Съдържание
39 отношения: Канопус, Пританея, Панетий Родоски, Платон, Астрономия, Атина, Аристотел, Александрия, Антична философия, Апамея, Рим, Римска империя, Родос, Съждение, Страбон, Стоицизъм, Сирия (римска провинция), Слънце, Марк Тулий Цицерон, Месопотамия (римска провинция), Иран, Западна философия, Зевс, Земята, Гърция, География, Древна Гърция, Ератостен, Луна, 1 век пр.н.е., 117 г. пр.н.е., 135 г. пр.н.е., 138 пр.н.е., 19 век, 51 г. пр.н.е., 78 пр.н.е., 86 г. пр.н.е., 87 г. пр.н.е., 95 пр.н.е..
- Геодезисти
- Древногръцки астрономи
- Древногръцки географи
- Древногръцки математици
- Починали през 50-те години пр.н.е.
- Родени през 130-те години пр.н.е.
- Сирийски философи
- Стоици
Канопус
Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус.
Пританея
Пританея (πρυτάνεις; πρύτανις, prytanis) е бил главният изпълнителен орган на булетата в Древна Атина.
Панетий Родоски
Панетий Родоски (Panaitios; лат.: Panaetius, Panäz; * 180 пр.н.е., о-в Родос; † 110 пр.н.е.) e философ стоик от Родос.
Виж Посидоний и Панетий Родоски
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
Антична философия
Античната философия е период от историята на философията, който обхваща около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век.
Виж Посидоний и Антична философия
Апамея
Апамея (Apamea, Qal’at al-Mudik, آفاميا, Afāmya; Απάμεια της Συρίας) е древен град в Северна Сирия на река Оронт.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Посидоний и Рим
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Посидоний и Римска империя
Родос
Родос (Ρόδος; Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море.
Съждение
В логиката, съждението или пропозицията е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет.
Страбон
Страбон (Στράβων) е древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.
Стоицизъм
Бюст на Зенон от Китион, смятан за основател на стоицизма. Стоицизъм (от гръцки: Στωικισμός) е школа на елинистическата философия, основана в Атинската агора от Зенон от Китион през IV – III век пр.н.е.
Сирия (римска провинция)
Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.
Виж Посидоний и Сирия (римска провинция)
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Марк Тулий Цицерон
#виж Цицерон.
Виж Посидоний и Марк Тулий Цицерон
Месопотамия (римска провинция)
Византийска Месопотамия в 400 г. Месопотамия (Mesopotamia) е наименованието на две провинции на Римската империя, съществували по различно време и с различен географски обхват.
Виж Посидоний и Месопотамия (римска провинция)
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Виж Посидоний и Иран
Западна философия
Западната философия е понятие, с което се обозначава философската мисъл на Западния свят.
Виж Посидоний и Западна философия
Зевс
Зевс (Ζεύς), наричан още гръмовержец, в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят.
Виж Посидоний и Зевс
Земята
#виж Земя.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
География
Физическа карта на света География (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) или остарелите думи землеописание, земеописание е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планетата Земя.
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Ератостен
Ератостен е математик, географ и астроном в Елинистичен Египет.
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Виж Посидоний и Луна
1 век пр.н.е.
Въстанието на Спартак.
117 г. пр.н.е.
117 (сто и седемнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Посидоний и 117 г. пр.н.е.
135 г. пр.н.е.
135 (сто тридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Посидоний и 135 г. пр.н.е.
138 пр.н.е.
#виж 138 г. пр.н.е.
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
51 г. пр.н.е.
51 (петдесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
78 пр.н.е.
#виж 78 г. пр.н.е.
86 г. пр.н.е.
86 (осемдесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
87 г. пр.н.е.
87 (осемдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
95 пр.н.е.
#виж 95 г. пр.н.е.
Вижте също
Геодезисти
- Вилеброрд Снелиус
- Ератостен
- Йосиф Шнитер
- Посидоний
Древногръцки астрономи
- Агрипа (астроном)
- Анаксимандър
- Аполоний Пергски
- Арат от Соли
- Аристарх Самоски
- Атал Родоски
- Евдокс от Книд
- Ератостен
- Клавдий Птолемей
- Конон Самоски
- Менелай (математик)
- Питей
- Посидоний
- Созиген
- Талес
- Теон Александрийски
- Хипарх
Древногръцки географи
- Агатархид
- Андростен Тасоски
- Аристобул Касандрийски
- Дикеарх
- Ератостен
- Исидор Харакски
- Клавдий Птолемей
- Марин Тирски
- Мегастен
- Павзаний
- Питей
- Посидоний
- Скилак
- Скимн
- Страбон
- Хекатей от Милет
- Хипарх
Древногръцки математици
- Анаксагор
- Антифонт
- Аристарх Самоски
- Аристотел
- Архит
- Атал Родоски
- Демокрит
- Диофант
- Евдокс от Книд
- Клавдий Птолемей
- Конон Самоски
- Ктесибий
- Леодамант Тасоски
- Никомах Гераски
- Посидоний
- Прокъл (философ)
- Теон Александрийски
- Трасил от Мендес
- Хипарх
- Хризип
Починали през 50-те години пр.н.е.
- Квинт Цецилий Метел Кретик
- Клеопатра (Понт)
- Лукул
- Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)
- Марк Теренций Варон Лукул
- Посидоний
- Секст Проперций
- Сурена
- Тит Лукреций Кар
- Филип II Филоромей
Родени през 130-те години пр.н.е.
- Антиох от Аскалон
- Гай Юлий Цезар Страбон Вописк
- Гней Помпей Страбон
- Квинт Цецилий (лихвар)
- Клеопатра Селена I
- Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.)
- Луций Юлий Цезар (консул 90 пр.н.е.)
- Марк Порций Катон Салониан Млади
- Посидоний
- Юлия Цезарис (съпруга на Марий)
Сирийски философи
- Дамасций
- Николай Дамаски
- Посидоний
- Ямблих
Стоици
- Антипатър от Тарс
- Антипатър от Тир
- Аполодор
- Аполодор от Селевкия
- Аристон Хиоски
- Диоген Вавилонски
- Диоскурид (философ)
- Зенон от Китион
- Зенон от Тарс
- Клеант
- Кратет от Малос
- Марк Аврелий
- Панетий Родоски
- Пантен
- Персей от Китион
- Посидоний
- Сфер Боспорски
- Херил Картагенски
- Хермагор Амфиполски
- Хризип