Образуване на българската народност и Тракия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Образуване на българската народност и Тракия

Образуване на българската народност vs. Тракия

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Образуване на българската народност и Османска империя · Османска империя и Тракия · Виж повече »

Римската империя

#виж Римска империя.

Образуване на българската народност и Римската империя · Римската империя и Тракия · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Образуване на българската народност и Черно море · Тракия и Черно море · Виж повече »

Малка Скития

Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.

Малка Скития и Образуване на българската народност · Малка Скития и Тракия · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Образуване на българската народност · Мизия и Тракия · Виж повече »

Места

Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.

Места и Образуване на българската народност · Места и Тракия · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Тракия · Виж повече »