Съдържание
52 отношения: Magister militum, Кастин, Консул (Древен Рим), Прокопий Кесарийски, Превземане на Рим (455), Павия, Павел Дякон, Плячкосването на Рим (410), Плацидия, Петроний Максим, Пелагия, Атила, Арморика, Аквилея, Аларих I, Ругила, Равена, Ренат Профутур Фригерид, Стилихон, Силистра, Сома, Теодосий II, Филосторгий, Флавий Хонорий, Флавий Гауденций, Медиолан, Италия, Западна Римска империя, Зосим, България, Битка на Каталаунските поля, Битка при Каталунските поля, Бонифаций (генерал), Валентиниан III, Византия, Византийска империя, Верона, Григорий Турски, Григорий Турский, Гауденций (син на Аеций), Гала Плацидия, Галия, Древен Рим, Долна Мизия, Лъв I (папа), Лициния Евдоксия, Йорданес, Йоан (римски император), Йоан Антиохийски, 21 септември, ... Разширете индекс (2 Повече ▼) »
- История на Силистра
- Починали през 454 година
- Родени през 390-те години
- Силистренци
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
Виж Флавий Аеций и Magister militum
Кастин
Флавий Кастин (Flavius Castinus) е patricius, военачалник и консул на Западната Римска империя през 5 век.
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Флавий Аеций и Консул (Древен Рим)
Прокопий Кесарийски
Прокопий Кесарийски (Προκόπιος; Procopius, ок. 500 г. – ок. 565 г.) е бележит източноримски учен от семейството на Прокопиите.
Виж Флавий Аеций и Прокопий Кесарийски
Превземане на Рим (455)
#пренасочване Разграбване на Рим (455).
Виж Флавий Аеций и Превземане на Рим (455)
Павия
Павѝя (Pavìa) е италиански град и община в областта Ломбардия, на река Тичино.
Павел Дякон
Павел Дякон (Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus; * 720 г. във Фриули, Италия, † 799 г. в Монтекасино) е теолог, историк и поет.
Виж Флавий Аеций и Павел Дякон
Плячкосването на Рим (410)
#пренасочване Разграбване на Рим (410).
Виж Флавий Аеций и Плячкосването на Рим (410)
Плацидия
Плацидия (Placidia; * 435 г.; † 480 г.) е дъщеря на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия и съпруга на император Олибрий и като такава регентка на Западната Римска империя.
Петроний Максим
Флавий Петроний Максим (лат. Flavius Petronius Maximus) – римски император, на власт близо един месец от 17 март до 22 април 455 г.
Виж Флавий Аеций и Петроний Максим
Пелагия
Пелагия (Pelagia, Pelegia; floruit 429 – 451) e вестготка и арианка.
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Арморика
Римската географска област Арморика. Арморика в древността е област в западна Европа, част от западна Галия.
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
Ругила
#пренасочване Руа.
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Ренат Профутур Фригерид
Ренат Профутур Фригерид (Renatus Profuturus Frigeridus; около 450 г.) е римски историк от късноримската епоха вероятно през 5 век.
Виж Флавий Аеций и Ренат Профутур Фригерид
Стилихон
Флавий Стилихон (Flavius Stilicho, понякога споменаван като Стиликон) е високопоставен военачалник (magister utriusque militiae) и патриций на Западната римска империя, който е с полуварварски произход.
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Сома
Карта на водосборния басейн на Сома Сома (Somme) е река в Северна Франция (департаменти Ен и Сома), вливаща се в протока Ламанш на Атлантическия океан.
Теодосий II
Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
Виж Флавий Аеций и Теодосий II
Филосторгий
Филосторгий (Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.
Виж Флавий Аеций и Филосторгий
Флавий Хонорий
#виж Хонорий (император).
Виж Флавий Аеций и Флавий Хонорий
Флавий Гауденций
Флавий Гауденций (Flavius Gaudentius или само Gaudentius; † 432 г.) е баща на известния римски военачалник (magister militum) Флавий Аеций.
