж Българо-османски войни и Ниш

Нишко въстание

Нишкото въстание е най-известното и масово въстание в 19 век на българите от северозападните български земи.

Виж Българо-османски войни и Нишко въстание

Никопол

Нико̀пол (Nicopolis; Niğbolu; на гръцки: Νικόπολις) е град в Северна България.

Виж Българо-османски войни и Никопол

Несебър

---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.

Виж Българо-османски войни и Несебър

Руско-турски войни

Руско-турските войни са низ от войни между Русия и Османската империя, водени през XVII – XIX век.

Виж Българо-османски войни и Руско-турски войни

Разловско въстание

Разловското въстание или Малешевско въстание е българско въстание, част от Априлското въстание в областите Малешево и Пиянец от 1876 година срещу Османската империя.

Виж Българо-османски войни и Разловско въстание

Разорението на тракийските българи през 1913 година

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи.

Виж Българо-османски войни и Разорението на тракийските българи през 1913 година

Родопи

Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.

Виж Българо-османски войни и Родопи

Сяр

Сяр или Сер (Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция.

Виж Българо-османски войни и Сяр

Страхил войвода

Страхил войвода е роден в с.

Виж Българо-османски войни и Страхил войвода

Старозагорско въстание

Паметник на участниците в Старозагорското въстание Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.

Виж Българо-османски войни и Старозагорско въстание

Стефан Душан

Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Виж Българо-османски войни и Стефан Душан

Сръбско-турска война (1876)

Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.

Виж Българо-османски войни и Сръбско-турска война (1876)

Самоков

Са̀моков е град в Югозападна България.

Виж Българо-османски войни и Самоков

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Българо-османски войни и Санстефански мирен договор

Силистра

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.

Виж Българо-османски войни и Силистра

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Виж Българо-османски войни и София

Солунски атентати

Солунските атентати са извършени в периода 15 – 17 април стар стил (нов стил – 28, 29 и 30 април) 1903 година в Солун.

Виж Българо-османски войни и Солунски атентати

Търново

#виж Велико Търново.

Виж Българо-османски войни и Търново

Тутракан

Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.

Виж Българо-османски войни и Тутракан

Тунджа

Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин.

Виж Българо-османски войни и Тунджа

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Виж Българо-османски войни и Тракия

Твърдко I

Стефан Твърдко I Котроманич (Stjepan Tvrtko I Kotromanić) е бан (1353 – 1377) и крал (1377 – 1391) на Босна от династията Котроманичи.

Виж Българо-османски войни и Твърдко I

Урвич (Кокалянски)

Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382 – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители.

Виж Българо-османски войни и Урвич (Кокалянски)

Углеша

#пренасочване Иван Углеша.

Виж Българо-османски войни и Углеша

Умур бег

Умур бег, с пълно име Умур бег Айдъноглу (Aydınoğlu Umur Bey), наричан също Умур Лъв Божий, Умур победителя (Ghazi Umur), Умур паша (Umur Pasha), е вторият емир, управлявал от 1325 г.

Виж Българо-османски войни и Умур бег

Хаджиставрева буна

Хаджиставревата буна е опит за въстание, съставна част от плана на Раковски за освобождение на България и образуването на Първата българска легия.

Виж Българо-османски войни и Хаджиставрева буна

Царство България

Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.

Виж Българо-османски войни и Царство България

Цимпе

Цимпе (на гръцки: Τσίμπη, Тсимпи; на турски: Çimpe, Çimbi, Cimbini, Cembini, Cibni, Çimen, Çemenlik.

Виж Българо-османски войни и Цимпе

Цепина

Цепина е средновековна крепост, разположена северозападно от село Дорково, община Ракитово, Южна България.

Виж Българо-османски войни и Цепина

Чипровско въстание

Чипровското въстание от 1688 г.

Виж Българо-османски войни и Чипровско въстание

Чета на Панайот Хитов

Четата на Панайот Хитов е българска доброволческа чета, основана през май 1867 г., взема участие в сръбско-турската война от 1876 г.

Виж Българо-османски войни и Чета на Панайот Хитов

Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, формирана през 1868 година и влязла в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание.

Виж Българо-османски войни и Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Четническа акция на Македонския комитет

Четническата акция е организирано от Македонския комитет въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония през юни – август 1895 година, с което се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените член 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.

Виж Българо-османски войни и Четническа акция на Македонския комитет

Черномен

Черномен или Чирмен, или Чермен (Ορμένιο, Орменио, катаревуса: Ορμένιον, Орменион) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада с 807 жители (2001).

Виж Българо-османски войни и Черномен

Чепеларска река

#пренасочване Асеница.

Виж Българо-османски войни и Чепеларска река

Шумен

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.

Виж Българо-османски войни и Шумен

Шишмановци

Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.

Виж Българо-османски войни и Шишмановци

Ямбол

Я̀мбол е град в Югоизточна България.

Виж Българо-османски войни и Ямбол

Янука

Бан Янко (бан Янук, Янука), защитник на София от османските турци в края на 14 век, е управител (наместник на цар Иван Шишман) в Средец и областта.

Виж Българо-османски войни и Янука

Мурад I

Мурад I (مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.

Виж Българо-османски войни и Мурад I

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.

Виж Българо-османски войни и Марица

Мариовска буна

Мариовската буна или Бунт в Прилепско от 1564 г. е селско въстание на населението в областта Мариово срещу Османската империя през 1564 – 1565 година.

Виж Българо-османски войни и Мариовска буна

Мадара

Ма̀дара е село, разположено в Североизточна България, намира се в община Шумен, област Шумен.

Виж Българо-османски войни и Мадара

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Виж Българо-османски войни и Македония (област)

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българо-османски войни и Македоно-одринско опълчение

Михаил Асен

Михаил Асен IV (Michael Asen IV of Bulgaria; ок. 1322 – 1355, убит в битка) е първородният син на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, дъщеря на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).

Виж Българо-османски войни и Михаил Асен

Младотурска революция

Младотурската революция е държавен преврат в Османската империя през юли 1908 г.

Виж Българо-османски войни и Младотурска революция

Моравско княжество

#пренасочване Моравска Сърбия.

Виж Българо-османски войни и Моравско княжество

Момчил

#виж Момчил войвода.

Виж Българо-османски войни и Момчил

Момчил войвода

Владенията на Момчил към 1340 г. и столицата им Царево (дн. Ксанти) Балканите и Анатолия през 1340 г. Балканите през 1340 г. Момчилов град – средновековната крепост на Пирот Крепостта Перитеор при Арбаджикьой, до ез.

Виж Българо-османски войни и Момчил войвода

Мехмед I

Мехме́д I Челеби́ (Mehmed-i evvel; Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet; ок. 1387 – 26 май 1421 г.) e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г.

Виж Българо-османски войни и Мехмед I

Междусъюзническа война

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Виж Българо-османски войни и Междусъюзническа война

Ихтиман

Ихтима̀н е град в Западна България.

Виж Българо-османски войни и Ихтиман

Иван Асен IV

Цар Иван Асен IV (обявен за „цар“ от баща си, който е бил "велик цар", двете звания могат да се прочетат на снимката) е третият син на цар Иван Александър от първия му брак с дъщерята на българския войвода Иванко Бесараб - Теодора Басараб.

Виж Българо-османски войни и Иван Асен IV

Иван Асен V

Иван Асен V е вторият син на цар Иван Александър и негов съвладетел, роден от втората му съпруга – покръстената еврейка Сара-Теодора.

Виж Българо-османски войни и Иван Асен V

Иван Александър

Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.

Виж Българо-османски войни и Иван Александър

Иван Срацимир

Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.

Виж Българо-османски войни и Иван Срацимир

Иван Шишман

Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.

Виж Българо-османски войни и Иван Шишман

Иван-Александър

#пренасочване Иван Александър.

Виж Българо-османски войни и Иван-Александър

Иванко (деспот)

Иванко е български деспот, владетел на Добруджанското деспотство от 1385 до 1389 г.

Виж Българо-османски войни и Иванко (деспот)

Илинденско-Преображенско въстание

Автономия“, който обявява за началото на въстанието Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Виж Българо-османски войни и Илинденско-Преображенско въстание

Златица

Златѝца е град в Западна България.

