Образуване на българската народност и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Образуване на българската народност и Първа българска държава

Образуване на българската народност vs. Първа българска държава

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Кубрат

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.

Кубрат и Образуване на българската народност · Кубрат и Първа българска държава · Виж повече »

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Крум и Образуване на българската народност · Крум и Първа българска държава · Виж повече »

Прабългари

Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, кафтан, номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан. Прабългарите (също първобългари, тюркобългари, или хунобългари) са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.

Образуване на българската народност и Прабългари · Прабългари и Първа българска държава · Виж повече »

Преслав

#пренасочване Велики Преслав.

Образуване на българската народност и Преслав · Преслав и Първа българска държава · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Образуване на българската народност и Плиска · Плиска и Първа българска държава · Виж повече »

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Образуване на българската народност и Омуртаг · Омуртаг и Първа българска държава · Виж повече »

Аспарух

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.

Аспарух и Образуване на българската народност · Аспарух и Първа българска държава · Виж повече »

Аспарухови прабългари

Карта на битката при Онгъла в делтата на река Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На над 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Паметникът на хан Аспарухв Стрелча Хан Аспарухпреминава река Дунав с група прабългари, която е с неустановена численост и произход.

Аспарухови прабългари и Образуване на българската народност · Аспарухови прабългари и Първа българска държава · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Образуване на българската народност и Средновековие · Първа българска държава и Средновековие · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Образуване на българската народност и Самуил · Първа българска държава и Самуил · Виж повече »

Славяни

Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.

Образуване на българската народност и Славяни · Първа българска държава и Славяни · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Образуване на българската народност и София · Първа българска държава и София · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Образуване на българската народност и Тракия · Първа българска държава и Тракия · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Образуване на българската народност и Унгария · Първа българска държава и Унгария · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Образуване на българската народност и Черно море · Първа българска държава и Черно море · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Македония (област) и Образуване на българската народност · Македония (област) и Първа българска държава · Виж повече »

Малка Скития

Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.

Малка Скития и Образуване на българската народност · Малка Скития и Първа българска държава · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Образуване на българската народност · Мизия и Първа българска държава · Виж повече »

Искър

Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.

Искър и Образуване на българската народност · Искър и Първа българска държава · Виж повече »

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.

Българи и Образуване на българската народност · Българи и Първа българска държава · Виж повече »

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Балкански полуостров и Образуване на българската народност · Балкански полуостров и Първа българска държава · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Втора българска държава и Образуване на българската народност · Втора българска държава и Първа българска държава · Виж повече »

Велика България

#пренасочване Стара Велика България.

Велика България и Образуване на българската народност · Велика България и Първа българска държава · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Първа българска държава · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Добруджа и Образуване на българската народност · Добруджа и Първа българска държава · Виж повече »

Етническа група

Етническа група, етнос или народност, е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид.

Етническа група и Образуване на българската народност · Етническа група и Първа българска държава · Виж повече »