По-бързо от браузъра!Прилики между Образуване на българската народност и Плиска
Образуване на българската народност и Плиска има 11 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Кавказ, Първа българска държава, Преслав, Омуртаг, Аспарух, Русе, Източна Европа, България, Варна, Етническа група.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Образуване на българската народност · Крум и Плиска ·
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Кавказ и Образуване на българската народност · Кавказ и Плиска ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Образуване на българската народност и Първа българска държава · Плиска и Първа българска държава ·
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Образуване на българската народност и Преслав · Плиска и Преслав ·
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Образуване на българската народност и Омуртаг · Омуртаг и Плиска ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Образуване на българската народност · Аспарух и Плиска ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Образуване на българската народност и Русе · Плиска и Русе ·
Източна Европа
Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.
Източна Европа и Образуване на българската народност · Източна Европа и Плиска ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Образуване на българската народност · България и Плиска ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Варна и Образуване на българската народност · Варна и Плиска ·
Етническа група
Етническа група, етнос или народност, е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид.
Етническа група и Образуване на българската народност · Етническа група и Плиска ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Образуване на българската народност и Плиска са по-чести
- Какви са приликите между Образуване на българската народност и Плиска
Сравнение между Образуване на българската народност и Плиска
Образуване на българската народност има 98 връзки, докато Плиска има 65. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 6.75% = 11 / (98 + 65).
Препратки
Тази статия показва връзката между Образуване на българската народност и Плиска. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
