По-бързо от браузъра!
7 отношения: Касиодор, Теодорих Велики, Мизия, История, Гетика, 551, 6 век.
Касиодор
Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.
New!!: Йорданес и Касиодор · Виж повече »
Теодорих Велики
ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).
New!!: Йорданес и Теодорих Велики · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Йорданес и Мизия · Виж повече »
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
New!!: Йорданес и История · Виж повече »
Гетика
Гетика (Getica) или De origine actibusque Getarum („За произхода и делата на гетите“) e главното произведение на късноантичния готски историк Йорданес († след 552 г.), живял през VІ век в Източната Римска империя.
New!!: Йорданес и Гетика · Виж повече »
551
Няма описание.
New!!: Йорданес и 551 · Виж повече »
6 век
VІ век започва на 1 януари 501 г.
New!!: Йорданес и 6 век · Виж повече »
