Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Руско-турска война (1877 – 1878)

Index Руско-турска война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Съдържание

  1. 194 отношения: Карс, Карл Детроа, Карол I, Карол I (Румъния), Кавказ, Кавказки фронт, Кишинев, Кипър, Княжество Сърбия, Княжество Черна гора, Княжество България, Пътят към София (филм), Пьотър Вановски, Преден отряд, Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход, Преминаване на Троянския отряд през Стара планина, Преминаване на Южния отряд през Стара планина, Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина, Павел Карцов, Павел Зотов, Пирот, Плевен, Понтонен мост, Освобождение на България, Осман паша, Османска армия, Османска империя, Орханийска армия, Обсада на Плевен, Обявяване на Руско-турската война (1877 – 1878), Обединено княжество Влашко и Молдова, Одрин, Одринско примирие, Ахмед Мухтар паша, Ахмед Еюб паша, Армейски корпус, Абдул Керим Надир паша, Абдул Хамид II, Австро-Унгария, Албания, Александър II (Русия), Александър III (Русия), Александър Арнолди, Александър Деп, Априлско въстание, Аполон Цимерман, Ниш, Никола I, Николай Криденер, Николай Обручев, ... Разширете индекс (144 Повече ▼) »

  2. 1870-те в Османската империя
  3. 1878 година в България
  4. Войни на България
  5. Войни на Румъния
  6. Войни на Сърбия
  7. Войни на Черна гора
  8. Руско-турски войни

Карс

Карс (Kars) е град, разположен в Североизточна Турция, административен център на едноименния вилает Карс.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Карс

Карл Детроа

Карл Детроа (Мехмед Али паша) (от немски Ludwig Karl Friedrich Detroit) е турски офицер от германски произход, бригаден генерал.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Карл Детроа

Карол I

Карол I (Carol I; рождено име Карл Айтел ФридрихЗефиринус Лудвиг фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Karl Eitel Friedrich Zephyrinus Ludwig von Hohenzollern-Sigmaringen) е държавен глава на Румъния (1866 – 1914).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Карол I

Карол I (Румъния)

#пренасочване Карол I.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Карол I (Румъния)

Кавказ

Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Кавказ

Кавказки фронт

Кавказкият фронт е наименование на полето на военни действия от Кавказката и Персийската кампания на руските военни части срещу Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Кавказки фронт

Кишинев

Кишинев (или Кишинеу; на румънски: Chișinău,, Кишинъу; Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Кишинев

Кипър

#пренасочване Република Кипър.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Кипър

Княжество Сърбия

Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Княжество Сърбия

Княжество Черна гора

Княжество Черна гора (Knjaževina Crna Gora) е държава на Балканския полуостров, просъществувала от 13 март 1852 до 28 август 1910 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Княжество Черна гора

Княжество България

Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Княжество България

Пътят към София (филм)

„Пътят към София“ (Путь к Софии) е българско-съветски 5-сериен телевизионен игрален филм (военен, драма, исторически) от 1978 година на режисьора Николай Машченко (рус.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Пътят към София (филм)

Пьотър Вановски

Пьотър Семьонович Вановски (Пётр Семёнович Ванно́вский) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Пьотър Вановски

Преден отряд

Преден отряд е войсково съединение на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877–1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Преден отряд

Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход

Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина е част от зимното преминаване на Стара планина и заключителните действия на Действуващата Руската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Преминаване на Южния отряд през Стара планина

Преминаването на Южния отряд през Стара планина е част от зимното преминаване на Стара планина и заключителните действия на Действащата руската армия в Руско-турската война (1877 − 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Преминаване на Южния отряд през Стара планина

Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина

#пренасочване Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина

Павел Карцов

Павел Петрович Карцов (Павел Петрович Карцов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Павел Карцов

Павел Зотов

Павел Дмитриевич Зотов (Павел Дмитриевич Зотов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Павел Зотов

Пирот

Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Пирот

Плевен

Плѐвен е град в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Плевен

Понтонен мост

Понтонният мост (наричан още плаващ мост) е временен мост, който плава по водата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Понтонен мост

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Освобождение на България

Осман паша

Осман паша (Гаази Осман Нури паша) е османски офицер (мушир), участник в руско-турската война от 1877 – 1878 година и военен министър (1878 – 1885).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Осман паша

Османска армия

#пренасочване Въоръжени сили на Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Османска армия

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Османска империя

Орханийска армия

Орханийска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Орханийска армия

Обсада на Плевен

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Обсада на Плевен

Обявяване на Руско-турската война (1877 – 1878)

Руско-турската война (1877 – 1878) е обявена на 12 / 24 април 1877 г..

