Прилики между Образуване на българската народност и Прабългари
Образуване на българската народност и Прабългари има 22 общи неща (в Юнионпедия): Кубрат, Крум, Кавказ, Първа българска държава, Плиска, Аспарух, Славяни, София, Тракия, Централна Азия, Черно море, Македония (област), Малка Скития, Монголия, Източна Европа, Българи, България, Византия, Волга, Велика България, Дунав, Дунавска България.
Кубрат
Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.
Кубрат и Образуване на българската народност · Кубрат и Прабългари ·
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Образуване на българската народност · Крум и Прабългари ·
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Кавказ и Образуване на българската народност · Кавказ и Прабългари ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Образуване на българската народност и Първа българска държава · Прабългари и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Образуване на българската народност и Плиска · Плиска и Прабългари ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Образуване на българската народност · Аспарух и Прабългари ·
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.
Образуване на българската народност и Славяни · Прабългари и Славяни ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Образуване на българската народност и София · Прабългари и София ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Образуване на българската народност и Тракия · Прабългари и Тракия ·
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Образуване на българската народност и Централна Азия · Прабългари и Централна Азия ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Образуване на българската народност и Черно море · Прабългари и Черно море ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Образуване на българската народност · Македония (област) и Прабългари ·
Малка Скития
Древни градове и колонии в ''Scythia Minor'' Малка Скития (Scythia Minor) е античното означение на днешна Добруджа.
Малка Скития и Образуване на българската народност · Малка Скития и Прабългари ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Монголия и Образуване на българската народност · Монголия и Прабългари ·
Източна Европа
Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.
Източна Европа и Образуване на българската народност · Източна Европа и Прабългари ·
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Българи и Образуване на българската народност · Българи и Прабългари ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Образуване на българската народност · България и Прабългари ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Образуване на българската народност · Византия и Прабългари ·
Волга
Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.
Волга и Образуване на българската народност · Волга и Прабългари ·
Велика България
#пренасочване Стара Велика България.
Велика България и Образуване на българската народност · Велика България и Прабългари ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Прабългари ·
Дунавска България
#виж Първа българска държава.
Дунавска България и Образуване на българската народност · Дунавска България и Прабългари ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Образуване на българската народност и Прабългари са по-чести
- Какви са приликите между Образуване на българската народност и Прабългари
Сравнение между Образуване на българската народност и Прабългари
Образуване на българската народност има 98 връзки, докато Прабългари има 183. Тъй като те са по-чести 22, индекса Jaccard е 7.83% = 22 / (98 + 183).
Препратки
Тази статия показва връзката между Образуване на българската народност и Прабългари. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: