Съдържание
19 отношения: Кобелярово, Константин-Кирил Философ, Прага, Австрийска империя, Ниш, Нови Сад, Словакия, Тракия, Филология, Хабсбургска монархия, Чехия, Македония (област), Мизия, Методий, България, Бесарабия, Възраждане, Йенски университет, 13 май.
- Матица сръбска
- Починали през 1861 година
- Преподаватели в Карловия университет
- Родени през 1795 година
- Слависти
- Словашки поети
- Словашки филолози
Кобелярово
Кобелярово (Fekethepathak (1466), Kobelar (1551), Kobelarow (1773); Schwarzseifen; Kisfeketepatak) е село и община в днешна Словакия.
Виж Павел Шафарик и Кобелярово
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Павел Шафарик и Константин-Кирил Философ
Прага
Прага (Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Павел Шафарик и Австрийска империя
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нови Сад
Нови Сад (Нови Сад; Nový Sad; Újvidék; Neusatz) е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина.
Словакия
Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Филология
Филологията е наука, която съчетава изучаването на езика (научна област лингвистика) и литературата (научна област литературознание).
Хабсбургска монархия
Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г. Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г. Хабсбургска монархия (Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.
Виж Павел Шафарик и Хабсбургска монархия
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Павел Шафарик и Македония (област)
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Възраждане
#пренасочване Българско възраждане.
Виж Павел Шафарик и Възраждане
Йенски университет
Йенският университет „ФридрихШилер“ (Friedrich-Schiller-Universität Jena) е университет в град Йена, Германия.
Виж Павел Шафарик и Йенски университет
13 май
13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна).
Вижте също
Матица сръбска
- Договор от Нови Сад
- Матица сръбска
- Павел Шафарик
Починали през 1861 година
- Абдул Меджид I
- Адам Йежи Чарториски
- Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
- Вацлав Ханка
- Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд
- Димитриос Каратасос
- Едуар Менетрие
- Ернст Казимир II (Изенбург и Бюдинген)
- Итън Ходжкинсън
- Йоахим Лелевел
- Йожен Скриб
- Йозеф фон Залм-Райфершайт-Дик
- Камило Бенсо ди Кавур
- Лола Монтес
- Мануел Антониу ди Алмейда
- Николай Добролюбов
- Павел Шафарик
- Педру V (Португалия)
- Ричард Карлович Маак
- Робърт О'Хара Бърк
- Тарас Шевченко
- Терез Брунсвик
- Фридрих Вилхелм IV
- Фридрих Карл фон Савини
- Якоб Фалмерайер
Преподаватели в Карловия университет
- Август Шлайхер
- Алберт Айнщайн
- Алфред Вебер
- Вацлав Добруски
- Ева Зажималова
- Евалд Херинг
- Едвард Бенеш
- Едуард Чех
- Ернст Мах
- Карел Домин
- Карл Щумпф
- Кирил Христов
- Константин Иречек
- Кристиан фон Еренфелс
- Любор Нидерле
- Мирослав Хрох
- Оскар Ленц
- Павел Шафарик
- Петър Ебен
- Петър Фиала
- Томаш Змешкал
- Томаш Масарик
- Ханс Грос
- Юлие Мошелесова
- Ян Мукаржовски
- Ян Паточка
- Ян Пуркине
- Ян Рипка
- Ян Рокицана
- Ян Хус
- Ян Янски
- Ярослав Хейровски
Родени през 1795 година
- Адолф II фон Изенбург-Бюдинген
- Александър Грибоедов
- Амалия фон Баден
- Анна Павловна
- Антонио Хосе де Сукре
- Ари Шефер
- Джеймс Полк
- Джон Кийтс
- Джон Уилям Полидори
- Джонс Хопкинс
- Емануил Васкидович
- Ернст Вебер
- Йосиф Волф
- Карл Айхвалд
- Карл Лудвиг Занд
- Карл Теодор Баварски
- Кристиан Готфрид Еренберг
- Леополд фон Ранке
- Михаил Стурдза
- Нарсис-Ашил дьо Салванди
- Огюстен Тиери
- Павел Шафарик
- Робърт Мофат
- Робърт Стоктън
- Саверио Меркаданте
- Томас Арнолд
- Томас Карлайл
- Франсис Райт
- Фридрих Август фон Шьонберг
- Фридрих Вилхелм IV
- Хайнрих Розе
- Хосеп Бонаплата
- Чарлз Бари
- Чарлз Стърт
- Чучук Стана
Слависти
- Алфред Йенсен
- Блаже Ристовски
- Дмитрий Лихачов
- Иван Чарота
- Измаил Срезневски
- Йозеф Иречек
- Кръсте Мисирков
- Мачей Шимански
- Николае Йорга
- Павел Шафарик
- Хуан Едуардо Сунига
- Чарлз Мозер
- Юрий Венелин
Словашки поети
- Виера Прокешова
- Людмила Подяворинска
- Павел Шафарик
- Шандор Петьофи
Словашки филолози
- Людовит Щур
- Павел Шафарик