Съдържание
61 отношения: Кюрий, Ксенон, Криптон, Калий, Кислород, Кобалт, Протактиний, Прометий, Плутоний, Полоний, Олово, Астат, Азот, Актиний, Америций, Натрий, Никел, Ниобий, Нептуний, Рутений, Рубидий, Радий, Радиоактивност, Радон, Рак (болест), Рений, Сяра, Стронций, Скандий, Тритий, ТЯР, Талий, Тантал (елемент), Торий, Технеций, Телур, Уран-235, Уран-238, Франций, Флуор, Фосфор, Хром, Цирконий, Цезий, Манган, Молибден, Итрий, Иридий, Изотоп, Индий, ... Разширете индекс (11 Повече ▼) »
- Изотопи
- Радиоактивност
- Ядрена физика
- Ядрена химия
Кюрий
Кюрият е химичен елемент със символ Cm, атомен номер 96 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Радиоактивни изотопи и Кюрий
Ксенон
Ксенонът е химичен елемент от период 5, група 18 с атомен номер 54 и символ Xe.
Виж Радиоактивни изотопи и Ксенон
Криптон
Криптон (κρυπτός; букв. – „скритият“), Kr е химичен елемент от период 4, група 18 с атомен номер 36 и атомна маса 83,80 u. Природният криптон е смес от шест устойчиви изотопа.
Виж Радиоактивни изотопи и Криптон
Калий
Калият (K) е химичен елемент с пореден атомен номер 19 и атомна маса 39.
Виж Радиоактивни изотопи и Калий
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Виж Радиоактивни изотопи и Кислород
Кобалт
Кобалт е химичен елемент с атомен номер 27.
Виж Радиоактивни изотопи и Кобалт
Протактиний
Протактиний е химичен елемент от периодичната система със символ Pa и атомен номер 91.
Виж Радиоактивни изотопи и Протактиний
Прометий
Прометий е химичен елемент със символ Pm, атомен номер 61, принадлежащ към групата на лантанидите.
Виж Радиоактивни изотопи и Прометий
Плутоний
Плутоний (Pu) е наименованието на химичния елемент с номер 94 в периодичната таблица.
Виж Радиоактивни изотопи и Плутоний
Полоний
Полоният (Po) е химичен елемент с атомен номер 84, който принадлежи към група 16, период 6 на периодичната система.
Виж Радиоактивни изотопи и Полоний
Олово
Оловото е химичен елемент, метал.
Виж Радиоактивни изотопи и Олово
Астат
Астатът (среща се и като астатин или астатий; Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи.
Виж Радиоактивни изотопи и Астат
Азот
Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.
Виж Радиоактивни изотопи и Азот
Актиний
Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac.
Виж Радиоактивни изотопи и Актиний
Америций
Америций (Am) (Americium) е изкуствено получен радиоактивен химичен елемент от групата на актинидите, 95-ият елемент в периодичната система на елементите.
Виж Радиоактивни изотопи и Америций
Натрий
Натрият (Na) е мек, сребристосив алкален метал с пореден номер 11, член на първа група в трети период на периодичната система, чието атомно тегло е 22,989768 u. Той е по-лек от водата, пластичен и с метален блясък.
Виж Радиоактивни изотопи и Натрий
Никел
Никелът е метален химичен елемент в от 10-а група периодичната система на елементите със символ Ni и атомен номер 28.
Виж Радиоактивни изотопи и Никел
Ниобий
Ниобий (Nb) е химичен елемент с атомен номер 41.
Виж Радиоактивни изотопи и Ниобий
Нептуний
Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93.
Виж Радиоактивни изотопи и Нептуний
Рутений
Рутений е химичен елемент със символ Ru и атомен номер 44 в периодичната система на елементите.
Виж Радиоактивни изотопи и Рутений
Рубидий
Рубидият (Rb) е с номер 37 в периодичната система на елементите.
Виж Радиоактивни изотопи и Рубидий
Радий
Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.
Виж Радиоактивни изотопи и Радий
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Виж Радиоактивни изотопи и Радиоактивност
Радон
Радонът (Rn) (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група 18 (по старата класификация – група 8А) и пореден номер 86.
Виж Радиоактивни изотопи и Радон
Рак (болест)
Ракът, наричан също злокачествен тумор или злокачествена неоплазма, е общо наименование на група заболявания, свързани с анормален растеж на клетките с потенциал за навлизане или разпространение в други части на тялото.
Виж Радиоактивни изотопи и Рак (болест)
Рений
Реният (Rhenium), Re, е химичен елемент с пореден номер 75 в периодичната система.
Виж Радиоактивни изотопи и Рений
Сяра
Сярата е химичен елемент със символ S и атомен номер 16.
Виж Радиоактивни изотопи и Сяра
Стронций
Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.
Виж Радиоактивни изотопи и Стронций
Скандий
Скандий е химичен елемент със символ Sc и атомен номер 21.
Виж Радиоактивни изотопи и Скандий
Тритий
Тритий е радиоактивен изотоп на водорода.
Виж Радиоактивни изотопи и Тритий
ТЯР
#виж Термоядрен синтез.
Виж Радиоактивни изотопи и ТЯР
Талий
Талий е химичен елемент със символ Tl и атомен номер 81.
Виж Радиоактивни изотопи и Талий
Тантал (елемент)
Танталът (Ta) е химичен елемент от V група на периодичната система, преходен метал.
Виж Радиоактивни изотопи и Тантал (елемент)
Торий
Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал.
Виж Радиоактивни изотопи и Торий
Технеций
Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в периодичната система на елементите на Менделеев.
Виж Радиоактивни изотопи и Технеций
Телур
Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.
Виж Радиоактивни изотопи и Телур
Уран-235
Уран-235 (235U) е изотоп на урана.