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Обявяване на Руско-турската война (1877 – 1878)

Обединено княжество Влашко и Молдова

Обединеното княжество Влашко и Молдова (Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Обединено княжество Влашко и Молдова

Одрин

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Одрин

Одринско примирие

Граници на България според Цариградската конференция, 1876 – 1877 Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Одринско примирие

Ахмед Мухтар паша

Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (Ahmed Muhtar Paşa, Katırcıoğlu/Gazi) е османски офицер, мушир.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Ахмед Мухтар паша

Ахмед Еюб паша

Ахмед Еюб паша (احمد أيوب پاشا; Ahmed Eyyub Paşa) е османски офицер, генерал-лейтенант, държавен чиновник.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Ахмед Еюб паша

Армейски корпус

#виж Корпус (формирование).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Армейски корпус

Абдул Керим Надир паша

#пренасочване Абдулкерим Надир паша.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Абдул Керим Надир паша

Абдул Хамид II

Абдул Хамид II (عبد الحميد الثاني) е 34-тият султан на Османската империя от 31 август 1876 до 27 април 1909 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Абдул Хамид II

Австро-Унгария

Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Австро-Унгария

Албания

Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Албания

Александър II (Русия)

Александър II Николаевич (Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Александър II (Русия)

Александър III (Русия)

Александър III Александрович (Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Александър III (Русия)

Александър Арнолди

Александър Иванович Арнолди (Александр Иванович Арнольди) е руски офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Александър Арнолди

Александър Деп

Александър Филипович Деп (Александр Филиппович Депп) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Александър Деп

Априлско въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Априлско въстание

Аполон Цимерман

Паметник на ген. Цимерман в Добрич Аполон Ернестович Цимерман (Аполлон Эрнестович Циммерман) е висш офицер от Руската империя, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Аполон Цимерман

Ниш

Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Ниш

Никола I

Никола I Петрович (Никола I Мирков Петровић-Његош) e княз (1860 – 1910), а след това крал (1910 до 1918) на Черна гора.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Никола I

Николай Криденер

барон Николай Павлович Криденер (Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Николай Криденер

Николай Обручев

Николай Николаевич Обручев е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Николай Обручев

Николай Николаевич

Николай Николаевич (на руски Великий князь Николай Николаевич Старший) е член на руското императорско семейство, велик княз.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Николай Николаевич

Николай Столетов

Николай Григориевич Столетов (Николай Григорьевич Столетов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Николай Столетов

Николай Святополк-Мирски

Николай Иванович Святополк-Мирски (Николай Иванович Святополк-Мирский) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Николай Святополк-Мирски

Никопол

Нико̀пол (Nicopolis; Niğbolu; на гръцки: Νικόπολις) е град в Северна България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Никопол

Русчушки отряд

Русчушки отряд е войсково съединение на Действащата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Русчушки отряд

Русчук

#виж Русе.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Русчук

Руска империя

Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Руска империя

Руската империя

#виж Руска империя.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Руската империя

Руско-турска война (1877-1878)

#пренасочване Руско-турска война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Руско-турска война (1877-1878)

Руско-турски войни

Руско-турските войни са низ от войни между Русия и Османската империя, водени през XVII – XIX век.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Руско-турски войни

Русе

Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Русе

Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Румънските въоръжени сили са спомагателен участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Румъния

Райхщадско споразумение

#пренасочване Райхщатско споразумение.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Райхщадско споразумение

Сърбия

Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Сърбия

Сюлейман паша

Сюлейман Хюсню паша (Süleyman Hüsnü Paşa) е висш османски офицер, Мушир (Müşîr), отговаря на чин маршал маршал в Османската империя.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Сюлейман паша

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Стара планина

Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Сръбските въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878) подпомагат настъплението на руските войски през втората фаза на войната (след падането на Плевен).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)

Сръбско-турска война (1876)

Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Сръбско-турска война (1876)

Сръбско-турска война (1877-1878)

#пренасочване Сръбско-турска война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Сръбско-турска война (1877-1878)

САЩ

#виж Съединени американски щати.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и САЩ

Самарско знаме

Самарското знаме Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Самарско знаме

Санстефански мирен договор

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Санстефански мирен договор

Силистра

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Силистра

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и София

Северна България

Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Северна България

Северна Добруджа

Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Северна Добруджа

Тутракан

Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Тутракан

Турски гамбит

„Турски гамбит“ е игрален филм от 2005 г., копродукция на Русия и България (4 серии) за Руско-турската Освободителна война от 1877 – 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Турски гамбит