Виж Българо-османски войни и Златица

Българска земска войска

Българска земска войска (Болгарское земское войско) е наименование на военни формирования от българи във въоръжените сили на Руската империя, главно от български доброволци, с командири първо за кратко генерал Павел Турчанинов и после капитан Дмитрий Ватикиоти.

Виж Българо-османски войни и Българска земска войска

Български легии в Белград

Паметник на Първата българска легия с образите на Георги Раковски и Васил Левски в парка Ташмайдан, Белград Българските легии в Белград са доброволчески отряди, сформирани от български революционери през 60-те години на XIX век за освобождение на българския народ от османско владичество в сътрудничество със Сърбия и други балкански християнски държави.

Виж Българо-османски войни и Български легии в Белград

Българско опълчение

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници.

Виж Българо-османски войни и Българско опълчение

Българо-влашка война (1384 – 1386)

Българо-влашката война (1384 – 1386) е военен конфликт между Търновското Царство и Княжество Влахия по време на османското нашествие в Балканите.

Виж Българо-османски войни и Българо-влашка война (1384 – 1386)

Браилски бунтове

Браилските бунтове са поредица неуспешни опити от 1841 – 1843 година на българи от Браила и някои други градове на Влашко, Молдова и Бесарабия за прехвърляне на въоръжени групи в Османската империя.

Виж Българо-османски войни и Браилски бунтове

Баязид I

Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.

Виж Българо-османски войни и Баязид I

Батил (Бояна)

Батил (крепост Бояна), позната и като Бойон или Боян е средновековната българска крепост на Бояна от времето на Първото и Второто български царства, останките от която се намират на около 1 км южно от Боянската църква в планината Витоша над днешния едноименен квартал на столицата.

Виж Българо-османски войни и Батил (Бояна)

Бачковски манастир

Главната порта на Бачковския манастир Изглед от северния двор на манастира Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.

Виж Българо-османски войни и Бачковски манастир

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Виж Българо-османски войни и Балканска война

Балкански войни

С името балкански войни се означават 2 войни в новата история на България и на Балканите изобщо.

Виж Българо-османски войни и Балкански войни

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Виж Българо-османски войни и Балкански полуостров

Битка при Питион

Битката при Питион, станала през октомври 1352 г., e първата голяма битка с османските турци в Европа.

Виж Българо-османски войни и Битка при Питион

Битка при Перитор

Битката при Буруград (Перитор) става на 7 юли 1345 между българите и турско-ромейски сили близо до днешното село Арбаджикьой – столицата на българския феодал Момчил в Беломорска Тракия.

Виж Българо-османски войни и Битка при Перитор

Битка при Абдера

Битката при Абдера (Битката при Бистонското Езеро) е сражение между силите на севастократор Момчил и турския флот на Умур Бег, емир на Айдън.

Виж Българо-османски войни и Битка при Абдера

Битка при София (1349)

Битката при София (1349) е сражение между войските на княз Иван Асен IV и Сюлейман паша Гази около София, което завършва с временното отблъскване на османците.

Виж Българо-османски войни и Битка при София (1349)

Битка при Ихтиман

#пренасочване Битка при Ихтиман (1355).

Виж Българо-османски войни и Битка при Ихтиман

Битка при Ихтиман (1355)

Битката при Ихтиман се провежда през 1355 г.

Виж Българо-османски войни и Битка при Ихтиман (1355)

Ботева чета

#виж Чета на Христо Ботев.

Виж Българо-османски войни и Ботева чета

Берлински договор

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.

Виж Българо-османски войни и Берлински договор

Беломорска Тракия

#виж Западна Тракия.

Виж Българо-османски войни и Беломорска Тракия

Въстания в Северозападна България 1833-1841

#пренасочване Въстания в Северозападна България (1833 – 1841).

Виж Българо-османски войни и Въстания в Северозападна България 1833-1841

Въстание в Северозападна България (1850)

Въстанието в Северозападна България, Видинското въстание или Белоградчишкото въстание срещу османската власт, е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България.

Виж Българо-османски войни и Въстание в Северозападна България (1850)

Въстание на Капитан Дядо Никола

Въстанието на Капитан Дядо Никола, или още Дядо-Николово въстание, през 1856 г.

Виж Българо-османски войни и Въстание на Капитан Дядо Никола

Въстание на Константин и Фружин

Въстанието на Константин и Фружин започнало през 1404 или 1408 г.

Виж Българо-османски войни и Въстание на Константин и Фружин

Вълкашин

Вълкашин (Vukašin Mrnjavčević) е средновековен сръбски владетел в периода от 1365 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като Крали Марко.

Виж Българо-османски войни и Вълкашин

Второ търновско въстание

Второто търновско въстание е българско въстание против османската власт през 1686 г., предвождано от търновския болярин Ростислав Стратимирович.

Виж Българо-османски войни и Второ търновско въстание

Второ българско царство

#пренасочване Втора българска държава.

Виж Българо-османски войни и Второ българско царство

Варна

Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Виж Българо-османски войни и Варна

Видин

Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.

Виж Българо-османски войни и Видин

Видинско царство

Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.

Виж Българо-османски войни и Видинско царство

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Виж Българо-османски войни и Влашко

Владислав I

Владислав I (Vladislav I), наричан още Влайку Войвода (Вода) (Vlaicu Vodă), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г.

Виж Българо-османски войни и Владислав I

Велчова завера

Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 година.

Виж Българо-османски войни и Велчова завера

Галиполи (полуостров)

Полуостровът, сниман от сателит Галиполи (Gelibolu; Καλλίπολις) е полуостров в Европейската част на Турция, в Източна Тракия, вилает Чанаккале.

Виж Българо-османски войни и Галиполи (полуостров)

Горноджумайско въстание

Горноджумайското, наричано в миналото и Джумайското въстание или Джумайско-Петричкото въстание, е организиран от Върховния македоно-одрински комитет въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество, състоял се през септември - ноември 1902 година.

Виж Българо-османски войни и Горноджумайско въстание

Голяма турска война

Голямата турска война или Война на Свещената лига е военен конфликт между Османската империя и някои европейски страни, обединени в Свещена лига.

Виж Българо-османски войни и Голяма турска война

Душаново царство

#пренасочване Сръбско царство.

Виж Българо-османски войни и Душаново царство

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Виж Българо-османски войни и Дунав

Дан I

Дан I (Dan I), наричан още Дан Войвода, е пети войвода на Княжество Влахия от 1383 до смъртта си през 1386 г.

Виж Българо-османски войни и Дан I

Димитракиева буна

Димитракиева буна е въстание срещу османската власт в Кулско през 1856 година под влияние на Кримската война (1853 – 1856).

Виж Българо-османски войни и Димитракиева буна

Димотика

Общ изглед над Димотика от крепостта, 2010 г. Стари къщи в Димотика, опрели се на останките от крепостните стена на града, 2010 г. Църквата „Света Богородица Елефтеротрия“ (''Света Богородица Освободителка''), ''построена 1992-1994 г.'' Арменската църква „Свети Георги“ (Сърп Кеворк), под крепостта; долу в ниското Луда река Димотика (Διδυμότειχο, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, Dimetoka, Диметока) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция.

Виж Българо-османски войни и Димотика

Добруджанско деспотство

Карта на България по времето на цар Иван Александър (1331 – 1371) Крепост Калиакра Добруджанското деспотство (наричано още Добруджанско княжество, Добруджански архонат, а също неправилно Карвунско деспотство, Карвунско княжество) е българска държава на територията на съвременна Добруджа, съществувала през 14 век – началото на 15 век.

Виж Българо-османски войни и Добруджанско деспотство

Добротица

Добро̀тица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г.

Виж Българо-османски войни и Добротица

Добродетелна дружина

Добродетелната дружина е обществено-политическа, подчертано русофилска организация на замогнали се български емигранти, на север от река Дунав – главно в Румъния и Русия.

Виж Българо-османски войни и Добродетелна дружина

Договор от Кючук Кайнарджа

#пренасочване Кючуккайнарджийски мирен договор.

Виж Българо-османски войни и Договор от Кючук Кайнарджа

Деспот

#виж Деспот (титла).

