По-бързо от браузъра!
48 отношения: Кюстендил, Панония, Полша, Печка патриаршия, Асен Василиев, Арсений IV Йованович, Архиепископ, Австрия, Австро-Унгария, Албания, Неманичи, Русия, Рилски манастир, Сърбия, Стефан Душан, Самоков, Свещена Римска империя, Търновско царство, Турция, Тракия, Трансилвания, Тесалия, Унгария, Христофор Жефарович, Хронос, Хабсбурги, Херцеговина, Царството на славяните, Мавро Орбини, Македония (област), Мизия, Минерва, Москва, Молдавия, Мехомия, История на България (Блазиус Клайнер), Индекс на забранените книги, България, Балкани, Босна (област), Бесарабия, Виена, Влахия, Венеция, Дардания (Европа), Дакия, Далмация, 1741.
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
New!!: Стематография и Кюстендил · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Стематография и Панония · Виж повече »
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
New!!: Стематография и Полша · Виж повече »
Печка патриаршия
Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.
New!!: Стематография и Печка патриаршия · Виж повече »
Асен Василиев
Асен Василиев Петров е виден български изкуствовед и художник, професор, народен деятел на изкуството, герой на социалистическия труд, почетен гражданин на Кюстендил, член на Съюза на българските художници.
New!!: Стематография и Асен Василиев · Виж повече »
Арсений IV Йованович
Арсений IV Йованович Шакабента (Арсеније IV Јовановић Шакабента) е печки патриархи първи предстоятел само на Карловачката митрополия в Сремски Карловци.
New!!: Стематография и Арсений IV Йованович · Виж повече »
Архиепископ
В християнството, архиепископ е издигнат епископ.
New!!: Стематография и Архиепископ · Виж повече »
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
New!!: Стематография и Австрия · Виж повече »
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
New!!: Стематография и Австро-Унгария · Виж повече »
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
New!!: Стематография и Албания · Виж повече »
Неманичи
Неманичите или Неманчите са средновековна сръбска династия управлявала Рашка.
New!!: Стематография и Неманичи · Виж повече »
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
New!!: Стематография и Русия · Виж повече »
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
New!!: Стематография и Рилски манастир · Виж повече »
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Стематография и Сърбия · Виж повече »
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
New!!: Стематография и Стефан Душан · Виж повече »
Самоков
Са̀моков е град в Югозападна България.
New!!: Стематография и Самоков · Виж повече »
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
New!!: Стематография и Свещена Римска империя · Виж повече »
Търновско царство
#виж Втора българска държава.
New!!: Стематография и Търновско царство · Виж повече »
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
New!!: Стематография и Турция · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Стематография и Тракия · Виж повече »
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
New!!: Стематография и Трансилвания · Виж повече »
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
New!!: Стематография и Тесалия · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Стематография и Унгария · Виж повече »
Христофор Жефарович
Христофор Жефарович (Hristofor Žefarović; Христофор Жефаровиќ) е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.
New!!: Стематография и Христофор Жефарович · Виж повече »
Хронос
Хронос (Χρόνος) е споменат във философските схващания отпреди ерата на Сократ, като олицетворение на времето.
New!!: Стематография и Хронос · Виж повече »
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
New!!: Стематография и Хабсбурги · Виж повече »
Херцеговина
Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.
New!!: Стематография и Херцеговина · Виж повече »
Царството на славяните
„В царството на славяните“ или „Царството на славяните“ е произведение на бенедектинския монахот далматински произход Мавро Орбини (дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден) на остров Света Мария.
New!!: Стематография и Царството на славяните · Виж повече »
Мавро Орбини
Заглавна страница на „Царството на славяните“ Мавро Орбини (средата на 16 век – 1614) е писател, преводач, идеолог и историк.
New!!: Стематография и Мавро Орбини · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Стематография и Македония (област) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Стематография и Мизия · Виж повече »
Минерва
Минерва е дъщеря на Юпитер, древноримска девствена богиня на мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на занаятите, изкуствата и науките, почитана още като Медика (Лечителка).
New!!: Стематография и Минерва · Виж повече »
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
New!!: Стематография и Москва · Виж повече »
Молдавия
#виж Молдова (област).
New!!: Стематография и Молдавия · Виж повече »
Мехомия
#виж Разлог.
New!!: Стематография и Мехомия · Виж повече »
История на България (Блазиус Клайнер)
„Историята на България“ от Блазиус Клайнер е история на България, предхождаща и независимо написана от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
New!!: Стематография и История на България (Блазиус Клайнер) · Виж повече »
Индекс на забранените книги
Издание на ''„Индекса“'' от средата на 16 век „Индекс на забранените книги“ (Index Librorum Prohibitorum) е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове.
New!!: Стематография и Индекс на забранените книги · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Стематография и България · Виж повече »
Балкани
#виж Балкански полуостров.
New!!: Стематография и Балкани · Виж повече »
Босна (област)
#пренасочване Босна.
New!!: Стематография и Босна (област) · Виж повече »
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
New!!: Стематография и Бесарабия · Виж повече »
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
New!!: Стематография и Виена · Виж повече »
Влахия
#виж Влашко.
New!!: Стематография и Влахия · Виж повече »
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
New!!: Стематография и Венеция · Виж повече »
Дардания (Европа)
Дардания е историческа област на Балканите, римска и византийска провинция (3 – 4 век).
New!!: Стематография и Дардания (Европа) · Виж повече »
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
New!!: Стематография и Дакия · Виж повече »
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
New!!: Стематография и Далмация · Виж повече »
1741
Няма описание.
New!!: Стематография и 1741 · Виж повече »
