По-бързо от браузъра!Прилики между Образуване на българската народност и Самуил
Образуване на българската народност и Самуил има 13 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Първа българска държава, Плиска, Асеневци, София, Северна Македония, Тракия, Унгария, Филипопол, Македония (област), Византия, Дунав, Епир.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Образуване на българската народност · Крум и Самуил ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Образуване на българската народност и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Образуване на българската народност и Плиска · Плиска и Самуил ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и Образуване на българската народност · Асеневци и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Образуване на българската народност и София · Самуил и София ·
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Образуване на българската народност и Северна Македония · Самуил и Северна Македония ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Образуване на българската народност и Тракия · Самуил и Тракия ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Образуване на българската народност и Унгария · Самуил и Унгария ·
Филипопол
Филипопол е едно от древните имена на днешния Пловдив, което е било най-разпространено през вековете.
Образуване на българската народност и Филипопол · Самуил и Филипопол ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Образуване на българската народност · Македония (област) и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Образуване на българската народност · Византия и Самуил ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Самуил ·
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Епир и Образуване на българската народност · Епир и Самуил ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Образуване на българската народност и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Образуване на българската народност и Самуил
Сравнение между Образуване на българската народност и Самуил
Образуване на българската народност има 98 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 4.59% = 13 / (98 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Образуване на българската народност и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
