Съдържание
25 отношения: V век пр. Хр., Политика, Персия, Атика, Африка, Азия, Анаксимандър, Стефан Византийски, Средиземно море, Скити, Херодот, Черно море, Милет, История, История (Херодот), География, Древна Гърция, Дарий I, Диодор, Европа, Енциклопедия Британика, Логограф (история), Йонийско въстание, 478 пр.н.е., 540 пр.н.е..
- Древногръцки географи
- Починали през 470-те години пр.н.е.
- Родени през 550-те години пр.н.е.
V век пр. Хр.
#виж 5 век пр.н.е.
Виж Хекатей от Милет и V век пр. Хр.
Политика
Политическа реч Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, осъществява се организиран контрол над населението.
Виж Хекатей от Милет и Политика
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Атика
Атика (Αττική, Атики – крайбрежна страна) е една от 13-те области на Република Гърция, с обща площ 3808 км2, което представлява 2,9% от общата площ на страната.
Африка
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Анаксимандър
Анаксимандър (на гръцки: Άναξἰμανδρος) от Милет е древногръцки, предсократически философ, ученик на Талес и живее в Милет.
Виж Хекатей от Милет и Анаксимандър
Стефан Византийски
Стефан Византийски (Stephanos Byzantios, Stephanus Byzantinus, fl.: VІ в. сл. Хр.) е късноантичен гръцки граматик и географ.
Виж Хекатей от Милет и Стефан Византийски
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Хекатей от Милет и Средиземно море
Скити
Скития (1 век пр.н.е) Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург) В.М. Васнецов, 1881 Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Виж Хекатей от Милет и Херодот
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Виж Хекатей от Милет и Черно море
Милет
Милет (Milet, на гръцки Μίλητος) е древногръцки град на западния бряг на Мала Азия или Анадола (днешна Турция), близо до устието на река Меандър в Кария.
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
Виж Хекатей от Милет и История
История (Херодот)
„История“ (или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.
Виж Хекатей от Милет и История (Херодот)
География
Физическа карта на света География (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) или остарелите думи землеописание, земеописание е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планетата Земя.
Виж Хекатей от Милет и География
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Виж Хекатей от Милет и Древна Гърция
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.
Виж Хекатей от Милет и Дарий I
Диодор
#виж Диодор Сицилийски.
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Енциклопедия Британика
„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.) Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава.
Виж Хекатей от Милет и Енциклопедия Британика
Логограф (история)
Логограф (от древногръцки λογογράφος, logographos, съставено от λόγος, logos, тук със значение „разказ“ или „проза“ и γράφω, grapho, „пиша“) в историографията се наричат гръцките автори и хроникьори от времето преди Херодот, „бащата на историята“.
Виж Хекатей от Милет и Логограф (история)
Йонийско въстание
Йонийското въстание (Ιωνική Επανάσταση) е бунт на малоазийските и кипърските гърци по време на персийското управление, което трае между 499 и 493 г.
Виж Хекатей от Милет и Йонийско въстание
478 пр.н.е.
#виж 5 век пр.н.е.
Виж Хекатей от Милет и 478 пр.н.е.
540 пр.н.е.
#виж 540 г. пр.н.е.
Виж Хекатей от Милет и 540 пр.н.е.
Вижте също
Древногръцки географи
- Агатархид
- Андростен Тасоски
- Аристобул Касандрийски
- Дикеарх
- Ератостен
- Исидор Харакски
- Клавдий Птолемей
- Марин Тирски
- Мегастен
- Павзаний
- Питей
- Посидоний
- Скилак
- Скимн
- Страбон
- Хекатей от Милет
- Хипарх
Починали през 470-те години пр.н.е.
- Археанакт
- Ефиалт (предател)
- Ксантип
- Ксенофан
- Хекатей от Милет
- Хераклит
Родени през 550-те години пр.н.е.
- Бимбисара
- Дарий I
- Милтиад Младши
- Симонид
- Хекатей от Милет