Съдържание
7 отношения: Полски език, Старобългарски език, Сръбски език, Хърватски език, Чешки език, Източнославянски езици, Български език.
Полски език
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Полски език
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Старобългарски език
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Сръбски език
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Хърватски език
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Чешки език
Източнославянски езици
Източнославянски езици Държави с национални Източнославянски езици Източнославянските езици са потомци на староруския, един от ранните славянски езици, който е наследник на предполагаемия праславянски език.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Източнославянски езици
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Възходяща звучност на праславянската сричка и Български език