Отваряне в Google MapsСъдържание
47 отношения: Калабрия, Кампания, Котски Алпи, Константин I, Константинопол, Проконсул, Пиценум, Плиний Стари, Одоакър, Октавиан Август, Атила, Аларих I, Античност, Апулия и Калабрия, Апенински полуостров, Рубикон, Равена, Рим, Римска империя, Ромул Августул, Реция, Съюзническа война (91–88 пр.н.е.), Сардиния и Корсика, Самниум, Сицилия (римска провинция), Сенат, Сенатски провинции, Теодосий I, Цизалпийска Галия, Юлий Цезар, Милано, Западна римска империя, Византия, Венеция и Истрия, Древноримска република, Диоклециан, Етрурия, Европа, Емилия (област), Лацио, Лигурия, Легат, 14, 28 пр.н.е., 49 пр.н.е., 7 пр.н.е., 8 пр.н.е..
Калабрия
Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).
Виж Италия (римска провинция) и Калабрия
Кампания
Кампания е административен регион в Южна Италия.
Виж Италия (римска провинция) и Кампания
Котски Алпи
Общ вид на Котските Алпи. В дъното над останалите - Монте Визо. Котските Алпи (на френски Alpes Cottiennes; на италиански Alpi Cozie) са дял в Алпите на границата между Франция и Италия.
Виж Италия (римска провинция) и Котски Алпи
Константин I
Флавий Валерий Аврелий Константин (Flavius Valerius Aurelius Constantinus); (27 февруари 280 г.Рождените дати варират, но съвременни масови източници използват 274 г., например, Encyclopedia Britannica, 2007 Online edition; и „Constantine“, Dictionary of the Middle Ages, volume 3, 1983.–22 май 337 г.), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император.
Виж Италия (римска провинция) и Константин I
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Италия (римска провинция) и Константинопол
Проконсул
Проко̀нсул (лат. proconsul, от pro – вместо и consul – консул) – държавна длъжност в Древен Рим.
Виж Италия (римска провинция) и Проконсул
Пиценум
Пиценум (Πικηνόν, Πικεντίνη; Picenum) e стара територия в Древен Рим и родно място на Помпей Велики и баща му Гней Помпей Страбон.
Виж Италия (римска провинция) и Пиценум
Плиний Стари
Гай Плиний Секунд (Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (Plinius maior), роден около 23 г.
Виж Италия (римска провинция) и Плиний Стари
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
Виж Италия (римска провинция) и Одоакър
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
Виж Италия (римска провинция) и Октавиан Август
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Виж Италия (римска провинция) и Атила
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
Виж Италия (римска провинция) и Аларих I
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Виж Италия (римска провинция) и Античност
Апулия и Калабрия
Апулия и Калабрия (Apuliae, Apuliae et Calabriae) е норманско графство в Пулия, Южна Италия (1042 – 1059).
Виж Италия (римска провинция) и Апулия и Калабрия
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Италия (римска провинция) и Апенински полуостров
Рубикон
Рубикон (Rubico; Rubicone, Рубиконе) е река в Италия, на Апенинския полуостров, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария.
Виж Италия (римска провинция) и Рубикон
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Виж Италия (римска провинция) и Равена
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Италия (римска провинция) и Рим
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Италия (римска провинция) и Римска империя
Ромул Августул
Флавий Ромул Август (Flavius Romulus Augustus), наричан и само Ромул Августул („Ромул Августчето“) е римски император в периода 31 октомври 475 – 4 септември 476.
Виж Италия (римска провинция) и Ромул Августул
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети.
Виж Италия (римска провинция) и Реция
Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)
Съюзническата война през 91 пр.н.е. – 88 пр.н.е. (bellum sociale) е война на италийските племена против римската държавна система (res publica) за получаване на отказаните от Рим пълни граждански права (civitas Romana).
Виж Италия (римска провинция) и Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)
Сардиния и Корсика
Сардиния и Корсика (Sardinia et Corsica) е римска провинция, обхващаща островите Сардиния и Корсика.
Виж Италия (римска провинция) и Сардиния и Корсика
Самниум
Самниум (Samnium; Safinim) e местност в южните Апенини.
Виж Италия (римска провинция) и Самниум
Сицилия (римска провинция)
Сицилия (Sicilia) е първата провинция, придобита от Римската република през 241 г.
Виж Италия (римска провинция) и Сицилия (римска провинция)
Сенат
Сенат (лат. senatus, от senex – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим.
Виж Италия (римска провинция) и Сенат
Сенатски провинции
Римските провинции при Траян (117 г.) Сенатските провинции (provinciae publicae) са римски провинции, на които Сенатът назначава управителите, които са проконсули.
Виж Италия (римска провинция) и Сенатски провинции
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Виж Италия (римска провинция) и Теодосий I
Цизалпийска Галия
Цизалпийска (Отсамалпийска) Галия (лат. Gallia Cisalpina, Gallia Citerior, Gallia Togata) е краткотрайно просъществувала сенатска провинция на Римската република, заемаща територия по долината на река По в днешна северна Италия.
Виж Италия (римска провинция) и Цизалпийска Галия
Юлий Цезар
Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.
Виж Италия (римска провинция) и Юлий Цезар
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Италия (римска провинция) и Милано
Западна римска империя
#виж Западна Римска империя.
Виж Италия (римска провинция) и Западна римска империя
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Италия (римска провинция) и Византия
Венеция и Истрия
Венеция и Истрия или Регион X Венетия и Истрия (Regio X Venetia et Histria) е административно-териториална единица в Римската империя през епохата на принципата – „регион“, в състава на римска Италия.
Виж Италия (римска провинция) и Венеция и Истрия
Древноримска република
#виж Римска република.
Виж Италия (римска провинция) и Древноримска република
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Виж Италия (римска провинция) и Диоклециан
Етрурия
Етрурия е голямо държавно обединение на етруските, понякога наричано в древногръцки и латински текстове „Тирения“ (Τυρρηνία).
Виж Италия (римска провинция) и Етрурия
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Италия (римска провинция) и Европа
Емилия (област)
Провинциите на Емилия-Романя Емилия (Emilia) е исторически регион в Северна Италия, който заедно с Романя образува днешния регион Емилия-Романя.
Виж Италия (римска провинция) и Емилия (област)
Лацио
Лацио (Lazio, в исторически план се използва и латинската форма на името Лациум, Latium) е административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море.
Виж Италия (римска провинция) и Лацио
Лигурия
Лигурия (Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).
Виж Италия (римска провинция) и Лигурия
Легат
Легат (legatus) е термин с многопосочни значения на представител, пратеник, офицер.
Виж Италия (римска провинция) и Легат
14
Границите на Римската империя и нейните провинции през 14 г. Мавзолеят на Август 14 (четиринайсета) година е обикновена година, започваща в понеделник по юлианския календар.
Виж Италия (римска провинция) и 14
28 пр.н.е.
#виж 28 г. пр.н.е.
Виж Италия (римска провинция) и 28 пр.н.е.
49 пр.н.е.
#виж 49 г. пр.н.е.
Виж Италия (римска провинция) и 49 пр.н.е.
7 пр.н.е.
#виж 7 г. пр.н.е.
Виж Италия (римска провинция) и 7 пр.н.е.
8 пр.н.е.
#виж 8 г. пр.н.е.
Виж Италия (римска провинция) и 8 пр.н.е.