Виж Българо-османски войни и Деспот

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Българо-османски войни и Европа

Егейско море

#пренасочване Бяло море.

Виж Българо-османски войни и Егейско море

Лайош I

#виж Лайош I Велики.

Виж Българо-османски войни и Лайош I

Лала Шахин

Лала Шахин паша (Lala Şâhin Paşa) (1330 г. – 1389 г.) е османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.

Виж Българо-османски войни и Лала Шахин

Йоан V Палеолог

Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος; * 1332 г.; † 16 февруари 1391 г.) е византийски император (1341 – 1391), син на Андроник III Палеолог и Анна Савойска, дъщеря на граф Амадей V Савойски.

Виж Българо-османски войни и Йоан V Палеолог

Йоан VI Кантакузин

Йоан VI Кантакузин (Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.

Виж Българо-османски войни и Йоан VI Кантакузин

1344

1344 година (MCCCXLIV).

Виж Българо-османски войни и 1344

1345

Света Богородица.

Виж Българо-османски войни и 1345

1396

България пада под османска власт.

Виж Българо-османски войни и 1396

15 век

15 век започва на 1 януари 1401 г.

Виж Българо-османски войни и 15 век

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г.

Виж Българо-османски войни и 16 век

17 февруари

17 февруари е 48-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Българо-османски войни и 17 февруари

17 век

17 век започва на 1 януари 1601 г.

Виж Българо-османски войни и 17 век

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г.

Виж Българо-османски войни и 18 век

1879

Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.

Виж Българо-османски войни и 1879

19 век

Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.

Виж Българо-османски войни и 19 век

1913

Централната минерална баня в София.

Виж Българо-османски войни и 1913

20 век

20-и век започва на 1 януари 1901 г.

Виж Българо-османски войни и 20 век

20 декември

20 декември е 354-тият ден в годината според григорианския календар (355-и през високосна).

Виж Българо-османски войни и 20 декември

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).

Виж Българо-османски войни и 7 юли

Вижте също

България под османска власт

, Тутракан, Тунджа, Тракия, Твърдко I, Урвич (Кокалянски), Углеша, Умур бег, Хаджиставрева буна, Царство България, Цимпе, Цепина, Чипровско въстание, Чета на Панайот Хитов, Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Четническа акция на Македонския комитет, Черномен, Чепеларска река, Шумен, Шишмановци, Ямбол, Янука, Мурад I, Марица, Мариовска буна, Мадара, Македония (област), Македоно-одринско опълчение, Михаил Асен, Младотурска революция, Моравско княжество, Момчил, Момчил войвода, Мехмед I, Междусъюзническа война, Ихтиман, Иван Асен IV, Иван Асен V, Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман, Иван-Александър, Иванко (деспот), Илинденско-Преображенско въстание, Златица, Българска земска войска, Български легии в Белград, Българско опълчение, Българо-влашка война (1384 – 1386), Браилски бунтове, Баязид I, Батил (Бояна), Бачковски манастир, Балканска война, Балкански войни, Балкански полуостров, Битка при Питион, Битка при Перитор, Битка при Абдера, Битка при София (1349), Битка при Ихтиман, Битка при Ихтиман (1355), Ботева чета, Берлински договор, Беломорска Тракия, Въстания в Северозападна България 1833-1841, Въстание в Северозападна България (1850), Въстание на Капитан Дядо Никола, Въстание на Константин и Фружин, Вълкашин, Второ търновско въстание, Второ българско царство, Варна, Видин, Видинско царство, Влашко, Владислав I, Велчова завера, Галиполи (полуостров), Горноджумайско въстание, Голяма турска война, Душаново царство, Дунав, Дан I, Димитракиева буна, Димотика, Добруджанско деспотство, Добротица, Добродетелна дружина, Договор от Кючук Кайнарджа, Деспот, Европа, Егейско море, Лайош I, Лала Шахин, Йоан V Палеолог, Йоан VI Кантакузин, 1344, 1345, 1396, 15 век, 16 век, 17 февруари, 17 век, 18 век, 1879, 19 век, 1913, 20 век, 20 декември, 7 юли.