Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Хърватско кралство

Index Хърватско кралство

Земите на бъдещото Хърватско кралство 800 г. след заселването на хървати и сърби на Балканите – виж и сръбски земи Кралство Хърватия (Regnum Croatiae; Kraljevina Hrvatska, Hrvatsko Kraljevstvo) е средновековна държава (925 – 1102) на Балканите.

Съдържание

  1. 51 отношения: Крешимир I, Крешимир III, Каликст III, Калман, Княз, Книн, Константинопол, Петър Крешимир IV, Обсада на Белград (1456), Арпади, Стефан I Крешимирович, Стефан II (Хърватска), Стефан Държислав, Средновековие, Срем (област), Светослав Суроня, Сисак, Симеон I, Славония, Солин, Търпимир II, Търпимировичи, Томислав, Хърватски събор, Хърватско-унгарска уния, Хабсбурги, Шибеник, Михайло Крешимир II, Мирослав Хърватски, Монархия, История на Хърватия, Башчанска плоча, Балкани, Балканите, Бан (титла), Битка при Мохач (1526), Биоград на Мору, Виена, Григорий VII, Гоислав I, Драва, Димитър Звонимир, Европа, Лъв X, Ласло I, Лайош II, Йоан X (папа), Йозеф II, 16 век, 17 век, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »

Крешимир I

Крешимир I е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от около 935 до 945 г.

Виж Хърватско кралство и Крешимир I

Крешимир III

Крешимир III е хърватски крал от рода Търпимировичи царувал между 1000 г.

Виж Хърватско кралство и Крешимир III

Каликст III

Каликст III е римски папа от 8 април 1455 до 6 август 1458 г.

Виж Хърватско кралство и Каликст III

Калман

#пренасочване Калман Книжник.

Виж Хърватско кралство и Калман

Княз

Княз е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер.

Виж Хърватско кралство и Княз

Книн

Книн е град в Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Книн

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Виж Хърватско кралство и Константинопол

Петър Крешимир IV

Петър Крешимир IV е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 1058 г.

Виж Хърватско кралство и Петър Крешимир IV

Обсада на Белград (1456)

Готическа фреска на Обсадата на Белград /Nándorfehérvár/ в Църквата на непорочното зачатие на Дева Мария в Оломоуц (Чехия) от 1468 година е вероятно най-старото изображение на битката.

Виж Хърватско кралство и Обсада на Белград (1456)

Арпади

Арпади (Árpádok; Arpadovići; Arpádovci) са династия князе (от 1000 г. крале) на Унгария, управлявали от края на 9 век до 1301 година.

Виж Хърватско кралство и Арпади

Стефан I Крешимирович

Стефан I Крешимирович е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 1030 г.

Виж Хърватско кралство и Стефан I Крешимирович

Стефан II (Хърватска)

#пренасочване Стефан II (Хърватия).

Виж Хърватско кралство и Стефан II (Хърватска)

Стефан Държислав

Стефан Държислав е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал страната от 969 г.

Виж Хърватско кралство и Стефан Държислав

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Виж Хърватско кралство и Средновековие

Срем (област)

#пренасочване Срем.

Виж Хърватско кралство и Срем (област)

Светослав Суроня

Светослав Суроня е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 997 г.

Виж Хърватско кралство и Светослав Суроня

Сисак

Крепостта на Сисак Сисак (Sisak) е град в Хърватия, административен център на Сисашко-мославската жупания.

Виж Хърватско кралство и Сисак

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Виж Хърватско кралство и Симеон I

Славония

Славония (Slavonija; Славонија; Slawonien; Szlavónia) е историко-географска област в Източна Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Славония

Солин

Солин е град в Южна Хърватия, в областта Далмация.

Виж Хърватско кралство и Солин

Търпимир II

Търпимир II е хърватски крал, наследил Томислав в 928 г.

Виж Хърватско кралство и Търпимир II

Търпимировичи

Търпимировичи са хърватски аристократичен род, управлявал с известни прекъсвания Хърватия от 845 до 1091 г.