Виж Радиоактивни изотопи и Уран-235
Уран-238
Уран-238 (238U) е най-често срещаният в природата изотоп на урана.
Виж Радиоактивни изотопи и Уран-238
Франций
Франций (Francium, символ Fr) е химичен елемент от първа група, седми период от периодичната система, притежаващ както радиоактивност, така и висока химична активност.
Виж Радиоактивни изотопи и Франций
Флуор
Флуорът (Fluorum, означение F) е халогенен химичен елемент от период 2.
Виж Радиоактивни изотопи и Флуор
Фосфор
Фосфорът е химичен елемент, който се означава с латинската буква P в периодичната система на елементите, а атомният му номер е 15.
Виж Радиоактивни изотопи и Фосфор
Хром
Хромът е твърд, бял, преходен метал с атомен номер 24.
Виж Радиоактивни изотопи и Хром
Цирконий
Цирконият е химичен елемент със символ Zr и атомен номер 40.
Виж Радиоактивни изотопи и Цирконий
Цезий
Цезият (Cs) е химичен елемент с атомен номер 55 и атомна маса 133 от групата на алкалните метали.
Виж Радиоактивни изотопи и Цезий
Манган
Манганът заема 25 място в менделеевата таблица, преходен метал.
Виж Радиоактивни изотопи и Манган
Молибден
Молибденът (Molybdenum) е сребристо-бял, много твърд, но по-мек и ковък от волфрама метал, открит през 1778 година.
Виж Радиоактивни изотопи и Молибден
Итрий
Итрий е химичен елемент със символ Y и атомен номер 39.
Виж Радиоактивни изотопи и Итрий
Иридий
Иридият е химичен елемент от 8Б група, 6 период.
Виж Радиоактивни изотопи и Иридий
Изотоп
Изотоп (равен, еднакъв и, място) е разновидност на даден химичен елемент с еднакъв брой протони, но различен брой неутрони и съответно различни масови числа.
Виж Радиоактивни изотопи и Изотоп
Индий
Индий е химичен елемент със символ In и атомен номер 49.
Виж Радиоактивни изотопи и Индий
Желязо
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).
Виж Радиоактивни изотопи и Желязо
Злато
Златото е химичен елемент с атомен номер 79 и означение Au.
Виж Радиоактивни изотопи и Злато
Барий
Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (група 2), период 6, с атомен номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление +1 и +2, като +2 е най-характерна.
Виж Радиоактивни изотопи и Барий
Бисмут
Бисмутът (Bi) (на) е химичен елемент от група 15 на периодичната система.
Виж Радиоактивни изотопи и Бисмут
Берилий
Берилият (Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be.
Виж Радиоактивни изотопи и Берилий
Въглерод
Въглеродът (Carboneum, от латинската дума carbo – „въглища“; химичен символ С) е химичен елемент от 14 (или 4А) група, 2 период.
Виж Радиоактивни изотопи и Въглерод
Галий
Галият е химичен елемент с атомен номер 31 и символ Ga, член на 13-а група, 4-ти период.
Виж Радиоактивни изотопи и Галий
ДНК
#пренасочване Дезоксирибонуклеинова киселина.
Виж Радиоактивни изотопи и ДНК
Ербий
Ербий е химичен елемент със символ Er, пореден атомен номер 68 и атомна маса 167,26.
Виж Радиоактивни изотопи и Ербий
Лантан
Лантанът е редкоземен химичен елемент от 3-та група със символ La и атомен номер 57.
Виж Радиоактивни изотопи и Лантан
Йод
Йодът е химичен елемент със символ I и атомен номер 53.
Виж Радиоактивни изотопи и Йод
Вижте също
Изотопи
- Естествен изотоп
- Изотоп
- Нуклид
- Остров на стабилност
- Радиоактивни изотопи
- Стабилен изотоп
Радиоактивност
- Алфа-разпад
- Алфа-частица
- Анри Бекерел
- Бета-разпад
- Бета-частица
- Гама-лъчи
- Грей (единица)
- Електронен захват
- Елисавета Карамихайлова
- Камера на Уилсън
- Критична маса
- Кюри
- Мутаген
- Остров на стабилност
- Период на полуразпад
- Радиация
- Радиоактивни изотопи
- Радиоактивни отпадъци
- Радиоактивност
- Радиовъглеродно датиране
- Радиотерапия
- Радиохимия
- Сиверт
- Спонтанно делене
- Трансмутация
- Ядрена реакция
- Ядрено делене
Ядрена физика
- R-процес
- S-процес
- Адрон
- Алфа-разпад
- Атомен номер
- Атомно ядро
- Бета-разпад
- Гама-лъчи
- Грей (единица)
- Електронен захват
- Емисионен спектър
- Енергия на свързване
- Ефект на Мьосбауер
- Защита от радиация
- Изобар (ядрена физика)
- Изотоп
- Коперниций
- Космологичен нуклеосинтез
- Нуклид
- Остров на стабилност
- Поглъщане на неутрони
- Природен ядрен реактор
- Радиоактивни изотопи
- Силно ядрено взаимодействие
- Синтетичен елемент
- Спонтанно делене
- Студен термоядрен синтез
- Създаване на двойка
- Термоядрен синтез
- Трансмутация
- Трансуранов елемент
- Ядрена енергия
- Ядрена реакция
- Ядрена сила
- Ядрена физика
- Ядрено делене
Ядрена химия
- Атомно ядро
- Единица за атомна маса
- Електронен захват
- Масово число
- Природен ядрен реактор
- Радиационна химия
- Радиоактивни изотопи
- Радиохимия
- Термоядрен синтез
- Трансмутация
- Ядрена енергия
- Ядрена реакция
- Ядрена химия
- Ядрено гориво
- Ядрено делене