Образуване на българската народност и Омуртаг

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Образуване на българската народност и Омуртаг

Образуване на българската народност vs. Омуртаг

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Крум и Образуване на българската народност · Крум и Омуртаг · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Образуване на българската народност и Първа българска държава · Омуртаг и Първа българска държава · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Образуване на българската народност и Плиска · Омуртаг и Плиска · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Образуване на българската народност и София · Омуртаг и София · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Образуване на българската народност и Тракия · Омуртаг и Тракия · Виж повече »

Марица

Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.

Марица и Образуване на българската народност · Марица и Омуртаг · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Образуване на българската народност · България и Омуртаг · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Образуване на българската народност · Византия и Омуртаг · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Омуртаг · Виж повече »