Виж Хърватско кралство и Търпимировичи

Томислав

Томислав е хърватски владетел от второто и третото десетилетие на X век, сочен за обединител и първи крал на Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Томислав

Хърватски събор

Хърватският събор (Hrvatski sabor) е представителното тяло на хърватските граждани и носител на законодателната власт в Република Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Хърватски събор

Хърватско-унгарска уния

Хърватско-унгарската уния е лична уния на Хърватското кралство и Кралство Унгария.

Виж Хърватско кралство и Хърватско-унгарска уния

Хабсбурги

Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.

Виж Хърватско кралство и Хабсбурги

Шибеник

Шибеник (Šibenik; Sebenico) е град в Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Шибеник

Михайло Крешимир II

Михайло Крешимир II е хърватски крал от рода Търпимировичи.

Виж Хърватско кралство и Михайло Крешимир II

Мирослав Хърватски

Мирослав е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал от 945 до смъртта си през 949 г.

Виж Хърватско кралство и Мирослав Хърватски

Монархия

Монархия (μοναρχία – „единовластие“: от μονος – „един“ и αρχειν – „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице – монарха (крал, цар, султан, емир, падишахи пр.).

Виж Хърватско кралство и Монархия

История на Хърватия

Историята на Хърватия от идването на хърватите на Балканския полуостров до края на Първата световна война, може условно да се раздели на четири основни периода.

Виж Хърватско кралство и История на Хърватия

Башчанска плоча

Башчанската плоча е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.

Виж Хърватско кралство и Башчанска плоча

Балкани

#виж Балкански полуостров.

Виж Хърватско кралство и Балкани

Балканите

#виж Балкански полуостров.

Виж Хърватско кралство и Балканите

Бан (титла)

Бан е средновековна титла на владетел (или управител) на област главно при южните славяни, както и в Унгарското кралство, Хърватия, Трансилвания, Влашко и Албания.

Виж Хърватско кралство и Бан (титла)

Битка при Мохач (1526)

Битката при Мохач (Mohácsi csata; Mohaç Muharebesi) е последната битка от Османско-унгарските войни.

Виж Хърватско кралство и Битка при Мохач (1526)

Биоград на Мору

Биоград на Мору (Biograd na Moru; Zaravecchia; Tengerfehérvár) е град в Далмация, Хърватия.

Виж Хърватско кралство и Биоград на Мору

Виена

Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.

Виж Хърватско кралство и Виена

Григорий VII

Григорий VII е римски папа в периода 22 април 1073 г.

Виж Хърватско кралство и Григорий VII

Гоислав I

Гоислав I е хърватски крал от рода Търпимировичи управлявал Хърватското кралство от 1000 г.

Виж Хърватско кралство и Гоислав I

Драва

Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав.

Виж Хърватско кралство и Драва

Димитър Звонимир

Димитър Звонимир (Dmitar Zvonimir; Demetrius Sunimirio; † 20 април 1089 г.) е крал на Хърватия от 8 октомври 1076 до смъртта си през 1089 г.

Виж Хърватско кралство и Димитър Звонимир

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Хърватско кралство и Европа

Лъв X

Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.

Виж Хърватско кралство и Лъв X

Ласло I

Свети Ласло I (I.) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите.

Виж Хърватско кралство и Ласло I

Лайош II

Лайош Ягиелонски или Лайош II (Ludvík Jagellonský; II.; * 1506, † 1526), e крал на Бохемия и крал на Унгария и Хърватия през периода 1516 – 1526 г.

Виж Хърватско кралство и Лайош II

Йоан X (папа)

Йоан X (Ioannes PP.) е римски папа с четиринадесетгодишен понтификат през десети век.

Виж Хърватско кралство и Йоан X (папа)

Йозеф II

Йозеф II (Joseph II) е император на Свещената Римска империя в периода 1765 – 1790, както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария (под име Йожеф II – II.).

Виж Хърватско кралство и Йозеф II

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г.

Виж Хърватско кралство и 16 век

17 век

17 век започва на 1 януари 1601 г.

Виж Хърватско кралство и 17 век

1790

1790 (хиляда седемстотин и деветдесета) година (MDCCXC) е.

Виж Хърватско кралство и 1790

, 1790.