Виж Флавий Аеций и Флавий Гауденций
Медиолан
#виж Милано.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Флавий Аеций и Западна Римска империя
Зосим
Зосим е римски историк от края на 5 век.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Битка на Каталаунските поля
#виж Битка на Каталаунските полета.
Виж Флавий Аеций и Битка на Каталаунските поля
Битка при Каталунските поля
#виж Битка на Каталаунските полета.
Виж Флавий Аеций и Битка при Каталунските поля
Бонифаций (генерал)
Бонифаций (Bonifatius, Bonifacius; † 432) е западноримски военачалник и патриций през 5 век.
Виж Флавий Аеций и Бонифаций (генерал)
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
Виж Флавий Аеций и Валентиниан III
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Флавий Аеций и Византийска империя
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
Григорий Турски
Страница от ''Десет книги истории'' Григорий Турски (Grégoire de Tours; Gregorius Turonensis; Gregor von Tours, Georgius Florentius; * 30 ноември 538 г. или 539 г. в Риом до Клермонт-Феранд, регион Оверн † вер.
Виж Флавий Аеций и Григорий Турски
Григорий Турский
#пренасочване Григорий Турски.
Виж Флавий Аеций и Григорий Турский
Гауденций (син на Аеций)
Гауденций (Gaudentius; * 440; Рим) е син на генерал Флавий Аеций и Пелагия (вдовица на генерал Бонифаций).
Виж Флавий Аеций и Гауденций (син на Аеций)
Гала Плацидия
Елия Гала Плацидия (Aelia Galla Placidia) e дъщеря на римския император Теодосий I и Гала, внучка на Валентиниан I и Юстина, Августа, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя.
Виж Флавий Аеций и Гала Плацидия
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
Виж Флавий Аеций и Долна Мизия
Лъв I (папа)
Лъв I (Leo PP.) известен и като Лъв Велики, (390-10 ноември 461) - римски папа от 29 септември 440 г.
Виж Флавий Аеций и Лъв I (папа)
Лициния Евдоксия
Лициния Евдоксия (Licinia Eudoxia; * 422; † 462) е римска императрица.
Виж Флавий Аеций и Лициния Евдоксия
Йорданес
Йорданес е остготски историк от 6 век, живял в Мизия.
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
Виж Флавий Аеций и Йоан (римски император)
Йоан Антиохийски
Йоан Антиохийски (Johannes von Antiochia) е късноантичен историк – хронист от 7 век.
Виж Флавий Аеций и Йоан Антиохийски
21 септември
21 септември е 264-тият ден в годината според григорианския календар (265-и през високосна година).
Виж Флавий Аеций и 21 септември
23 октомври
23 октомври е 296-ият ден в годината според григорианския календар (297-и през високосна).
Виж Флавий Аеций и 23 октомври
408
Хуните навлизат в Тракия.
Вижте също
История на Силистра
- XI Клавдиев легион
- Битка при Дръстър (968)
- Елиезер Папо
- Малкочоглу
- Меджиди табия
- Обсада на Дръстър (971)
- Обсада на Силистра (1854)
- Партений Павлович
- Силистренски еялет
- Флавий Аеций
Починали през 454 година
- Елак
- Флавий Аеций
Родени през 390-те години
- Елия Пулхерия
- Маркиан
- Петроний Максим
- Теодорит Кирски
- Тонантий Фереол
- Флавий Аеций
Силистренци
- Бисер Киров
- Веселин Методиев
- Денислав Калчев
- Елиезер Папо
- Йълдъз Ибрахимова
- Константина Кунева
- Марсел Дину
- Момчил Неков
- Орфи
- Павел Цветков
- Партений Павлович
- Стефан Ременков
- Тита (певица)
- Филиз Хюсменова
- Флавий Аеций