Съдържание
35 отношения: Карпи, Карел Яромир Ербен, Кобелярово, Константин Петкович, Пьотър Лавров (славист), Прабългаристика, Пражани, Пражки глаголически листове, Произход на прабългарите, Очерк путешествия по Европейской Турции, Асеманиево евангелие, Сърбохърватски език, Струмишки апостол, Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите, Сръбски език, Славянски конгрес, Сергей Соловьов, Севери (племе), Франтишек Палацки, Чешки език, Шафарик, Шафариков триод, Македония. Етнография и статистика, Иван Куцаров, Иван Шопов (библиограф), Златоструй, Ватрослав Облак, Даворин Тръстеняк, Дакия, Димитър Попгеоргиев, Дионис Дюришин, Етнография на България, Любор Нидерле, 13 май, 26 юни.
Карпи
Предполагаемо разположение на карпите ок. 125 г. Карпи е антично племе, обитаващо земите между реките Сирет и Прут в днешните Западна Молдавия и Североизточна Румъния.
Карел Яромир Ербен
Карел Яромир Ербен (Karel Jaromír Erben) е чешки историк, картограф, поет, фолклорист и писател от 19 век.
Виж Павел Шафарик и Карел Яромир Ербен
Кобелярово
Кобелярово (Fekethepathak (1466), Kobelar (1551), Kobelarow (1773); Schwarzseifen; Kisfeketepatak) е село и община в днешна Словакия.
Виж Павел Шафарик и Кобелярово
Константин Петкович
Константин Димитриевич Петкович, познат и като К.
Виж Павел Шафарик и Константин Петкович
Пьотър Лавров (славист)
Пьотър Алексеевич Лавров (Пётр Алексеевич Лавров) е виден руски и съветски славист и филолог.
Виж Павел Шафарик и Пьотър Лавров (славист)
Прабългаристика
Прабългаристиката е дял от ориенталистиката, който изучава историята на прабългарите и техния език.
Виж Павел Шафарик и Прабългаристика
Пражани
Пражаните (Pražané) са жителите на чешката столица Прага.
Пражки глаголически листове
Пражките глаголически листове са 2 полускъсани пергаментови листа от 11 век, съдържащи черковни тропари и антифони, преведени от гръцки език.
Виж Павел Шафарик и Пражки глаголически листове
Произход на прабългарите
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.
Виж Павел Шафарик и Произход на прабългарите
Очерк путешествия по Европейской Турции
„Очерк путешествия по Европейской Турции“ (в оригинал на стария руски правопис „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“, в превод на български „Очерк за пътешествие по Европейска Турция“) е книга на видния руски славист Виктор Григорович, отпечатана на руски език в 1848 година в Казан.
Виж Павел Шафарик и Очерк путешествия по Европейской Турции
Асеманиево евангелие
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.
Виж Павел Шафарик и Асеманиево евангелие
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
Виж Павел Шафарик и Сърбохърватски език
Струмишки апостол
Струмишкият апостол e среднобългарски книжовен паметник от ХІII век.
Виж Павел Шафарик и Струмишки апостол
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година.
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Павел Шафарик и Сръбски език
Славянски конгрес
Славянски конгрес (Slovanský sjezd) е събрание, проведено в двореца Жофин в Прага от 2 до 12 юни 1848 г.
Виж Павел Шафарик и Славянски конгрес
Сергей Соловьов
Сергей Михайлович Соловьов (Серге́й Миха́йлович Соловьё́в) (17 май 1820 - 16 октомври 1879) е един от най-големите руски историци, автор на 29-томната История на Русия от най-древни времена (1851-1879).
Виж Павел Шафарик и Сергей Соловьов
Севери (племе)
Северите (Σέβερεις) са славянско племе, населявало Добруджа и Лудогорието, по поречието на реките Камчия, Провадийска, Черни и Бели (Русенски) Лом.
Виж Павел Шафарик и Севери (племе)
Франтишек Палацки
Франтишек Палацки (František Palacký, 14 юни 1798, Ходславице – 26 май 1876 г., Прага) е чешки историк, политик и публицист.
Виж Павел Шафарик и Франтишек Палацки
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Виж Павел Шафарик и Чешки език
Шафарик
#виж Павел Шафарик.
Шафариков триод
Шафариковият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или втората четвърт на XIII век.
Виж Павел Шафарик и Шафариков триод
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Павел Шафарик и Македония. Етнография и статистика
Иван Куцаров
Иван Костадинов Куцаров е български езиковед, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици, автор на първата функционално-семантична граматика на българския език, създател на школа в своята научна област, получил широко признание и известност в България и в чужбина.
Виж Павел Шафарик и Иван Куцаров
Иван Шопов (библиограф)
Иван Василев Шопов е български библиограф.
Виж Павел Шафарик и Иван Шопов (библиограф)
Златоструй
Златоструй е старобългарски сборник от избрани слова и поучения с нравоучително съдържание на Йоан Златоуст.
Виж Павел Шафарик и Златоструй
Ватрослав Облак
Ва̀трослав Игна̀ций О̀блак (Vatroslav Ignacij Oblak) е виден словенски австрийски славист от ΧΙΧ век, специалист по словенските диалекти и сравнителна славянска филология и езикознание.
Виж Павел Шафарик и Ватрослав Облак
Даворин Тръстеняк
Даворин Тръстеняк (Davorin Trstenjak) е словенски либерален католически духовник от XIX век, книжовник, публицист, историк, представител на романтизма, основател и пръв председател на Дружеството на словенските писатели.
Виж Павел Шафарик и Даворин Тръстеняк
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Димитър Попгеоргиев
Димитър Попгеоргиев, известен още и като Беровски и Македонски, е български революционер, войвода и просветен деец от Македония.
Виж Павел Шафарик и Димитър Попгеоргиев
Дионис Дюришин
Дионис Дюришин (Dionýz Ďurišin, 1929-1997) е словашки литературен критик и литературен теоретик компаративист.
Виж Павел Шафарик и Дионис Дюришин
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Павел Шафарик и Етнография на България
Любор Нидерле
Любор Нидерле (Lubor Niederle) е чешки археолог, антрополог и етнограф.
Виж Павел Шафарик и Любор Нидерле
13 май
13 май е 133-тият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна).
26 юни
26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна).