Съдържание
51 отношения: Карпати, Полша, Петър Коледаров, Олт, Олтения, Акарнания, Румъния, Романия (планина), Стари Влах, Средновековие, Сава (река), Турция, Трансилвания, Тесалия, Унгария, Уелс, Франция, Фока, Хърватия, Централна Европа, Чехия, Юстин I, Юстин II, Юстиниан I, Югоизточна Европа, Мунтения, Маркиан, Малка Влахия, Мизия, Молдавия, Източна Европа, Западна Европа, Бяла Влахия, Балкани, Босна, Византия, Влашко, Воскопоя, Велика Влахия, Гърция, Дунав, Древен Рим, Далмация, Днестър, Дорида, Етолия, Епир, Лъв I (император), Локрида, 10 век, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »
Карпати
Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.
Виж Власи и Карпати
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Виж Власи и Полша
Петър Коледаров
Петър Стоянов Коледаров е български историк, картограф и етнограф.
Олт
Олт (Olt; Olt; Alt; Aluta или Alutus) е река в Румъния (окръзи Харгита, Ковасна, Брашон, Сибиу, Вълча, Олт Телеорман), ляв приток на Дунав.
Виж Власи и Олт
Олтения
Олтения (Oltenia) е историческата западна част на Влашко (източната е Мунтения).
Виж Власи и Олтения
Акарнания
Акарнания (Ακαρνανία) е историко-географска област на западното крайбрежие на Йонийско море в ном Етолоакарнания на континентална Западна Гърция.
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Власи и Румъния
Романия (планина)
Романия (Romanija; Romanija) е планина и географски регион в източната част на Босна и Херцеговина, източно от Сараево.
Стари Влах
Стари Влахе историко-географска област заемаща югозападните части на Централна Сърбия.
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Виж Власи и Турция
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Виж Власи и Тесалия
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Власи и Унгария
Уелс
Уелс (Wales; Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Власи и Уелс
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Виж Власи и Франция
Фока
Флавий Август Фока (Flavius Phocas Augustus; * 547, Тракия; † 5 октомври 610, Константинопол) e късноримски (византийски) император от 602 до 610 г.
Виж Власи и Фока
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Виж Власи и Хърватия
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Власи и Чехия
Юстин I
Флавий Юстин (Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518 – 527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия).
Виж Власи и Юстин I
Юстин II
Флавий Юстин Юниор Август (Flavius Iustinus Iunior Augustus) или Юстин II, е император на Византия (565 – 578).
Виж Власи и Юстин II
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Югоизточна Европа
#виж Балкански полуостров.
Мунтения
Мунтения е историко-географска област на територията на Румъния, частта от Влашко на изток от река Олт.
Виж Власи и Мунтения
Маркиан
Флавий Маркиан (Flavius Marcianus; Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 до смъртта си през 457 година.
Виж Власи и Маркиан
Малка Влахия
Ахелой. Малка Влахия или Мала Влахия е историческа област в планинския район на Етолия и Акарнания, основно Акарнанските планини днес на територията на Гърция.
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Власи и Мизия
Молдавия
#виж Молдова (област).
Виж Власи и Молдавия
Източна Европа
Източна Европа Ѝзточна Евро̀па е термин, който се отнася за геополитически регион обхващащ източната част на Европейския континент.
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Бяла Влахия
Бяла Влахия е едно от византийските наименования на района между Дунав и Стара планина.
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Виж Власи и Балкани
Босна
Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.
Виж Власи и Босна
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Власи и Византия
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Власи и Влашко
Воскопоя
#виж Москополе.
Виж Власи и Воскопоя
Велика Влахия
Велика Влахия (Μεγάλη Βλαχία; Vlahia Mare) е средновековна област около Тесалийската равнина, включваща предимно по-високите части на планините.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Власи и Гърция
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Власи и Дунав
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Виж Власи и Далмация
Днестър
Схематична карта на река Днестър и водосборът ѝ Днестър (на древногръцки Tỳras; Дністер; Nistru; Днестр) е голяма европейска река протичаща по територията на Лвовска, Ивано-Франкивска, Тернопилска, Чернивецка, Хмелницка, Виницка и Одеска област в Украйна и в Молдова, вливаща се в Черно море.
Виж Власи и Днестър
Дорида
Озолска Локрида с Дорида Дорида (Δωρίδα) или Дорис е планинска древногръцка област в Централна Гърция, която се намира между Етолия, Тесалия, Фокия и Локрида.
Виж Власи и Дорида
Етолия
Етолия (Αιτωλία) е историко-географска област (сега - в ном Етолоакарнания на континентална Западна Гърция).
Виж Власи и Етолия
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Виж Власи и Епир
Лъв I (император)
#пренасочване Лъв I Тракиец.
Локрида
Двете части на Локрида Озолска Локрида с Дорида Локрида (на гръцки Λοκρίδα, на старогръцки Λοκρίς) е историко-географска област в Древна Гърция, състояща се от две области в днешна Централна Гърция - разделени от Дорида, Фокида и планината Парнас.
Виж Власи и Локрида
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
Виж Власи и 10 век
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Власи и 19 век