Турция

Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Турция

Тунджа

Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Тунджа

Трета българска държава

Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Трета българска държава

Трети стрелкови финландски батальон

#пренасочване Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Трети стрелкови финландски батальон

Фьодор Радецки

Фьодор Фьодорович Радецки (Фёдор Фёдорович Радецкий) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Фьодор Радецки

Хобърт паша

Аугустус Чарлз Хобърт-Хемпдън (Augustus Charles Hobart-Hampden), по-известен като Хобърт паша, е английски военен на османска служба, главнокомандващ на Османския флот по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Хобърт паша

Цариград

#виж Истанбул.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Цариград

Цариградска конференция

Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи Цариградската посланическа конференция е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Цариградска конференция

Цариградски договор (1879)

Цариградският договор (Константинопольский договор) от 27 януари (8 февруари) 1879 година възстановява мирните отношения между Руската и Османската империя, прекъснати от войната през 1877 – 1878.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Цариградски договор (1879)

Централна армия

#пренасочване Централна османска армия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Централна армия

Четириъгълник на крепостите

Четириъгълник на крепостите са османски военни крепости в Североизточна България, които играят важна роля в Руско-турските войни през XVIII и XIX век.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Четириъгълник на крепостите

Черна гора

Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Черна гора

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Черно море

Шумен

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шумен

Шакир паша

Шакир паша (Şakir Paşa) е османски офицер и чиновник.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шакир паша

Шипченска битка (юли 1877)

Шипченската битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченска битка (юли 1877)

Шипченска битка (септември 1877)

Шипченска битката на 5/17 септември 1877 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченска битка (септември 1877)

Шипченска битка (август 1877)

Шипченската битка (август 1877) на 9 – 14 / 21 – 26 август 1877 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченска битка (август 1877)

Шипченски отряд

Шипченският отряд е войсково съединение на Действуващата руска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченски отряд

Шипченски проход

Заснежени дървета край Шипченския проход Шипченският проход е планински проход (седловина) в централната част на Шипченска планина (част от Средна Стара планина, в Община Габрово, област Габрово и Община Казанлък, област Стара Загора.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченски проход

Шипченския проход

#виж Шипченски проход.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шипченския проход

Шейновска битка

Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Шейновска битка

Южна България

'''Южна България''' на картата на България Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Южна България

Южна Бесарабия

#виж Буджак.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Южна Бесарабия

Южен отряд

#пренасочване Южен отряд (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Южен отряд

Янтра

паметника на Рачо Ковача Изглед към река Янтра във Велико Търново Янтра (в античността) е река в Северна България, област Габрово – общини Габрово и Дряново, област Велико Търново – общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и област Русе – общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Янтра

Мраморно море

Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Мраморно море

Михаил Николаевич

Михаил Николаевич е член на руското императорско семейство, велик княз.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Михаил Николаевич

Михаил Скобелев

Михаил Дмитриевич Скобелев (от руски: Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Михаил Скобелев

Михаил Драгомиров

Михаил Иванович Драгомиров (Михаѝл Ива̀нович Драгомиров) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Михаил Драгомиров

Милан I

#пренасочване Милан Обренович.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Милан I

Милан Обренович

Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Милан Обренович

Източнодунавска армия

Източнодунавска армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Източнодунавска армия

Източен въпрос

Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Източен въпрос

Западна османска армия (1877)

Западна османска армия (1877) е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Западна османска армия (1877)

Западен отряд

Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Западен отряд

Зимнич

Зимнич (Zimnicea), наричан и Зимница, е град в Телеорман, Влашко, Румъния.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Зимнич

Български доброволчески чети

#пренасочване Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Български доброволчески чети

Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)

Българските доброволчески чети са въоръжени отряди, сформирани от руското командване и български революционери за борба с османските войски по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878)

Българско опълчение

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Българско опълчение

Българското опълчение

#виж Българско опълчение.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Българското опълчение

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и България

България под османска власт

#виж Българските земи под османско владичество.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и България под османска власт

Бяла (Област Русе)

#пренасочване Бяла (област Русе).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Бяла (Област Русе)

Будапещенска конвенция

Будапещенска конвенция е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878) На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Будапещенска конвенция

БАН

#виж Българска академия на науките.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и БАН

Балканския полуостров

#виж Балкански полуостров.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Балканския полуостров

Балканите

#виж Балкански полуостров.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Балканите

Битка при с. Езерче

#пренасочване Битка при Езерче.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при с. Езерче

Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой

#пренасочване Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой

Битка при Кацелово и Горско Абланово

Битка при Кацелово и Горско Абланово е част от настъплението на Източнодунавската османска армия срещу Русчушкия руски отряд в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Кацелово и Горско Абланово

Битка при Правец

Битката при Правец е успешна операция на Западния Руски отряд за отхвърляне на Орханийската османска армия от Орханийското поле.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Правец

Битка при Пловдив (1878)

#пренасочване Битка при Пловдив.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Пловдив (1878)

Битка при Оряхово

Битка при Оряхово е действие на руската и румънската армия за прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на Западната османска армия обсадена в Плевен.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Оряхово

Битка при Арабаконак

Битка при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд (Гурко), в помощ на Западната османска армия обсадена при Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Арабаконак

Битка при Никопол (1877)

Битка при Никопол е втората по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Никопол (1877)

Битка при Нова Загора

Битката при Нова Загора е между Предния руски отряд и Новозагорския османски гарнизон по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Нова Загора

Битка при Стара Загора

Битката при Стара Загора е между част от Предния руски отряд и Централната турска армия по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Стара Загора

Битка при Свищов

Битка при Свищов е десант на Действащата руска армия през река Дунав при Зимнич-Свищов и бой за превземане на Свищов в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Свищов

Битка при София

Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при София

Битка при Тетевен

Битката при Тетевен е действие на Ловчанско-Севлиевския отряд за прекъсване комуникационната линия Плевен-Ябланица-София на Западната армия обсадена в Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Тетевен

Битка при Чаиркьой

Битка при Чаиркьой е първата голяма операция от действията на Източния фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Чаиркьой

Битка при Мечка – Тръстеник

Битка при Мечка – Тръстеник е решителнодействие за изхода на бойните действия на Балканския фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Мечка – Тръстеник

Битка при Враца

Битката при Враца е действие на Западния отряд и овладяване на град Враца като център за формиране на Орханийската армия след третата атака на Плевен.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Враца

Битка при Велико Търново

#пренасочване Битка при Търново (1877).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Велико Търново

Битка при Горни Дъбник

Битка при Горни Дъбник е действие на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Горни Дъбник

Битка при Джуранли

Битката при Джуранли е действие от движение и с висока степен на маневреност, част от усилията на Предния руски отряд да обезсили втората по численост османска групировка в Южна България – Новозагорския османски гарнизон, и да не допусне неговото съединяване с Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Джуранли

Битка при Елена

Битка при Елена е последната настъпателна операция на Централната османска армия с командир Сюлейман паша в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Елена

Битка при Ловеч

#пренасочване Битка при Ловеч (1877).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битка при Ловеч

Битки през Руско-турската война (1877-1878)

#пренасочване Битки през Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Битки през Руско-турската война (1877-1878)

Босна

Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Босна

Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Босна и Херцеговина

Боевете при Етрополе

#пренасочване Боеве при Етрополе.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Боевете при Етрополе

Берлински договор

Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Берлински договор

Берлински конгрес

Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Берлински конгрес

Беленският мост

#виж Беленски мост.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Беленският мост

Въстание в Босна и Херцеговина (1875)

#пренасочване Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Въстание в Босна и Херцеговина (1875)

Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)

#пренасочване Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)

Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)

#пренасочване Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)

Варна

Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Варна

Вит

Вит (в античността наричана от траките Артаня, а от римляните) е река в Северна България, област Ловеч – общини Тетевен и Луковит и област Плевен – общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Вит

Видин

Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Видин

Велики сили

#вижВелика сила.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Велики сили

Велико Търново

Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Велико Търново

Великобритания

#виж Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Великобритания

Германия

Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Германия

Държавна агенция Архиви

#пренасочване Държавна агенция „Архиви“.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Държавна агенция Архиви

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Дунав

Дмитрий Милютин

Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Дмитрий Милютин

Долнодунавски отряд

Долнодунавски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Долнодунавски отряд

Десант при Галац

Десант при Галац е операция на Долнодунавския руски отряд за отвличане вниманието на османското командване от мястото на главния десант на руската армия при град Свищов.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Десант при Галац

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Европа

Едуард Тотлебен

Едуард Иванович Тотлебен (Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен; Franz Eduard von Tottleben) е руски офицер от немски произход, генерал от инженерните войски.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Едуард Тотлебен

Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)

Това е списък на личности, свързани с Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878)

Лондонски протокол (1877)

Лондонският протокол е споразумение между Великите сили, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875 – 1876 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Лондонски протокол (1877)

Йосиф Гурко

Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко (Йо̀сиф Владѝмирович Ромѐйко-Гу̀рко) е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и Йосиф Гурко

10 декември

10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 10 декември

13 август

13 август е 225-ият ден в годината според григорианския календар (226-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 13 август

16 юли

16 юли е 197-ият ден в годината според григорианския календар (198-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 16 юли

16 януари

16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 16 януари

19 юли

19 юли е 200-ият ден в годината според григорианския календар (201-ви през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 19 юли

20 юли

20 юли е 201-вият ден в годината според григорианския календар (202-ри през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 20 юли

20 януари

20 януари е 20-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 20 януари

20 април

20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 20 април

22 юни

22 юни е 173-тият ден в годината според григорианския календар (174-ти през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 22 юни

24 юни

24 юни е 175-ият ден в годината според григорианския календар (176-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 24 юни

24 април

24 април е 114-ият ден в годината според григорианския календар (115-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 24 април

27 юни

27 юни е 178-ият ден в годината според григорианския календар (179-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 27 юни

3 март

3 март е 62-рият ден в годината според григорианския календар (63-ти през високосна година) и е национален празник на България от 1880 г.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 3 март

31 юли

31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 31 юли

31 януари

31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 31 януари

4 януари

4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 4 януари

5 юли

5 юли е 186-ият ден в годината според григорианския календар (187-и през високосна).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 5 юли

7 юли

7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 7 юли

9 януари

9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Руско-турска война (1877 – 1878) и 9 януари

Вижте също

1870-те в Османската империя

1878 година в България

Войни на България

Войни на Румъния

Войни на Сърбия

Войни на Черна гора

Руско-турски войни

, Николай Николаевич, Николай Столетов, Николай Святополк-Мирски, Никопол, Русчушки отряд, Русчук, Руска империя, Руската империя, Руско-турска война (1877-1878), Руско-турски войни, Русе, Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Румъния, Райхщадско споразумение, Сърбия, Сюлейман паша, Стара планина, Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878), Сръбско-турска война (1876), Сръбско-турска война (1877-1878), САЩ, Самарско знаме, Санстефански мирен договор, Силистра, София, Северна България, Северна Добруджа, Тутракан, Турски гамбит, Турция, Тунджа, Трета българска държава, Трети стрелкови финландски батальон, Фьодор Радецки, Хобърт паша, Цариград, Цариградска конференция, Цариградски договор (1879), Централна армия, Четириъгълник на крепостите, Черна гора, Черно море, Шумен, Шакир паша, Шипченска битка (юли 1877), Шипченска битка (септември 1877), Шипченска битка (август 1877), Шипченски отряд, Шипченски проход, Шипченския проход, Шейновска битка, Южна България, Южна Бесарабия, Южен отряд, Янтра, Мраморно море, Михаил Николаевич, Михаил Скобелев, Михаил Драгомиров, Милан I, Милан Обренович, Източнодунавска армия, Източен въпрос, Западна османска армия (1877), Западен отряд, Зимнич, Български доброволчески чети, Български доброволчески чети в Руско-турската война (1877 – 1878), Българско опълчение, Българското опълчение, България, България под османска власт, Бяла (Област Русе), Будапещенска конвенция, БАН, Балканския полуостров, Балканите, Битка при с. Езерче, Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой, Битка при Кацелово и Горско Абланово, Битка при Правец, Битка при Пловдив (1878), Битка при Оряхово, Битка при Арабаконак, Битка при Никопол (1877), Битка при Нова Загора, Битка при Стара Загора, Битка при Свищов, Битка при София, Битка при Тетевен, Битка при Чаиркьой, Битка при Мечка – Тръстеник, Битка при Враца, Битка при Велико Търново, Битка при Горни Дъбник, Битка при Джуранли, Битка при Елена, Битка при Ловеч, Битки през Руско-турската война (1877-1878), Босна, Босна и Херцеговина, Боевете при Етрополе, Берлински договор, Берлински конгрес, Беленският мост, Въстание в Босна и Херцеговина (1875), Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878), Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878), Варна, Вит, Видин, Велики сили, Велико Търново, Великобритания, Германия, Държавна агенция Архиви, Дунав, Дмитрий Милютин, Долнодунавски отряд, Десант при Галац, Европа, Едуард Тотлебен, Личности, свързани с Руско-турската война (1877-1878), Лондонски протокол (1877), Йосиф Гурко, 10 декември, 13 август, 16 юли, 16 януари, 19 юли, 20 юли, 20 януари, 20 април, 22 юни, 24 юни, 24 април, 27 юни, 3 март, 31 юли, 31 януари, 4 януари, 5 юли, 7 юли, 9 януари.